Не помня преди колко време и защо точно Тайгет,но бръмбра ми бръмчеше в главата няколко години и избръмча накрая.Може би поради слабоста ми към митологията и гръцката история,макар да считам,че спартанците /а тя си е спартанска планина/са малко надценени във военно отношение спрямо останалите гърци-яли са бой от кого ли не от съседите си.Е-повече бой са раздали,де.
И така на 16.01. палнах колата от Видин и акостирах в Мелник. В механата пийнах скромно като за мойте мащаби, но през нощта се оказа че не съм случил на суджук и го изпратих по обратния път, по живо-по здраво в канализацията,но съня ми отиде на кино. Поради това вместо в 6ч се сбудих след 8ч ,сетих се че съм си забравил котките,метнах една баничка на мястото на суджука и натиснах на педала.
В 16,30ч. бях на Акрокоринт, с което изпълних плана минимум. Крепостта се оказа заключена -работно време-до 15,30ч.,както се оказа после като навсякъде. Един кемпер видимо беше паркирал за през ноща на паркинга пред входа на крепостта.Мястото е идеално за целта-огромна тераса с гледка.Прецених обаче че е по добре да използвам оставащия час и половина до мръкване да се придвижа колкото може по на юг въпреки умората. Тъпата навигация изпусна магистралата ,че и заваля и вече ни жив ,ни умрял съвсем по тъмно се добрах до Спарта. Започна една одисея по търсене на хотел,че не ми се опъваше палатка в дъжд и бог знае къде,а и спешно ми трябваше таверна. Навигацията ме въртеше в кръг,който и хотел да и посочех и накрая съвсем побеснял и скапан използвах жокер "Обади се на син". Момчето веднага намери апартамент на 50 м от мястото където бях,плати онлайн 150лв и след кратки перипетии с шифри за ключове се настаних.Интересно,че таверната я открих от раз.Открих и нов вид гръцка бира"Спарта"-отлична.
На сутринта пак по навигация се придвижих до з.Спарти рефюджи. Пътя беше доста гаден от един момент нататък-изровен,а на 4-5 места прегазвах на косъм рекички по едри камъни.Подозирам че има и по читав път но явно шибаната навигация ми има зъб. В един момент се появи сняг и до някъде използвах сухи коловози останали от преминали автомобили,но на един завой коловозите изчезнаха и остана само яко изровен сняг. Колата ми е ауди А 6-цяло чудо беше че стигна и до тук. След кратък оглед се върнах на заден някак си и на един завой паркирах. Продължих пеш към 350м и стигнах заслона,където нямаше никой.
Върнах се при колата и се облякох като за ходене за да огледам терена за следващия ден. Междувременно покрай мен мина сув с мъж и жена,които после се оказаха хижарите.
На заслона казах на хижаря,че отивам на "рекогнайз" понеже вече е 11ч. и е късно за върха.Той каза че не е късно.Питах го и за спане и той каза че чака "туу мац пийпъл "и"мей би"за спане.
Диалога не протече толкова гладко,както го описвам, че английския му беше по зле и от моя.
Тръгнах през борова гора,като след 15-20 минути подсякох надясно почти отвесен склон с дребни иглолистни-не обърнах внимание борчета ли са или клек.При голям сняг ще да е лавинврник.После пътеката пак тръгна нагоре и излезе на голо сравнително равно място. Върха беше право стръмно нагоре и на запад ,а маркировъчните колове тръгваха да обикалят на север. Без да се колебая тръгнах директно към върха.За половин час набрах добра височина-може би една трета от пътя до върха.Опрях до 10-на метров скален пояс в който си бях набелязал улейче по което да го премина. Свалих снегоходките и опитах да драпам нагоре.Оказа се,че под 10-15см сняг има гладка скала,на която нищо не държеше. Някак си щях да я кача ,но на слизане можех така хубаво да се засиля че квото е останало от мен да кацне на покрива на заслона.
За няколко минути се смъкнах до по равното да си получа утешителната течна награда. Награждаването ми оправи бойния дух и като се изчерпаха запасите от награди слязох на заслона. Там заварих 30-40 гръцки спасители. Казаха че 1 човек може и да сместят,но идеята да си деля кислорода в такова малко помещение с толкова хора не ми допадна. Слязох до колата,опънах палатката/поради липса на друго за опъване/ ,взех още твърди и течни награди плюс сгъваемия стол и се качих пак до заслона да не се награждавам сам на студа. Вечерта мина спокойно.Разменихме по някоя дума с гърците. Отказах тяхното узо,те мойто вино и към 22ч се оттеглих. Времето не беше по студено отколкото предната вечер в Спарта и нощувах съвсем комфортно върху снега.
Време е за следобедна дрямка,та атаката на върха ще опиша утре.
Пон Фев 03, 2025 5:05 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2651
Ти влезе с много силен разказ обаче Тия съспенс филмите ряпа да ядат. Казвам го съвсем сериозно )...Много е интересен за краткия му вид и различен разбира се ..
Пон Фев 03, 2025 8:34 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1608 Местожителство: Хасково
Малко встрани..... От Коринт и Спарта има ли стари дувари за гледане?
Пон Фев 03, 2025 9:17 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6476
tortomanin написа:
Малко встрани..... От Коринт и Спарта има ли стари дувари за гледане?
На античния Коринт са страхотни.
В спартанско е спартанско - само на Мистра.
На въпрос за Спарта отговарям директно-за гледане е няма нищо. На централния площад има една единствена обществена сграда на около 100-на години.Всичко друго са обичайните гръцки 3-4 етажни блокчета.
Както и да е. Нощта прекарах сравнително комфортно с 2 спални чувала.Под мен 4-те стелки-2 плажни и 2 самонадуваеми направиха хладния полъх от снега под мен почти незабележим. Закусих и се облякох уж набързо но като стигнах заслона и погледнах телефона вече беше 8,30ч.Очертаваше се топъл слънчев ден което хич не беше добре.
Последните ППС-ри се изнасяха нагоре и след малко надминах цялата група.Прибрах си пътем оставените край пътеката предния ден гети,снегоходки и пикел. Излязох на равното и тръгнах надясно и на север по коловете.
След малко равното свърши и започнах да си кривя краката в снегоходките по все по стръмния склон.В един момент пътеката направи пълен завой през север,запад та на юг и се очерта безумна подсечка на около 400м много стръмен склон,която плавно излизаше на билото. Лятна пътека отвсякъде.
Реших и тръгнах право нагоре. Беше много стръмно и крайно неудобно за ходене със снегоходки,но пък не ми се затъваше.Стана съвсем стръмно и ме хвана лавинното шубе.Чудех се и как ще го сляза после това. Бях наясно,че е разумно да се откажа и да се върна и щях да го направя ако вече бях изкачвал върха. Ама не бях и знаех,че втори път тук едва ли ще дойда.
Опитах се да балансирам между по добро темпо за да се махна от шибания склон и спирания за дишане за да не ми гръмне сърцето. Лека полека склонът намаля и се озовах на билото.
Бях се прецакал в известен смисъл,че се оказах ,както и предполгах малко по високо на билото отколкото излизаше малко по напред официалната пътека. От тук до върха беше песен ,макар че пак пъхтях и се опитвах да не мисля за слизането.
В дясно се появи красив алпийски връх.Едва ли може да се качи без въжета,осигуровки и пр. Подминах и някаква дупка оградена явно за безопасност с 3 кола. Не надникнах , че не знаех под снега до къде се простира ,а и бързах да се махна от цялата тая работа.
Накрая стъпих на върха,където имаше ламаринено гръцко знаме и заслон от наредени камъни,като траншея. Направих клипче и няколко снимки и притеснен от напичащия се сняг хукнах на обратно в нарушение на традицията да се почерпя подобаващо на връх с такава красива гледка.
Отказах се да слизам по стръмния вертикал и на мястото където официалната пътека се включва в билото свалих снегоходките да не ми кривят глезените ,а и да не се откачи някоя от тях. Прицелих се в първото по изпъкнало място на около 350-400м. и с щека в едната и пикел в другата ръка хукнах и го прелетях по диагонал с лек наклон надолу за няколко минути. Поех си дъх за малко и по улей пресякох завоя който бях извъртял на качване. Снега вече беше доста кашкав и лепкав и влизаше под бомбето на обувката и дясната снегоходка се се извади на три пъти, естествено на най - неподходящите места. Съмнява ме Тайгет да е чувал някога такова псуване.
Като стигнах по равното място над гората най после бръкнах в раницата и отпразнувах скромно/че щях да шофирам/оцеляването. Направих и кратко клипче озвучено с музика.
Като слязох на заслона нямаше ни хижари,ни спасители. Събрах палатката ,прегазих пак реките с колата. Не ми паднаха камъни на главата в каньона през който минаваше пътя /едно диво прасе изскочи на 3 м пред колата/и привечер вече бях с питие в ръка на морския бряг в къмпинг "Мани бийч".
Бях щастлив, беше едва неделя, а се прибирах обратно чак следващия понеделник. Нямаше какво да искам повече.
На север от най високата точка-връх Талетос с новолдепнато християнско име Профитас Илия има друг малко по-нисък връх и ако към него има по човешки подход отнякъде цялото изкачване може да е безопасно. Малко преди заслона на качване имаше някакви табели на гръцки сочещи на север. Може това да е подхода.
Приключението продължи вече като екскурзия.ВНа др.ден се метнах в морето/с неопрен,де/,в сряда се включи един приятел и посрещнахме залеза на края на света-нос Тенарон,бивакувахме в храма на Посейдон и над пещерата на Хадес до Кокиногия,обикаляхме невероятните къщи-кули-крепости на прекрасния полуостров Мани, обядвахме в чудесен ресторант под крепостта Мистра-феодалното владение на страхотния пич Константин Палеолог-последния византийски император загинал с меч в ръка при падането на Константинопол, изпуснахме работното време на Микена и Тиринт ,та и от втория път не можах да видя т.нар. гробница на Агамемнон/бог знае чия е всъщност/ и да пия вино на стените на Тиринт,нощувахме на прекрасната тераса пред Акрокоринт,който обиколихме на сутринта,изкачихме се на Акропола,бивакувахме край Агиос Константинос и всичко завърши на плаж на някакъв нос след Солун-резерват за птици.
За друг път останаха Монемвасия,Мистра и кой знае какво още.
Таверните които уважихме няма да изброявам. Надушвах ги отдалеч, като прасе трюфели.
Ако е живот и здраве на година ще отскоча до планините на Аркадия и въобще станах голям фен на Пелопонес през януари.Да се мотаеш по тениска, джапанки и къси гащи през януари си е егати лукса.
Снимките ще качи сина ми, че на мен ми е сложно.
Ще си позволя да досадя на форума с още една моя песен. Струва ми се подходяща за случая.
Сега виждам,че хронологията на снимките е обърната,но все тая.
Във фейсбук съм ги качил хронологично и тия и останалите.
Само да добавя като впечатление-Пирин е безспорно по красив.Тук плюса е,че през цялото време се вижда морето,та си струва.
Сря Фев 05, 2025 4:03 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1100
"Само да добавя като впечатление -Пирин е безспорно по- красив "
Горното прозрение ми хареса. Поздравления за споделените преживявания. Бъдете Здрави!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
,взех още твърди и течни награди плюс сгъваемия стол и се качих пак до заслона да не се награждавам сам на студа. Вечерта мина спокойно.Разменихме по някоя дума с гърците. Отказах тяхното узо,те мойто вино и към 22ч се оттеглих. Времето не беше по студено отколкото предната вечер в Спарта и нощувах съвсем комфортно върху снега.
