Taygetos (Пелопонес)

Планината Тайгетос (Ταΰγετος) се намира в южната част на Гърция, полуостров Пелопонес, западно от града Спарта (Σπάρτη) и доста далече от България. Нашата цел беше върхът Свети Илия (2407), сочен като най-висок в планината.
Снимки, трак и текст

Моста на Патра ме вкара в едни приятни спомени от 2009-та. Мерси.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Привет,Иване!
Решил съм януари да ходя към Тайгет и п-в Мани. Четох пътеписа ти,но снимките не се отварят.
Може ли повече информация? Има ли лавинобезопасен рид/ръб към вр. Пр.Илия и от къде се хваща. Става ли и за по неподготвени от към стръмно и отвеси,че май ще има такива групата. Нещо за спане в района забелязали ли сте,че мен не ме бърка бивакуването, но повечето май няма да ги устройва.

Ако искаш да не занимаваме форума телефона ми е 0988860791.

Ако някой друг е запознат ще съм благодарен да сподели.

Gollum написа:

Привет,Иване!
Решил съм януари да ходя към Тайгет и п-в Мани. Четох пътеписа ти,но снимките не се отварят.
Може ли повече информация? Има ли лавинобезопасен рид/ръб към вр. Пр.Илия и от къде се хваща. Става ли и за по неподготвени от към стръмно и отвеси,че май ще има такива групата. Нещо за спане в района забелязали ли сте,че мен не ме бърка бивакуването, но повечето май няма да ги устройва.

Ако искаш да не занимаваме форума телефона ми е 0988860791.

Ако някой друг е запознат ще съм благодарен да сподели.

Привет!

Зимно не съм бил на Тайгетос, бях в края на месец юни 2017 г.
Тайгетос е стръмна планина и зимно изкачване на първенеца му връх Пророк Илия (2405 м) ми се струва нелека задача.
Въпреки че Тайгетос се намира доста на юг, там вали много сняг – щом още имаше останали снежни петна в края на юни.

По-долу давам снимки на ръбовете към връх Пророк Илия, дано да са полезни.
(Снимките са предоставени от Деси Стаменова – Лари, моят фотоапарат беше счупен.)
Връзка към снимките в Гугъл Снимки: https://photos.app.goo.gl/DhZUcbzURu5iLog6A

Ние се качихме с колата от изток, откъм град Спарта.
Пътят е асфалтов до чешмата Manganiari (970-980 м н.в.) – https://maps.app.goo.gl/pYr7XoBW6gn7d63B6.
После пътят става земен – 6,5 км до хижата EOS Spartis Mountain Refuge (Taygetos Refuge, Ορειβατικό Καταφύγιο Ταϋγέτου)(1547-1555 м н.в.):
https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=19/2489957.12/4432196.76/0

Хижата не беше отворена. Отзивите за хижата в Гугъл са противоречиви и крайни – или много лоши, или много добри.
Над хижата се вижда източният склон на първенеца връх Пророк Илия (2405 м н.в.) и два от ръбовете му – източният и северният:

Снимка на хижата – източник: https://topoguide.gr/index-map-en.php:

Ние се качихме на връх Пророк Илия по лятната пътека.
Зимата тази пътека ми се струва лавиноопасна, но видях в www.wikiloc.com, че има и зимни изкачвания по нея.
Пътеката в началото се изкачва по източния ръб, после подсича източния склон и стига до северния ръб, по който ръб се стига до върха.

Източният ръб към върха в началото е по-полегат и примамлив, но после става стръмен:

Подсичането на източния склон:

Поглед назад към стръмната част на източния ръб:

Тук се катерим стръмно на югозапад по склона, целта е да излезем на северния ръб:

Стигнахме до северния ръб, по който продължихме към връх Пророк Илия
(лятната пътека не следва точно ръба, а продължава леко вдясно, на запад):

Финалното изкачване е доста стръмно:

А това е южният ръб към връх Пророк Илия.
Ръбът започва близо до градчетата Arna и Spartia (865 м н. в.):
https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=16/2494537.35/4422737.05/0
От градчето Spartia асфалтовият път продължава още около 1 км нагоре към църквата „Пророк Илия“ (965 м н. в.):
https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=19/2493125.85/4424041.15/0
Следват 8,8 км от европейски маршрут Е-4 в обратна посока – до някаква църква и хижа или заслон „Свети Димитър“ (1500 м н. в.):
https://www.kade.si/index.html#osm,user-data,user-data=19/2488580.88/4427835/0
Може би е възможно дотук да се стигне и по черни пътища, но с каква кола и дали ще са проходими през зимата – не знам.
От тук южният ръб продължава още 4,3 км до връх Пророк Илия (2405 м н. в.) – ръбът изглежда доста изострен, каменист и скалист.

Южният ръб, гледан от север (северозападно от връх Пророк Илия), някъде от тук:

https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=19/2486615.64/4432887.99/0

Връх Пророк Илия (2405 м н. в.):

Южният ръб и кота 1970 м н. в. (вдясно)(https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=19/2486737.39/4429818.03/0):

Разклонение от южния ръб на югозапад (през кота 1970 м н. в.):

И накрая снимка от Гугъл Карти – източник – https://maps.app.goo.gl/3cvwNJ9EfMU9LFc96.
Снимано е от църквата „Пророк Илия“ – https://www.kade.si/index.html#tm,user-data,user-data=19/2493125.85/4424041.15/0.

На снимката се виждат и трите ръба към връх Пророк Илия – южният (вляво), източният (в средата) и северният (вдясно):

Това е засега от мен. Ако има въпроси – задавай.

Пожелавам успех и чакам с нетърпение пътеписа. Smile

П.П. В Пелопонес има ски-центрове в планините Зирия (https://www.kade.si/index...) и Хелмос (https://www.kade.si/index...).
Ски-центровете са удобен изходен пункт, тъй като са на голяма надморска височина и до тях водят хубави пътища, които се почистват.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Благодаря ти Стефане-доста ми се изсветлиха нещата. Може да опитаме от Спарти рефюджи/с който се свързах по вайбър-работи всяка събота/ да опитаме да обиколим през горския пояс и да захапем от него северния ръб. Но ако снега е слегнат може да пробваме направо в източния ръб с леки врътки в ляво и дясно ако стане по екстремно.
И да ако се върнем живи и здрави ще напиша колкото може по подбробно за улесняване на бъдещи опити на колеги. Щеи сме цяла седмица в района ,та ще има време да опитаме и от юг,ако не успеем по др. варианти. Ще носим бливачни съоръжения ,та няма да сме много обвързани с хижи и заслони.

Ако се случи да имате свободен от планински преходи (полу)ден и имате интерес към Средновековието бихте могли да отделите няколко часа за разглеждане на (останките от) Мистра, определяна като "втора столица" на Византия през известен период от време. Посветеният ѝ труд на британския историк Steven Runciman е полезно въведение. Както пише той, един от известните владетели на Мистра е бил "Andronicus Palaeologus Asen, whose father was an ex-king of Bulgaria and whose mother was a sister of the Emperor Andronicus II". Интересно е родословното дърво (електронни страници 158-159), което включва и омъжилата се за московския княз Иван III Василевич Велики потомка на Асеневци (както по бащина, така и по майчина линия) Зоя (София) Палеологина, племеница на последния византийски император и зачатък на имперските претенции на Русия.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

С удоволствие ще се отбием и до Мистра.И без това планирам отново да видя Микена и Тиринт,а при възможност Акрокоринт и дай боже Акропола.