Не съм писал от 100 години, но гледам, че никой не е писал нищо за Гребенаря. Затова ще пусна малко снимки с малко приказки за този интересен рид.
Слизайки от шосето по пътеката за Аква тепе си помислих, че ако тук някъде е имало Родопско конче, вероятно е избягало някъде....Но не ми пукаше, защото бързах за Гребенаря, без да имам съвсем ясна представа, как да се добера до там.
По пътеката се движих стандартно до ловна хижа Аква тепе. Там хванах пътеката в ляво към гората(има я на картата). Като ориентир може да се започне между хижата и чешмата в посока гората. През поляната едва се различава, но в гората си е съвсем читава. Пътеката ме отведе до поляна, на която има частна хижа(вила).
Имаше и хора. Поразпитах ги за целта ми, но не получих кой знае каква информация, даже не знаеха че се казва Гребенаря. На седловината трябваше да хвана някаква пътека, хванах някаква...Уж минах под първите скали, но после се качих над вторите и така в гората зад огромните скални грамади се лутах без видимост. Ето скалите под които трябвало да мина, но го направих на връщане:
В крайна сметка излязох на позиция ето тук:
С голямо неудоволствие видях Гребенаря отсреща и по-ниско:
А тези ми се хилеха отдолу:
Разбрах, че съм хванал друго разклонение и трябва да се върна и да сляза под тази скала в гората:
И ето от тези поляни(лека седловина) започва съществената част на Гребенаря:
И напред по ръба:
А ето на тези скали се заблудих:
От тук вече се пада:
Напред:
А, ето къде е избягало Родопското конче:
Това вече е за джедаи, затова го заобикалям от дясно по тревните чимове:
Оказа се, че от другата страна джедайската кота е достъпна:
Това е последната скална грамада, след която хребетът се спуска стръмно към шосето от Белица. Шосето се вижда в ляво долу на заден план. До тази грамада нашего брата не отиде, защото е отделена с пролом(не личи на тази снимка, но се вижда на общата в началото):
По обясними причини Гребенаря е много слабо посещаван, обаче този ден се зарадва на повече интерес, защото хората от вилата тръгнали след мен, да видят тази забележителност. Ето ги:
Обясних как, къде, какво и се върнах на поляните да хапна и почина. Скоро се върнаха, не ходили до края, че не били с подходящи обувки. Аз останах да си почина още и после тръгнах обратно. На връщане хванах правилната пътека, кратка и логична, бързо ме отведе до седловината под вилата. Минава точно под почти 40-метровата розова скала:
Назад вече е ясно.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Нед Авг 25, 2024 8:40 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Много впечатляващ и страховит ръб. Дори не съм го чувала. Поздравления, Мите! Как има смелостта да го минеш!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети