Парк за танцуващи мечки над Белица

"Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в югозападния дял на Рила, в местността Андрианов чарк на около 12 km от град Белица. Обхваща площ от 120 000 m2 на надморска височина между 1200 и 1345 m.
Паркът е създаден със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и Община Белица. В изграждането му участват експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. В него има гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън
Открит е на 17 ноември 2000."

Това пише. И сега - проверка на място. Пътят до Белица е прекрасен, градчето е пълно с легнали полицаи, а нагоре продължава твърде тесен асфалтов път, гладък, но неудобен за разминаване. На 6 километра има голям ресторант с паркинг, а някъде към десетия километър асфалтът свършва и преминава в черен път. Въпреки че имаше табела колите да се оставят там, ние оставихме третата поред кола, всички други угодиха на мързела си.
Половин километър по-нататък има увеселителен парк с влакче, люлки и други неподходящи за възрастни атракции. На прахлив паркинг имаше поне 100 коли и два автобуса. След още два километра сме при мечките кючекчийки. Цената на билета за възрастни е 10 лева, малките деца влизат безплатно. Обиколките започват на всеки 30 минути и продължават малко под час. Имаше хора от всякакви националности. Групата върви в защитен от мрежи коридор. Екскурзоводките крещят, за да бъдат чути, често звучат рекламно.
Самите мечки, доколкото имате късмета да ги видите, изглеждат тъжни, а не страшни и са твърде дребни.

Пред парка има разни сергии, можете да си купите магнити или сувенири.

Ето няколко снимки:

https://photos.app.goo.gl/SvZdiCVjxQqArBEZ8

+ във момента се асфалтира пътя до Семково и вече също бих го препоръчал като дестинация достъпна със лека лека.

да,в неделя бях на семково,има нов асфалт молко под х.самково

Кой път се асфалтира? Белица - Семково или? Че темата е за парка за мечки...
Как така малко под хижа Семково? От курорта към хижата ли асфалтират също?!

на мен ми предстои ходене този уикенд и се базирах на тази новина
https://pirinsko.com/zatvarqt-pytq-za-semkovo-ot-1100-ch-do-1700-ch-129916/

Защо обсъждате пътят Белица - Семково в тази тема? За мечките не се отива по този път.

До Парка за мечки се минава през самия град Белица и малко след центъра се завива вдясно и след града пътят те извежда направо
при Парка в Андрианов чарк. Има и табели.
По-новото тук е, че за мечките вече се минава край и под съоръжението на увеселителният "Рила Фън Парк".

Друг е въпросът, че от този път, който асфалтираха едва през 2014 година, се направиха десет километра, а последните два,
които са без асфалт, не могат да ги направят вече девет години!
Все пак, от лятото на 2016 г. събират и входна такса за Парка, която го подпомага.

На 22.09. - ден на независимостта, водихме приятели да видят зависимите мечките. То, в този почивен ден беше очаквана лудница и колата
я паркирахме пред входа на алеята към Парка, че следобеда нямаше и едно свободно място на паркинга!

Първото ми ходене до Парка беше преди повече от 20 години - туристите бяха малко, а мечките много. Сега е обратното.
Тогава бях много впечатлена от срещата си с д-р Амир Халил - ветеринарен лекар от Фондация "Четири лапи", който се грижеше за мечките.
Този човек с голямо сърце и сега ръководи спасителни мисии на животни в дивата природа и държани в плен, по цял свят.

В онези години, колите се спираха по-далече и се пазеше тишина. А сега на входа - народ, магазинче, сергии, а до самата ограда е паркингът -
модерен автопарк.

От тази година името е само "Парк за мечки", думата "танцуващи" вече отпадна, защото отдавна прибраха всички мечки от собствениците
и се счита, че на Балканският полуостров няма повече танцуващи мечки.

Едни от първите танцуващи мечки обитатели на Парка вече умряха. През август умря и Наташа - на 36 години, която също беше
една от най-старите мечки.
Така че, бъдещето на Парка занапред е да приютява мечки в беда, държани в домашен плен, или при лоши условия на живот в зоопарк.
Разбрах, че мечките сега са останали само 17 или 18.

При обиколката ние видяхме само шест. Беше следобед и повечето си лежаха спокойно по гората и те толкова много са свикнали с хората,
че дори не повдигнаха глава да ни погледнат.

Другият месец Паркът затваря за посетители чак до април следващата година, а мецаните сега се подготвят за зимен сън.
Лятото изяждат по 10 кг. храна на ден. В момента им дават по 20 кг., за да имат енергия и призимуват по-леко.
Храната им е много богата. Включва банани, моркови, ябълки, пъпеши, сезонни плодове, орехи, мед, че и пилешки бутчета дори...

За мечките ежегодно се полагат изключителни медицински грижи - общи медицински прегледи, очен, лекуват им зъбите.

И по този повод, още преди години един наш пенсионер беше казал: "Искам да съм мечка в Белица!" Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Диана, благодаря за разказа, който направо ме пренесе на място Аз не съм запознат с доста от нещата които ти каза. А там не карат ли например осиротели и разни малки, които не са си на мястото. Или тях ги пращат някъде отново на свобода. Не съм много сигурен специално този парк, какво му е бъдещето, ако няма приходящи.

"Разбрах, че мечките сега са останали само 17 или 18."
============
Нормално е да намаляват, все пак отдавна не си виждала мечкадар, няма от кого да ги отнемат. Не съм разсъждавал дали мечките там могат да се размножават и дали мечетата трябва да остават там.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/566205-dve-mecheta-spaseni-v-rayona-na-sofiysko-sa-nastaneni-vremenno-v-parka-za-mech

Днес, 17.11.2023 година е последният работен ден, в който Паркът за мечки над Белица приема гости и ще отвори отново напролет.
Вече седем мечки от общо 17, са заспали зимен сън.

Надявам се, че Паркът и занапред ще бъде първи спасителен център за намерените в природата съвсем малки мечета,
останали без майка и нуждаещи се от човешката грижа, за да оцелеят! В Белица вече имат добър опит с това. След като малките мечета
укрепнат в Парка, ги изпращат в друг спасителен център - в Гърция, а след грижите и там, отново ги връщат в дивата природа.

Паркът в Белица няма практика да развъжда мечки, но той е и ще бъде дом и в бъдеще на мечките, които не могат да бъдат върнати отново
в естествената им среда, защото вече са загубили инстинкта си и животът им е възможен единствено с грижите на човека.

Мечето Рику от Албания е такъв пример. Младият деветгодишен мечок сега живее в Парка, но е бил подготвян да стане танцуваща мечка.
Отглеждан е от съвсем малък в двора на един албанец в планински район, който е решил, че ще продаде Рику някъде из албанските курорти
по морето за танцуваща мечка.

Тогава в Албания също се налага забраната за танцуващите мечки и стопанинът на Рику решава да се отърве от него, като го връща отново в планината. Но Рику вече не може да оцелее там без човешка грижа и сам се прибира в селото. Стопанинът пак го води в планината, но мечето
пак се връща и така няколко пъти. Тогава вземат Рику в зоопарка в Тирана, а оттам е пътят му към България и Белица.

Така, всяка от мечките в Парка е дошла със своята си история. Грижите за тях там са повече от добри. Всяка мечка си има свой сектор,
разполага с много горска площ, има изкуствени водоеми, а някои от мечките вече са създали и приятелства помежду си.

Още при първото ми ходене в Парка над Белица, преди 20 години, запомних един огромен мечок - Гошо, който после са прекръстили на Добри.
Гошо / Добри си отиде от този свят тази зима на 36 години, като живя в Парка 20 години.

Скоро попаднах на това филмче на „Ничия земя“, което разказва за собственика на Гошо - дядо Ради от село Ягода, Старозагорско.
Той е един от последните мечкадари в България и се надявам да е жив и здрав!

Дядо Ради разказва, че с парите от Гошо е отгледал своите пет деца, кулил две къщи и "Волга", като лятото е работил с Гошо на морето,
а от "Балкантурист“ е получавал хонорар и на мечката се полагала храна.

Ето, тази тъжна и вълнуваща история на дядо Ради, един човек, който е благодарен и обича мечката си, а нощем още я сънува…

"Държавата - стръвница и мечето - касичка" в "Ничия земя":

https://www.youtube.com/watch?v=5p2e_NyFT14

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Да това е една много интересна история. Мечкадарите бяха из цяла българия едно време, дори и аз си спомням че водеха мечките навсякъде и свиреха на гъдулка, като ги ръчкаха да се изправят;