Маршрут за Налбант и още от Трещеник/Нехтеница

Миналия септември си беше чудесна пътеката

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

vladofff написа:

	didkopitko написа:
	Скоро някой да е минавал по Малка Баненска река между Нехтеница и вр. Ковач? Как е пътеката, клекът орязван ли е? Добитъкът и кучетата горе ли са вече? Последните са тези, които биха ме отказали да мина оттам отново...

Последно там ходих няколко пъти миналата година. Имаше и добитък и псета. а пътеката - в отлично състояние.
Не знам обаче защо трябва да се плашиш от зверовете.
За нас по скоро е проблем да не се сджафкат с наше куче и затова го връзваме като минаваме покрай тях.
Общо взето не са проблемни, само лаят.
От значение е обаче да имаш отношение към тези животинки - ако дойдат да те лаят например, спираш, обръщаш се към тях и леко започваш да се движиш право към тах. Важното е да им говориш като все едно на човек говориш. Обикновено се сепват, спират да лаят, обръщат го на ръмжене и ако усетят че в тона ти няма заплаха, а и извадиш нещо за ядене - може и приятели да ти станат. Обикновено бързо се сприятелявам с тях или поне не ме гонят и не ме лаят. Ако обаче усетят, че те е страх от тях, започват много да се кефят от това че са страшни /нещо като настоящата полиция/, и като нищо ще ти се метнат отгоре да те понахапят, то им е в инстинктите, ей така за кеф и продоволствие.
Но по този въпрос не мога да дам компетентен отговор, защото последния път, когато ме нападна куче с цел хапане, съм бил само на 5 години. След това не съм имал проблем с тоз вид животни.

Ходим с детето (вече на 6), а него го е страх като започнат да лаят и да приближават и започва да пищи... и става проблем. Последният път ни лаеха и прогонваха в продължение на около 30 минути и не беше никак приятно вървенето. Овчар с тях, разбира се, нямаше.

	didkopitko написа:
	... него го е страх като започнат да лаят и да приближават и започва да пищи...

Използвай такива случаи да го научиш да не се бои. Разпитай разни кучевъди и кучепсихолози, напоследък се навъдиха всякакви подобни екземпляри, да те научат какво точно се прави. За да не му остане този страх за цял живот. Моят опит възникна с много бой, но след време като ги опознаеш, разбираш, че те всъщност не са лоши, дори да се спускат и да лаят. Както и хората, имат нужда от внимание. Ако им обърнеш достатъчно, нямаш представа какви добри животинки стават. Затова от доста време вече не бия, а се опитвам да си "говоря" с тях. В болшинството от случаите подвиват опашка, млъкват и идват при теб да видят какво ще стане, обикновено какво ще им дадеш да хапнат... Ако това пък се случи, започва едно въртене на опашки, и може да вървят подире ти с километри от благодарност. Изобщо всичко зависи от отношението.
Със специално обучени вълкодави обаче положението е друго. Но такива са малко и определено са повече по мутренските резиденции, да вардят, отколкото по стадата в Рила.

В крайна сметка врътнахме следното кръгче:
- Нехтеница (начало) - Рибното езеро (45 мин) - Мъртвото езеро (1:10 ч) /между двете езера има малко кални участъци към момента/ - качване по улея към билото - вр. Ковач (2:30 ч).
За качване този маршрут е ОК, малко стръмно по улея, но преодолимо. За слизане не го препоръчвам.
Слизането направихме по червената маркировка до Джанка, после хижа Грънчар и оттам Нехтеница. Слизането от Ковач ни отне 2:50 ч - с 20 минути повече от качването, но доста по-леко, полегато и панорамно.

Да допълня малко информация:
Пътят между Нехтеница и Рибното якорудско езеро си е за високопроходимо МПС, на места е доста изровен. Не че има смисъл да се минава с такова, защото пеш е към 45 минути.

Има нова бариера на мястото на старата, която не виждам сега в kade.si, но на по-стара версия на Гарминската карта за десктоп я има.
Бариерата е съпроводена от нова тел (вляво).

А тук, при стената: https://kade.si/#map=18/2625950.9/5176202.24/0
където е началото на пътеката към горното езеро, има нова телена ограда. Преминава се на ваша отговорност (така е направена, че има разстояние между теловете и спокойно се преминава).