В 7-ия месец, на 17-и юли, към 7 сутринта поехме една стегната група от 4 души посока карстовото било.
Не бързахме за никъде. Маршрутът също не беше особено ясен - само начална, междинна и крайна точки - хижа Вихрен, заслон Кончето, Гредарското езерце. Разходката се получи така:
От хижа Вихрен тръгнахме по червената подсичаща пътека, посока Големия казан. Между двата казана кривнахме от пътеките и се насочихме на север, към Равния чал. От ливадата поехме нагоре към Кутело с постоянна гледка към Църномогилския чал и циркуса под Кутело, и за около 45 мин се качихме на върха. Горе полежахме малко и с неудоволствие заслизахме към големия калабалък на хребета Кончето. Пътьом се разминах с не по-малко от 30 души. Още толкова пъплеха по Бански суходол и Премката. Абе - хубав ден беше, и хората бяха плъзнали яко из планината
Ведрини Нина - вървим към Казаните
На Бански Суходол - Ведрин, Нина и Ива
Кончето е налазено от буби, а облака иска да ги избута в Суходола ...
На заслона го ударихме на мързел и излежаване докъм 17:30. Предстоеше интересната част на маршрута - слизането към Влахинските езера. От з. Кончето тръгнахме право надолу по трошляка, леко подсичайки диагонално към Вихрен. В един момент трошляка се смени с тревни стъпки и ходенето значително се улесни. Пресякохме 2-3 дерета откъм карстовото било и над Орлите се включихме в една скатана овчарска пътечка. Тя върви през тревния склон, сипеи и клек, и излиза на тревното уширение под най-долните Влахински езера.
Подсичаме странето към подножието на Вихрен - там има скатана овчарска пътека към Влахински езера ...
Странен скален венец под Вихрен, като друидско оброчище. Някой ден ще отида да изям един сандвич под тия скали ...
Вихрен и билото на залез
Привечер бяхме при най-долното Влахинско езеро, а малко преди залез - на Гредарското езерце. Както се оказа, потенето ни беше дошло вповече и след половин-един час се напъхахме по чувалите.
Неделната сутрин беше наредила мъгли по билото, но с вдигането на слънцето мъглите се изчистиха. На север към Разложко се настани хладно време с чист, кристален въздух и далечни гледки. Не толкова розово беше положението към Синанишко и Спанополско - там си беше истинска мътилка ...
От Гредарското езерце хванахме нагоре по сипея и след около половин час достигнахме билните части на Гредаро, при около 2500 надморска. За мое учудване по билото имаше наредени маса укрития - каменни гнезда. Дали са ги ползвали туристи или местни овчари или дървари - идея си нямам. Но този рид явно не е толкова непознат на хората ...
Оттам траверса до върха Гредаро е доста тривиален, но затова пък обзорен. Вляво е цялото мрарморно било, долу насреща - Влахинските езера. Вдясно - Гергийца и в далечината Синаница. За около половин-един час стигнахме до върха и оттам поехме надолу по тревистия склон към Гергийските езера. Пресякохме камънака над езерото, което прилича на бумеранг и излязохме в Спано поле.
По Гредаро
Муратовото езеро и Бъндеришки чукар
Там полежахме около час и поехме по Бъндеришката порта до Муратово езеро и хижа Вихрен. Кръчмата под Бъндерица и банския суджук на скара мисля се подразбира ...
Май специално си дебнал да хванеш Кутело и Вихрен къпещи се в
залязващите лъчи на Слънцето,но затова пък се е получил уникален кадър.
Класика в жанра дето се вика.Всеки един професионален фотограф би могъл
да завиди на тая снимка.
Пет Юли 23, 2010 7:13 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Ееех...въздишка...
Пет Юли 23, 2010 11:40 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Тази година още не съм вкусил от банския суджук.... срамота .
_________________ Който пие бира не умира!
Нед Юли 25, 2010 6:36 pm
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Интересен маршрут сте направили, снимките са идеални, поздрави.Показвате че за туриста няма невъзможни места за ходене, а слизането от заслон Кончето си е предизвикателство.Гредарското езеро може би е доста високо, близо ли е до едноименния връх?
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
Заинтригуващ маршрут!
Дидо, Гредарско езеро с това име ли е известно? На картата, която имам- ДОМИНО, 2009 г. издание, не е означено. И това, което се вижда до него- палатки ли са /снимка 4343/?
Пон Юли 26, 2010 10:24 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Маршрутът не го препоръчвам поради сложността на някои пасажи в участъка под заслон Кончето. Моята главна цел в случая беше да огледам пътеката под Вихрен. Отдавна съм и хвърлил око, и най-вече ми беше любопитно дали е стара туристическа или нещо друго.
Оказа се май овчарска пътека, която дава връзка между ливадите на Влахинските езера, тревите по Странето (там на около 2400 мраморите се обръщат в шисти и избиват потоци), и тревните улеи под Баюва дупка. По тези улеи съм виждал каракачаните да си подкарват овцете по склона.
Също така ми беше интересно да погледна склона на Вихрен към Влахински езера. Макар и много стръмен, склонът вероятно е проходим от Премката надолу, както и в посока подсичане на Вихрен Премката<->Кабата.
Жоро, това "Гредарско" езерце няма име и е най-високото от групата на Влахинските. Някакси излезе това име в описанията тук ... То е изолирано, леко отдалечено от главната група, и се намира по северните склонове на на рида Гредаро, в западния му край. Не на всички карти е обозначено, но можеш да го видиш на Google Earth примерно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
Заинтригуващ маршрут!
