Инциденти и нещастни случаи в българските планини

Споменах стандартната пътека за слизане от върха към Премката, която върви отдясно на ръба.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Почвам да разбирам. Говориш за пътеката по веригата, която следваме нагоре и надолу. Но тя е над Казана. А туристът е паднал от другата страна, откъм реката и езерата. Там не виждам да има пътека. Затова попитах: коя е причината да тръгнат оттам, при това двамина?

Зимата се минава оттам.
Владофф го обясни нейде назад.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Е какво, зимата не се минава по веригата ли? Владо го е обяснил маршрута така на свой опит, че човек по-добре да си дреме в хижата!

	Сотиров написа:
	Е какво, зимата не се минава по веригата ли? Владо го е обяснил маршрута така на свой опит, че човек по-добре да си дреме в хижата!

Да, зимата не се минава по веригата. Според моята класация, зимен Вихрен е най-опасния връх по нашите земи. Приемам облози за доказване на противното...
Заради тоя връх едно време пропуснах много други в Пирин, на които и до днес не съм стъпвал. По-запознати казват, че зимното изкачване на триъгълника е четвърт Айгер при сходни условия. Зимното изкачване по Джамджиев ръб, да кажем от най-долу, от х.Бънедрица е сходно с финалния щурм на Тенгри. Няма го само височинният фактор разреден въздух. Инак релефът и дори самата скала са почти идентични. Така че този връх е идеален за тренировка и подготовка, както и е особено рисков. Всяко зимно ходене, без значение дали на туризъм или на алпинизъм, може да е за последно. Там където няма опасност от падане, има лавина...

Ето ти ги въпросните линии: червената е лятната, дето сега има и синджири, синьото е ръба, желтото е въпросното подсичане, за което говори Дидо. То изобщо не е толкова нагоре и не пести малко, а много. Прави се обаче само по стъклен фирн. Аз не съм го правил, няма и да го направя, но съм чувал, че са го правили, както и съм чел описание на това в книгата на професор Джиджи.

	Сотиров написа:
	пътеката по веригата, която следваме нагоре и надолу. Но тя е над Казана.

Както сам виждаш, пътеката по веригата, не е над Казана, защото между характерния малък триъгълник над който върви, и самия Казан има друг ръб. За него martin555 е пуснал миналия ден описание: http://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?t=14478/. Едва след като въпросната пътека излезе от този триъгълник и се включи в ръба /над Фунията/, чак тогава има някакъв риск да се занесеш и към Казана...

	kaloyanv написа:
	Според мен е паднал на слизане. ...логично да слезе по най-безопасния път към момента

Според мен пък не. Информацията е, че на "десетина минути" преди върха казал, че ще се обади като стигне върха, и се е изкачвал по северозападния ръб изключва възможността да се е качил. Даже може да се е занесъл още като е прибирал телефона след разговора.
А при настоящите условия, най-безопасният път е на юг, към Хуйнати, където сняг за лавинарник няма и има сравнително добра пътека. Слизането по който и да било друг път е повече от рисково.
Джамджиев ръб на слизане е много неприятен и има доста загинали по него именно на слизане.
Аз имам метод за слизане по него, различен от общоприетия: след като се подмине т.нар. Голяма жандарма, още преди да се стигне характерния пасаж, на който ръбът става много тесен и има и отвесно стъпало, се гледа наляво към Казана. Там има полегнали плочи с клек между тях. От там е най-безопасно да се слезе, като дори в лавинарник първият може да бъде осигуряван от втория с въжето, вързано на клека - а като слиза, може сам да събаря лавината под себе си и така да чисти пътя без риск да бъде завлечен. Правили сме го неколкократно и е за предпочитане пред това, което иначе ви чака по отвесните жандарми малко по-надолу. После, на ригела в края на Големия казан вече стандартно си се ходи под скалите и даже се ползва въжето, ако не е заринато. Ако не сте включени в металното въже, там е и най-опасният момент! Задължително трябва да се бие клин или да се рови за клек, на който да се вържете, защото надолу си е лавинарник.../
Слизал съм и по склона преди Голямата жандарма /в близост на видната от далече голяма пещера/, до основата на северната стена, но там е наистина много стръмно и няма къде да се прави осигуровка.
вижте тази снимка на МиткосваМ от темата му http://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?t=14480

Предвид мястото, където са открити загиналите, мястото което обхваща вероятните траектории е ограничено в дясната страна на конуса, образуван от склоновене на Вихрен и Кутела. Там където сянката изтънява и е най-нагоре, е мястото, което описах като много стръмно и заледено в двата случая, когато съм бил там. След него има нещо като прагче и се излиза на ясно изразения ръб. За да бъдат намерени в конуса под седлото с Кутела обаче, означава, че паданията са станали преди да се излезе на ръба, защото иначе щяха да бъдат открити в десния и по-тесен улей.

Благодаря за нагледното обяснение! Сега разбрах нетрадиционните маршрути. А за пътеката над Казана аз не твърдя, че навсякъде по нея можеш да се пребиеш. Имах пред вид няколко точки, които са баш над пропастта и където сега е паметната плоча за загиналия турист. Условията там силно са се променили за трийсетината години, през които съм минавал. Сега освен веригата пътеката е доста разширена. Там, откъдето е паднал туристът, има цяла площадка. А преди беше кошмар! Отдясно отвесната стена, отляво скала, която опира в рамото, а под краката излъскана от щеки и обувки просека, широка колкото обувките. По някое време имаше десетина метра стоманено въже в скалата, после изчезна и стана наистина много тегаво. Помня, че веднъж се наложи да преместя самара на корема, защото са закачаше отзад в камъните, а аз едва изпълзях почти по задник. Сега си е разходка! Лятото де, защото от това, което чета, сънувам кошмари.

ето ти и мястото на падането:

Не може да е по-нагоре, тъй като от по-горните точки се попада в съседния и южно разположен тесен улей, комшия на този, в който са открити.
Снимката лъже, там наклонът е наистина стръмен.

Ето и снимка отдолу. Мястото е същото, обозначено с жълтата точка.
Вижда се, че точно там ръб няма и е стръмен разлат склон, който изнася към Влахина долина.
Стигнеш ли ръба, вече става друго, но преди него, там е най-опасното място.

	Цитат:
	А при настоящите условия, най-безопасният път е на юг, към Хуйнати, където сняг за лавинарник няма и има сравнително добра пътека. Слизането по който и да било друг път е повече от рисково.

Привет!
Тоест би трябвало това изкачване от Хвойнати връх директно към Вихрен да е относително най-безопасно за зимния сезон /доколкото може да се говори за безопасност там и с оглед на моментните условия - снежни и климатични, естествено.../ - с подход по едно ребро от Муратово езеро към Хвойнати?
Не съм бил на Вихрен през зимата, но от това, което чета и съм чел - май така излиза. Качвал съм се само на Хвойнати по споменатото ребро.

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

	МиткосваМ написа:
	... изкачване от Хвойнати връх директно към Вихрен да е относително най-безопасно за зимния сезон ... с подход по едно ребро от Муратово езеро.

Имах предвид обикновената пътека от х.Вихрен.
Но иначе, относно истинско зимно, едно време така са ме учили - че се захождало през Муратово езеро. Но това все пак е времеотнемащ вариант заради заобикалянето.
Никога обаче не съм ходил там зиме, защото интересите ни са били предимно върху стената, а за нея се подхожда през едно ребро, излизащо на Джамджиев ръб там където подсичащата пътека от х.Вихрен го пресича. Все пак при много и пресен сняг върху заледена основа самият южен склон на Вихрен също е опасен, което също трябва да се има предвид.
След доста изкачвания съм се спрял на следния компромисен вариант:
Между т.нар. Малка и Голяма лавини /лятос там има е нещо като уширение за паркинг/ се влиза в дясната страна на тесен лавинен улей. Внимава се да не ви засече още тук лавината. По дясната страна склонът гони 60-70 градуса, нищо че е тревен. След около стотина метра прераства в остър ръб, който обаче после става все по разлат и под Джамджиеви скали почти изчезва. /това е мястото където стана инцидентът с доктора/. Последните 100 метра преди Джамджиев ръб при много сняг са си лавиноопасни. След като се достигне Джамджиев ръб, се пресича и се захожда северно под отвесите като се търси поставения там парапет. След ригела се подхожда право нагоре до достигане на ръба обратно. Това е приблизително средата на участъка между Голямата жандарма отгоре и отвесът с паментите плочи отдолу. След това, по самия ръб се достиге върха. Връщането е по обратния път. Описанието е компромисен вариант за по-бързо изкачване, но с преминаване на няколко лавиноопасни участъка. Там без въже, пикел, котки и умения да се използват не е желателно да се ходи.
При малко сняг съм се изкачвал няколко пъти и по разлатото ребро между Малката и Голямата лавини, излизащо на последната чупка на Джамджиев ръб високо над Голямата жандарма, след което има 200-300 метра до върха. Това в сериозна зима е голям лавинарник, иначе без сняг би трябвало да е най-краткия и бърз начин за достигане на върха.
Ако хич не ти се рискува, при среднощно тръгване през южното ребро на Хвойнати сравнително безопасно може да се поздравиш с успешно изкачване, като внимаваш само на последните няколкостотин метра по самия Вихрен.

vladofff написа:

........
......Между т.нар. Малка и Голяма лавини се влиза в дясната страна на тесен лавинен улей.
Внимава се да не ви засече още тук лавината. ...
... /това е мястото където стана инцидентът........
.... много сняг са си лавиноопасни. .....
...отвесът с паментите плочи отдолу. ..
.. с преминаване на няколко лавиноопасни участъка. Там без въже, пикел, котки и умения да се използват не е желателно да се ходи.
......... е голям лавинарник

Е, къ да внимавам да не ме засече, на можах да рАзбера?

	tzezko написа:

И ти ли схемичка искаш?
Дето е в червено - внимаваш. Дето е в синьо - по малко внимаваш...

От тук пък тръгваш /кадрото е от хасфалта, гугле го е правило лятос/:

vladofff написа:

	МиткосваМ написа:
	... изкачване от Хвойнати връх директно към Вихрен да е относително най-безопасно за зимния сезон ... с подход по едно ребро от Муратово езеро.

Имах предвид обикновената пътека от х.Вихрен.
Но иначе, относно истинско зимно, едно време така са ме учили - че се захождало през Муратово езеро. Но това все пак е времеотнемащ вариант заради заобикалянето.
Никога обаче не съм ходил там зиме, защото интересите ни са били предимно върху стената, а за нея се подхожда през едно ребро, излизащо на Джамджиев ръб там където подсичащата пътека от х.Вихрен го пресича. Все пак при много и пресен сняг върху заледена основа самият южен склон на Вихрен също е опасен, което също трябва да се има предвид.
След доста изкачвания съм се спрял на следния компромисен вариант:
Между т.нар. Малка и Голяма лавини /лятос там има е нещо като уширение за паркинг/ се влиза в дясната страна на тесен лавинен улей. Внимава се да не ви засече още тук лавината. По дясната страна склонът гони 60-70 градуса, нищо че е тревен. След около стотина метра прераства в остър ръб, който обаче после става все по разлат и под Джамджиеви скали почти изчезва. /това е мястото където стана инцидентът с доктора/. Последните 100 метра преди Джамджиев ръб при много сняг са си лавиноопасни. След като се достигне Джамджиев ръб, се пресича и се захожда северно под отвесите като се търси поставения там парапет. След ригела се подхожда право нагоре до достигане на ръба обратно. Това е приблизително средата на участъка между Голямата жандарма отгоре и отвесът с паментите плочи отдолу. След това, по самия ръб се достиге върха. Връщането е по обратния път. Описанието е компромисен вариант за по-бързо изкачване, но с преминаване на няколко лавиноопасни участъка. Там без въже, пикел, котки и умения да се използват не е желателно да се ходи.
При малко сняг съм се изкачвал няколко пъти и по разлатото ребро между Малката и Голямата лавини, излизащо на последната чупка на Джамджиев ръб високо над Голямата жандарма, след което има 200-300 метра до върха. Това в сериозна зима е голям лавинарник, иначе без сняг би трябвало да е най-краткия и бърз начин за достигане на върха.
Ако хич не ти се рискува, при среднощно тръгване през южното ребро на Хвойнати сравнително безопасно може да се поздравиш с успешно изкачване, като внимаваш само на последните няколкостотин метра по самия Вихрен.

Да, точно обикновената пътека имах предвид и аз - в участъка след Кабата. През Муратово езеро си отнема повече време със сигурност, но пък да - изглежда по-приемливо за обикновено пешеходно планинарстване. А за заледената основа с пресен сняг - на тия наклони там... Абсолютно не биха били това условията за опити, така си е. Благодаря за описанието!

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

kaloyanv написа:

	veso_mitev написа:
	Св. Анна, ВМА и Сити клиник също имат. Не е проблемът в местата за кацане.

Ехааа, аз като отидох в Света Ана нямаше кой да ме вкара в спешното та приятелите. После като щях да ходя на скенер, дойде жената от скенера да пита дали има кой да ме избута до него. И понеже приятелите ми ги нямаше, пропуснах скенера и така до операцията Smile

без скенер.

Там само хеликоптерна площадка липсваше. Само се чудя ако кацне нещо да не вземе да пропадне в мазето Smile

... Че там може и гарга да не е кацала скоро.

Аналогичен случай но във ВМА, (вицът няма да го казам, че е силно просташки), нямаше кой да ме бута напред назад преди операцията, добре че дойде жена ми. Отделно отидох докато още можех да се движа с такси до болницата, че за линейката казаха оптимистично два часа.

Колкото до ехидното похвърляне че слушането, четенето и обсъждането на натрапени "експертизи" би могло да бъде опасно за вашето здраве, ще го пропусна, защото нашата "здравна" система като такава е точна такваз, он малкото ми сблъсаци с нея. Благодарен съм на хората , които м спасиха и всяка година го отбелязвам, но за другото не ми се говори.

https://novavarna.net/2023/01/06/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0/

Похвално.
А преди няколко дни родилка почина...
Калоян също е прав. Прав е, но лопатата има и друга страна.
Докато въздушните линейки са затрупани с работа, хеликоптера на БЧК може да чака своят баирбудала, вместо да се включи при нужда.

Нещо се разфокусирахме. Първи казус: родилка на майната си изпада в кома, близнаци чакат живот... Нужен е хеликоптер, после "Спартан" до Пирогов... Втори казус: под Мальовица турист със счупен крак. Не може да се движи, загива! Защо не може да се изпрати правителственият хеликоптер да го спаси? До Силистра са 100 километра, до Вихрен са 20! За алгоритми ли ще говорим или за нещо друго?