Из бутроинските трънаци и камънаци

Краят не е важен, важно е началото! Най-големият внук, Антон, за пръв път ни изведе с Мила и Максим на пътешествие до земите на предците му, Бутроинци. Поведох децата с големи амбиции да видят много неща, но географските промени провалиха плановете ми. За повече от 15 години, в които не бях обикалял по баирите, всичко се беше променило. Онова, което бяха голи хълмове с изгледи на 360 градуса, сега са обрасли гъстаци. Пътеките са се загубили. По махалите няма жива душа. И в тия условия тръгваме ние към Драговски камик, местния Елтепе. Не откривам обаче навреме отклонението и забиваме директно по наклона нагоре. А то си е бая стръмно. С ръце разтваряме клонаците, с крака ги тъпчем и прескачаме, а децата тръгнали по къси панталони... Докато най-накрая издрани стигаме върха. От него изгледи към Стара планина, Витоша, Руй и скалите, дето някога били български, но сега са сръбски:

В обратната посока са терените на Жоро Левскаря: Завалска планина с прилежащите върхове. Най-вляво се вижда Козя Гърбина, където е превалът към Проданча, а вдясно от превала е връх Виковац. По средата е Завалска Китка, а най-вдясно се белее Витоша:

В далечината отново се вижда Козя Гърбина, а в падината под нея е Бутроинци. По средата на пътя е Бежанска махала, а в подножието е една огромна вила, до която не стигнахме и затова забихме през шубрака. На снимката добре личи наклонът, достоен за опълченци (и камъни има достатъчно):

Децата бяха възхитени от безкрайните гледки. Точно зад тях е Парамунската планина:

На връщане реших да минем по скалите надолу:

Така бяхме минавали пред 40 години, когато дъщеря ми беше на 5. Тогава нямаше никаква пътека и затова се движехме по усет, с пълзене по скалите и където може, посока наляво. По идея трябваше да излезем при пещерата и реката, които бяха едни от целите ни. Сега обаче се оказа, че са направили добре маркирана пътека, която яко ни подведе. Когато се усетих, вече беше късно. Вместо наляво, тя ни отведе далече вдясно до Драговската махала на Филиповци:

Ужасно ме хвана яд, защото голямото удоволствие с пещерата и чудесното ждрело с дълбоки вирове пропадна. Когато най-накрая се свлякохме на шосето, вече бяхме на 200 метра под нивото на пътя към нашата къща. Щеше да е доста трудно отново да се заискачваме по реката и затова предложих на Антон да избърза по шосето и да докара колата. Това решение също не беше умно, но вече се бях уморил и отчаял. Антон и Мила трябваше да извървят по шосето километър до отбивката за Бутроинци и после нагоре още четири километра. Съжалявам, жестоко беше, но ние с Максим се излегнахме на пейките долу на спирката и ги изчакахме. Красивата разходка до вировете остана за бъдещето.

Понеже все пак е височко (1118) и студено, кукурякът сега цъфтеше:

Дори една най-обикновена млечка беше избуяла в цвят!

Горе на върха вече имаше перуники:

Долу в ливадата пробяга една майка-героиня с три теленца!

А Мила, която има острия поглед на индианско чадо, забеляза сред шумата зелен гущер, който се правеше на умрял и не мръдна, докато най-накрая го видях и аз:

И последно, това бяха момковите сълзи, които ронех, докато се свличах по сбърканата пътека надолу:

Браво! Важното е, че сте били на Горната Земя, другото винаги ще бъде част от играта Smile

За пещерата ми стана интересно, не толкова, като обект, а като опция за изкачване на Матерхорна от селото.
На картите няма път до нея, но по сателита мисля се вижда добре. Предполагам сте тръгнали по него преди да хванете
склона на върха? И реално той прави връзка с червената марка тръгваща от въпростана Драговска махала, до която
сте слезли?
И бъркам ли се, но на втората снимка, оголеният от юг връх в близък план, би трябвало да е
Цървеник - най-западният именуван връх на Завалска планина?
Видимо южните склонове би могло да се изкачат, въпреки че има около 180 метра денивелация. Най-добре би станало
от Бутроинци да се мине през Бука и по билото да се пробва върха от изток-североизток. Така няма нужда да се слиза отново до пътя
и да се губи височина. Естествено това са само предположения, реалността може да се окаже съвсем друга Very Happy

Но както и да е, благодаря ти за споделеното и извинявай за отклоняването от темата за вашата разходка.

Бъди Здрав!
Жоро

Жоро, на снимките съм споменал върховете, които са на хоризонта. Възможно е на преден план да е Цървеник. Аз имах пред вид най-отзад, където е Завалска Китка. Цървеник не съм го чувал през моето битуване в Бутроинци. Знам обаче една могила, наречена Бабин Гъз поради специфичната ѝ форма. Няма я отбелязана на картата. Буко не е добра точка за преход, защото има излишно изкачване. Освен ако просто не искаш да го видиш. На картата, която показваш, много ясно личи червената пътека, която се изкачва от Драговска махала и забива право в пещерата. Оттам нагоре по нещо като каменно било, което е чисто откъм храсти и дървета. Пътеката след черквата навлиза в ждрелото на реката. Там преди години имаше местенца за почивка, правени очевидно от ловците. На едно място има природно чудо: буйна вода, която извира право от скалата. Най-добре е да се остави колата в махалата, да се използва нагоре червената маркировка, а да се слезе по жълтата. Пълен кръг! Пък на самия Драговски камик се отбий до съседните скали, може да откриеш останките от крепостта, за която пишат.