Заслон ОРЛОВО ГНЕЗДО, хижа КОЗЯ СТЕНА, БЕКЛЕМЕТО

Щом предната тема мина метър, защо не и тази! Явно модераторите тук имат големи сърца, да им дава господ дълъг и щастлив живот! Very Happy

За това ще се пробвам отново, да видя дали и този път ще го бъде номера?!

Заслон ОРЛОВО ГНЕЗДО, х. КОЗЯ СТЕНА, БЕКЛЕМЕТО

Заразно зло или добро, не знам, но че е заразно, не ще и дума. Две седмици и отново дестинация към чукарите на СТАРА ПЛАНИНА. Явно Парламента трябва добре да премисля решенията си следващия път, като дава няколко поредни почивни дни. Предпечатната подготовка този път протече доста некомфортно- колегата, хронично носещ вече диагнозата планинар, наш бъдещ водач и шофьор, в последния момент се отказа поради лошите метео-прогнози, ширещи се в медийно и виртуално пространство. Последствията- ден преди планирания старт се наложи спешно свикване на племенен съвет- моя милост, Ники и Валя. Четвъртък, 22,00 ч, местно барче- мозъците ни поизлюпиха нещо: да се допопълни личния състав и леко промени стартовия момент. Маршрут почти като първоначално замисления- гр. Троян /или БЕКЛЕМЕТО/, хижи КОЗЯ СТЕНА, ЕХО и евентуално ДЕРМЕНКА. Оповестителната мрежа в лицето на GSM-операторите заработи добре- до още половин час останалите съотборници бяха вече картотекирани. Мариета, вече с точки в членската карта от предния поход, и новия играч- Горанка /Гери/. Гери, закърмена буквално с планинарство, според нея от няколко години е позанимарила това хоби. Но, както се оказа в последствие, кръвта уиски не става, почти ни сложи в и без това тесните си джобчета. Отново се оформяше да съм изтърсака-новобранец на отбора, ама вече бях посвикнал.
Събота, тръгването вече е налице, 08,30 ч. Само дето Ники и Валя не се появават по комшийски бодро. След близо половин час почват да дотътрят оборудване, до като аз стоя почти половин час до возилото и вече почти си бях изгризал ноктите от ... Нали ще шьофирам. Вечерта бяхме планирали нощувка на КОЗЯ СТЕНА, но все пак не управлявах звездолет, а само ... /няма да правя реклама на марката/, та да стигнем овреме. Гери и Мариетка изглеждаха доста спокойни и сънливи, въпреки закъснението. Последва посещение в офис на ЕКОНТ- бат Ники, както го кръстих ТЕСТА, очакваше и тестово оборудване. А именно- едно неприлично скъпо якенце, някъде само около 700 лв, дето било № 1 за предната година. Що-годе в приличен син цвят, но иначе семпло и скромно изглеждащо, с три кожи, трислойно демек де, и безтегловно естествено. Тестовите видео-клипчета на двойката Ники-Валя би трябвало да се мъдрят някъде в нета, може би е въпрос на време. И вече около 10 без нещо сме на изход Варна. Прогнозките обаче не сбъркаха, да го вземат дяволите. Лека чернилка на запад, ние по магистралата. До един прекрасен участък от нея, известен с печална слава в шофьорските среди, в съчетание с падащата вода от небето. Автото категорично ми отказа да планира и въпреки старанието ми за виртуален слалом плътоническия контакт с една от епичните ями по този международен уж път бе налице. Близкото ОМV се оказа мястото, където си чукаха среща колеги по съдба. Моя доста добър и водещ резултат- смачкана предна джанта и гума, отказваща да поеме и задържи нужната и порция въздух. Все пак ми пошушна, че като че ли до Шумен ще може да рипа. И тъй, отново по конете, но ... Поредния дъжд, този път вече по библейски, като за плувци. Че и не ще да спира, голямо пулене падна, но нищо подобно на гумаджийница в удавения съботен градец. След близо час мокри прибежки и разпитване вече се добрахме до местенце, където можеха да се сборят с аварийката- машинно изправяне на джанти. Отново чакане на ред и най- после около 13,30 ч сме само на около 100 км от Варна. Отварям скоба: да знаете с какъв репертоар от подбрани през годините изрази разполагааам..., затварям я. Продънената небесна бъчва най-после се изпразни. Топла хапка в Търговище и отново на седлата. До поредния щастлив пътен участък от обиколната отсечка на гр. В. Търново- жив лунапарк. Опит за подминаване на ТИР с около 30-40 км/ч, но се изправихме пред ... лунен кратер, само че кротко разположил се по средата на платното. Нямаше начин да се спре, въпреки някои технически автомобилни опции. Коментарът на бат Ники няколко секунди след като се отърсихме и изпълзяхме на „дневна светлина“, беше уж успокояващ за мен- че като сме се сгрухали в долния свят, все пак го нямало оня кошмарен звук, който се чул преди това от магистралното ни премеждие. Човекът не е шофьор- нямаше какво да му кажа, освен благодарност, пък и вложи старание да предотврати нова поредица изригващи звуци откъм шофьорската седалка. Това, дето обаче се чу някъде под седалките ни ... , абе да не дава господ на никого. Първоначалния оглед не установи уж поразии. Без повече премеждия се добрахме до Троян, напоихме автото на местен водопой, въпреки че търсих определени имена, но оказали се липсващи в менюто на града, и към Беклемето. Коневръзът за нас беше на паркинга пред х-л ВИА ТРАЯНА. Само дето машинките ни за време показваха 17,45 ч, а до КОЗЯ СТЕНА го даваха 2,30 часа, и то по стандартите на не-знам си кои си туристи. Плюс още час поне до превала /до паметника/. И една много неприятна констатация за мен, като шофьор и собственик на МПС-то, дето ни довлече до тук. Внимателен оглед от долу към интимните зони все пак откри последствия от „търновската яма“, чудя се даже дали да не я пиша с главна буква. Тя е била повод, но доста убедителен, на фона на причина „корозия“ за единия от носачите, държащ резервоара към купето. Скъсана стоманена лента, която нямаше как да се възстанови на място. Реших евентуалния ремонт или укрепване да го правя последния ден, преди тръгване. Защото времето беше доста напреднало и започваше спешен племенен съвет, придружен с любезна информационна помощ от местен собственик. Мъдрото решение, изневеряващо на това от Варна- посока към заслон ОРЛОВО ГНЕЗДО. Този момент беше повратен за планираните по време преходи за следващите дни. Тръгнахме си кротко и примирено, к`о да се праи. Още на лифтовете към върха ни посрещнаха красиви атмосферни явления, известни като мъгла, вятър, дъжд. Редът на изреждане е случаен и въпреки вече добрата циркулация на кислородоносител, инженерния ми мозък не можа да го сведе до познат математически модел. По едно време от млечната белота изплува четириног силует. Както се оказа след малко, носителя му се определяше като най- добрия приятел на човека, преди жената даже. Та симпатичното черно кученце, както по-късно се разбра, носеше името на Борис Елцин, с постоянно местоживеене по ЛС- хижа ДЕРМЕНКА. Държеше се много печено и търпеливо, без да ни комплексира с хода си- изчакваше ни с разбирането колко крехки са човешките същества. И така, в компанията на природата и песа, до заслона. Оказа се обаче, че ОРЛОВО ГНЕЗДО спокойно можеше да носи име на хижа, да не казвам и за повече. Само дето таксита и труженички липсваха ... След малко стопанина ни посрещна в трапезарията с топъл чай, THE PURPLE и ... бобът, разбира се, специалитета на всички класни заведения от подобна категория. Тройката палаткаджии- Ники, Валя и Мариета, срещнаха леко затруднение при избор на нивелирано теренче около заслона. Още повече, че дъжда въртеше на програмирани порцийки, като чалга-репертоар. Аз отново като предния път се оказах в женска компания, този път даже в стая с две легла. Ами какво да правя, не съм го искал ... /трябваше да кажа нещо по-сериозно поне за протокола, но запичам явно/. Баня + тоалетна, с габарити като извадена от бус на травел-компания, но иначе на ниво. И най-важното, без малко да го забравя- работеща система на парно отопление. Котелче на дърва и ел. помпа от агрегатче- условия почти като и за деца. Които впрочем не липсваха- една много симпатична млада двойка с около пет-шестгодишно момиченце, и забележете от къде- от ВАРНА бе! Вечерта нищо особено, агрегатчето беше до полунощ, после кой както може се спасява.
Неделното утро отново ни посрещна със същата комбинация, както от предния ден. Закуска в трапезарията и отново нервничане- палатките не можели да се събират в дъжд. Накрая идеята ми се възприе от Ники, после и от Мариетка- пренасяне до прилежащ навес и там котурките се разформироват. Даже някои техни елементи подлежаха на допълнително подсушаване и сгъване във ВИП-условията, предлагани от трапезарията. Това заслонче обаче се оказа като крайпътно ханче- постоянно профучаващи местни четириколесни возила с висока проходимост, и за капак- двама велосипедисти, които даже не благоволиха да се отбият поне за увековечаване в кадро. Най- накрая жадувания старт, естествено по утвърдените вече стандарти на дружинката- 10,00 ч. Идеята да се отскочи до близката уж ДЕРМЕНКА за едночасово посещение на добра воля, да ни видят какви сме кипри, увяхна- ех, този дъжд ... Все пак отскок с бодро настроение, че може и ние да профучим край КОЗЯ СТЕНА и да се спрем на ЕХО. Елцин този път ни изпрати само до някъде, явно очакваше друга делегация. Общо взето тътрихме добро темпо, прекъсвано почти само от мигновени фото-паузи и от рекламните клипчета на вече представения по-горе бат Ники, нали си спомняте- с кодовото име ТЕСТА. ПОТУРИТЕ НА КРАЛИ МАРКО- известния с това име соц-монумент на предела на прохода, остана леко вляво от траекторията ни. Асфалтовият път беше началото на сертифицираната пътека, част от международно трасе. Само че ние нали сме си щури жители на крайморски град, решихме да я караме като по морето- малко по-напряко. Иначе казано, с подсичане от ляво на първите безименни възвишения, по които се виждаха сопите на зимната маркировка. Че на всичко отгоре и по път за колесни возила. Не успяха да ни завърнат и пратените в помощ два родни изтребителя- май от единствената вече БГ-база в Граф Игнатиево. МИГ 23- ама и те щяха да ни свършат работа. Даже ни и потанцуваха след обратния си курс- някъде може би вече над Тракия. Да, ама ние сме си от Варна бе, само с плавателно средство можеш да ни отклониш. И така, до като това рахатно пътче не направи един гърч и пое надолу, явно към някой селски хоремаг. Страхотно изкусително, даже без малко Мариетка да му се отдаде. И така, за пръв път вадене на оръжейно оборудване- карти, GPS, и вълшебните думички- „да му е... м..., сега на къде“, ама без единодушие. По южните склонове се мярваше нещо като пътечка край улеите, през клек и туфи трева. Хванах я уж за оная работа, и свирнах на останалите да идват. Точно се посъбрахме, и пущината се ската в клека. А времето, от час и нещо слънчево, отново напомни за себе си- приливащи мъгли и облаци през билото от север. Вече цепнахме направо, като слънчасали овце, само посоката беше известна. Познат се оказа също и дъжда- в клека и високата трева, подсладени с нужния наклон, направо ни докара до орга.., добре де, до екстаз. Стадо овчички, ама всеки си избра трасенце според възможностите и теглото на екипировката. Ааа, забравих да се похваля- моята този път се сведе до заветните 10,8- 11,3 кг, варираща от способностите ми да поемам водичка. В това число и зоба за всички дни, което значи прогресивно намаляваща. Сори за отклонението!- та ... сега най- вече на тест подлежаха обувките ни. Лошото е, че не разполагам със снимачно оборудване, способно да работи под вода, иначе казано- IP 68. Моето пак се шмугна в уютната раничка, на мястото на едно синьо сетренце COLUMBIA. Само дето бат Ники ТЕСТА отказа да спомене и дума за него в рекламните си клипчета за събрата му в същия цвят /ауу, това си беше жива реклама, ще гледам да не се получава повече така!/ Мазните клекави баирчета свършиха и стигнахме до нужната ни пътечка- от тези, дето си ги харчим, с камъчета и всичко нужно за поне лека доза адреналинче. Отново дъждец, но вече го споменавам колкото да не се обиди- ние си го бяхме приели като наше момче. Финал около 16,20 ч, без овации от посрещачи, но с носещ се аромат на барбекю, който впечатли като че ли само мен. Реших да спестя подробното представяне на личния състав, но тук е момента да потърся съчувствие- всички останали отново бяха на местна и алкохолна диета. Няма ли хора по тези баири бе ...!? Аромата беше от шишчетата на групата, вече изпреварила ни на КОЗЯ СТЕНА. Ще тегля още една безплатна реклама, пък ако искате ме съдете- момчетата и момичетата се оказаха отново от ВАРНА. Тръгнали предния ден в два часа следобед, надвечер паркират на БЕКЛЕМЕТО, и тръгват към хижата, седем човека май, само с едно фенерче, и под дъжда. С леко замотаване в 02,00 ч пристигат, и въпреки всичко мокро по тях, сядат до 05,00 ч на масата. Не като нас ... Сутрешната идея да продължим до хижа ЕХО се покри като травестит на дневна светлина. В трапезарията синкав пушек и усмихнати лица до печката- протичаше шаманския ритуал за разпалването и. А имаше ли защо?!- не измислих друга причина, освен за доизсушаване и позатопляне. Посрещна ни Сашо, хижар и арендатор, който се оказа също варненец. Нямам думи повече, вие си правете изводите! Печен човек, ерудирана личност и стар планинар. Честно казано, по хижата имаше какво още да се желае, не превземки, просто леко стягане. Да се надяваме, че предстоящия летен сезон ще се окаже пълноценен, макар и за сам хижар и на място, недостъпно за измисленото отдавна „колело“. Групичката ни отново беше разделена- палаткаджии и ние с Гери. Сашо въпреки щедро друснати доводи, започвайки с коя е точката на замръзване на водата и накрая вкарвайки тежка артилерия с историйки за местната Сийка, мецана от сой, не успя да вкара цялата група в хижата. Гери се зае да ни отсрами с готвенето на един боб, нали трябва женска ръчичка да пипне. Нищо, че не намерихме содата за хляб и ястието стана готово към 11 ч вечерта, пак си беше постижение. Общо взето вечерта се въртяхме около печката като мухи край кравешко л... Младите ни съграждани бяха също край масата, но и те май решиха да се предават, още повече че и тук агрегата имаше вечерен час. С Гери отново в стая за двама, ама този път ... До сега не бях тествал цялата си екипировка едновременно върху мен, ставайки на два пъти, въпреки че бяхме покрити с поне четири броя одеяла. И чаршафите през глава. Може би изкъпването няколко часа преди това си каза думата- учих вече уж, че сапуна е враг на туриста, но си беше живо предизвикателство да се справя с местния бойлер на дърва и хладката прекалено мека вода.
Сутринта скърцането на ставите ми оповести, че съм още жив. Отсрещното легло не даваше признаци на живот. И една тишина в хижата, ... нищо че е 24-ти май. Свалих одеялото от прозореца, още един наш специалитет от преди лягане в борбата със студа. Общо взето- ден беше, и то не лош като за начало. С божията милост все пак бяхме оцелели, ние, дето сме в сградата. След известно време пристигнаха и палаткаджиите, за наш „ужас“ и завист, свежи като репички. Поне за малко да бяха споменали за студ, като че си плюли в устата... Позамислям се вече що е то палатка и какво приложение може да има в арсенала ми. Закуска от личните припаси и естествено, дегустация във вид на купа вечерен боб. Тази Гери бе, добре се беше справила. И да знаете, че е още мома ... За деня отново се очакваха кофти метеопрогнози и ЕХО вече окончателно отиде в небитието ни. Друг довод да се откажем беше ангажимент на Гери следващия ден в 17,00 ч във Варна, а едни преход в този ден от ЕХО до БЕКЛЕМЕТО, евентуални неизвестности с ремонта на автото ни и последващо пътуване май щяха да ни дойдат като пътя към Вихрен /така ме плашеха сега/.
Обратно към Беклемето, нищо особено, само дето пак без малко да отървем пътечката, позаобиколихме един хълм в повече. Мъгла за компания от време на време. Леки спирания за дооправяне на външен вид в съобразност с метеоусловията. До като изчаквахме поредния рекламен клип на бат Ники ТЕСТА и аз кривнах от правия път- поразнежих се и обърнах обектива към природата непосредствено около нас. Макро и близък план, снимки тип „за декстоп“. До поредния дъжд, правещ ни уж прощално изпращане до мястото на паркираното ни авто. Стоп вода като по поръчка, за предстоящия ми завиране под г... на колата. Малко преди това си дръпнах уж подходящ материал за ремонта- всеизвестния на всеки българин ТЕЛ. Провесен между два бора, от стар рекламен транспарант. Клещи естествено на заем от колега, нали бях решил да не викам дявола с вземането на инструменти. Само дето все пак той ме барна. Но телчето се оказа леко дебело, твърдо и чупливо- по научному казано, много въглерод вътре. Първият резервен вариант- осигурителното въже от предния поход беше още в раницата. Напусна я с неохота, даже леко се оплете, но нямаше как, нали е за делото. Този път успех- можеше да карам и година така, но не беше някак си престижно /неръждаемия нов носач, копиращ оригиналния, вече е на лице в очакване на монтаж/. Поуспокоени, към 17 ч последва обяд в местното заведение. И късмет с осигуряване на спането ни- на няколко-стотин метра в хотелче на много прилични цени. Решихме да направим визита на Троянския манастир и самия Троян, където бяхме посрещнати подобаващо, с шпалир от местните жители. Само дето след малко последва отрезвяването- чакали не нас, а абитуриентите на града. Позната картинка ... Скромно в централна пицарийка и отново към Беклемето. Стаята в хотелчето отново е двойка, за по-евтинко де, същия състав в нея. Баня на ниво, подово отопление. Пълен тест на банята, но от богоизбраните. Само че малко след това Гери стана неспокойна- помислих да не съм аз причината, а се оказа ... липса на уред за сушене на коса. А`м сега ... Пак мозъчна атака и след малко излязох с предложение в завършен вариант, до ключ. Помислих, че шегата ще мине, но не би- прие се напълно сериозно, по женски. Снимки от това как се суши дълга дамска коса на газов PRIMUS ще пропусна, дори и под коментар „не правете това в къщи“. Като го влачих толкова време, поне да си заслужи „возенето“ пък.
Последен ден, вече съвсем нормален, спокоен, слънчев и не знам още какво. Прощални хапки от раницните запаси, товарене на багаж и малко снимки на охраняващата ни снощи техника- уж шегаджийско оръдийце, но със сърце на истинските си събратя. Спираловидните вътрешни нарези си бяха досущ истински. Хм ... До Търново почти само газ, с едно облекчаване за екипажа. Посещение на местен магазин за туристическа екипировка, хапка почти прави, и отново по пътя. Почти от раз минахме през капана на местните пътни детелини. Отново престой в Търговище- не можеше да не се отбием до местен производител на туристически дрехи. От там за моя милост- гети и едно панталонче-ветровка, ултра леко и компактно, като събратчето му якенце. Последни бройки, вече не се произвеждали тези модели. Времето отново ни притисна и въпреки че избягахме от злополучната магистрала, пътя позволяваше прилична скорост. Варна- като по часовник Гери се изсипа пред тях точно в 16,50 ч. Имаше почти час до планираното и мероприятие, този път поне не драснахме черта и на него. Но една жега беше в града, а ние си бяхме още с космическите одежди. Колата вече сама ни понесе към къщи, нищо че постоянно и скачаха прочутите и тук дупки по улиците. Паркирайки, брояча застана на числото 820- километрите ни. Прилично поне като авто пробег, за разлика от крачкоброяча ни. Нищо, ЕХО все ще ни дочака някога ...
Снимките са някъде в това долапче:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=136116

	Joro написа:
	. Тази Гери бе, добре се беше справила. И да знаете, че е още мома ...

Това ли е Герито
http://www.bgphoto.net/photos/7010/o634109904777968750.jpg Smile

Приличат си. Smile

Хм ... адреса и телефона обаче ще струват нещо! Впрочем, само тази ли снимка и имаш?! Wink

Joro, понеже планирам по-другата седмица да тръгна от Беклемето до Козя стена, Ехо и обратно може ли малко инфо?
Та, има ли къде да си оставя колата около паметника или най-близкия паркинг е този на хотел Виа Траяна (казваш 1 ч път до паметника), този там безплатен ли е?
По пътеката към хижите има ли вода някъде?
Кални/снежни участъци все още (нямаме много добри обувки)?
Цена за нощувка в Козя стена?
Този заслон откъдето сте минали по пътеката ли е или с отклонение от нея?

Ще съм ти много благодарен ако ми отговориш!

Аз бях там на 22-23 май, ама така и не описах ходенето Laughing

Спряхме с колата някъде горе-долу в самото начало на пътеката за Козя стена, не знам точно къде, че беше яко мъгел. Ако има мъгла внимавайте в началото с пътеката за Козя Стена, на едно място може без да искате да хванете черен път в южна посока. Ние се усетихме що-годе бързо и се върнахме до колците. Гледам и Жоро са се объркали... явно трябва да се сложи една табела там...

Може да минете и по зимната маркировка при хубаво време, има какво да се гледа Smile

До Козя стена вода няма, но не ти и трябва. 2 часа - 2 и половина и си там. Спането на хижата - 12лв, членове на БТС - 11, стаи с по-малко от 5 човека (май че) - 14лв.

В мъглата имаше много кал, до ушите се омазах, сняг до Козя стена няма.

Козя стена - Ехо е към 3 часа, последно го ходих преди 2 години и нямам прясна информация. Пътеката на места може да е леко опасна. Миналата година имаше случай с паднал човек:
http://www.pss.bg/forum/viewtopic.php?t=6557

това да си имате едно наум, аз проблеми не съм имала там.

Заслон Орлово гнездо е от другата страна на Беклемето - на Изток.

ето и мъгливи снимки Laughing

http://picasaweb.google.bg/lvstamenova/201003#

а тези са Козя Стена - Ехо, пак с мъгла, но са стари (09.2008):
http://picasaweb.google.bg/stamenova/1314092008#5425239145244853650

p.s. Joro - вие на 23ти май сте се качили на Козя Стена, тея варненци ги посрещнахме в 2 посред нощ... мокри, поизмръзнали, с 1-2 фенерчета... и верно, до 5-6 се откара... на 23ти ние офейкахме към обяд в посока Розино. За една бройка сме се разминали!

svetli_yo:
Кола може да се остави около паметника или някъде в самото му подножие /където се отделя отсечката за самия паметник/, има много място, но ще бъде без никакъв надзор. Въпрос на преценка на риска, там и през деня няма никакви действащи заведения и изобщо хора. В района, където са хотелите, освен паркинги има и асфалтови алей между тях, където също може да се остави автомобил. На ВИА ТРАЯНА идва може би най-далеч от отклонението за паметника /там почва пътеката и за КОЗЯ СТЕНА/. Пеша е най-малко половин час път, може и повече. На паркинга, където оставихме колата, не се плаща, увериха ни, че няма проблем да стои там. Но по-възможност се изтеглете мах на юг, в хотела точно където почва лифта.
Вода наистина няма по пътя, кал и сняг също, освен ако не вали- тогава пътеката заприличва на вада. Желателно е още в началото да вървите по зимната маркировка точно по билото на няколко безименни хълма, тази отсечка е достъпна и за автомобили. Ако скосите на юг, в един момент ще се наложи да вървите без пътека по хълмовете, а през високите треви и клека е крайно неприятно. Особено пък ако завали... Там според мен е имало някога лятна пътека, но явно в момента не се поддържа- по къси скалисти участъци си личи ясно.
На КОЗЯ СТЕНА платихме по 15 лв на човек за нощувка в стая с 2 /3/ легла. И личен съвет- искайте си повечко одеяла за всеки случай. Нощувахме и на заслон ОРЛОВО ГНЕЗДО, но той е точно в противоположна посока- изток, югоизток. Върви се също по билото на планината. Там също плащахме по 15 лв за легло в стая с две легла.
P.S. Сашо /хижара/ ни предупреди, че последните 1-2 години в района е нарастнала много популацията на усойници. В топло време се препичали и върху клека, който е непосредствено до пътеката. Имайте едно наум!

моя грешка, наистина 15 беше в по-малките стаи Laughing

Благодаря Ви Joro и Gamina за подробната информация и снимките.
Само последно да питам Вие запазвахте ли предварително и ако дай кой е актуалния телефон?
10x още веднъж!

Едно момиче от моята групичка запази места, но тя Козя стена е огромна хижа, едва ли ще се напълни. И наистина или носете чували, или помолете за повечко одеала.

Може да опитате на този телефон, това е на Вальо, който е... арендатор, да кажем. Той държи връзка със Сашо горе:
0885 28 49 47 / 0878 28 49 47

на самата хижа е написан този тел. за връзка:
0878 48 97 21

п.с. и само да кажа, че пътеката х. Козя стена - Розино на моменти е доста зле (след разклона за Хр.Даново). Обрасла, задръстена от прорасли иглолистни и тук-там паднали дървета. Не е непроходима, но е неприятно на места.

Здравейте, направих прехода и давам някои уточнения за тези които минават от Беклемето за Козя стена и Ехо за първи път. Ако ги знаех щеше значително да ни се улесни прехода.

Първо: колата може да се остави на самия превал, повечето така правиха повечето. Ние я оставихме нашата пред хотел "Сима" което ни удължи прехода с около 45 мин. А и не е приятно да трамбоваш по асвалт и стръмно. На обратно това има значение.
и Второ: От паметника на загиналите летци (от който всъщност е останал само бетона) по-добре да се тръгне по пътеката вляво т.е летния път (после се слива със зимната). Тръгнете ли нагоре по зимния има доста опасни места. Е и гледки. Но точно това може да ви подхлъзне . Не препоръчвам за начинаещи.

Аз мога да предложа информация в снимки, направени преди 2 години по маршрут: Троянски проход - Козя стена - х. Ехо - Розино - ето тук:
http://picasaweb.google.bg/mihaela10ster/CentralBalkanKoziaStena#
Тогава минах по този маршрут за последен път. Лятната и зимната пътеки се разделят, както е казано по - горе - при паметника на летците. Зимната минава през върха Козя стена. Там има участъци с въжета, но не мисля, че е кой знае колко страшно и опасно, по това време на годината, дори и за начинаещи! В похода, от който са горните снимки, аз минах по лятната пътека, но хора от моята група, сред които и деца, минаха безпроблемно отгоре. Препоръчвам ви, ако нямате проблеми с атмосферните условия /в Стара планина те са доста непредвидими и рязко променливи и лятно време/, да минете през върха - гледките и преживяването си заслужават усилията.
Ако няма особени промени по пътеката от х. Козя стена до х. Ехо за тези 2 години, там също няма опасни участици! В началото на места пътеката е много тясна, а надолу изглежда стръмно, но нали си е планинска пътека!
Само ще добавя, че за мен това е един от най - красивите участъци от билото на Стара планина и още повече го харесвам в този именно сезон, когато е зелено и с много цветя!