Инциденти и нещастни случаи в българските планини

И днеска гледам едни пичове във фейса се хвалят, кандидати и те. Единият се хлъзна, до тях козирка, без свръзка, мани...: https://www.facebook.com/groups/533171097219303/permalink/909178312951911/

Късметлии са щастливците, които са били въвеждани в планината постепенно, още от ранна детска възраст -- освен незабравимите мигове и всичко останало, това дава възможност за трупане на опит без прекалено висок таван на самочувствието...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Ама единият се подхлъзна лекичко... Добре че в правилната посока!

	Сотиров написа:
	Ама единият се подхлъзна лекичко... Добре че в правилната посока!

Да, натам е към заслона - полегато.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	vedrin написа:
	Неподходящата или липсващата екипировка е само детайл от непознаването на маршрута и липсата на достатъчно точна представа за собствените възможности при дадени условия.

Може би е така, а може би има нещо друго, много по-дълбоко, което намери проявление последните 20 години.
Сакатлъци е имало винаги и както вървят нещата, и ще продължават.
От последните две събития, на мен лично ми правят впечатление две неща:
1. Изказванията на ПСС, че ходенето по "алпийското било" било високо технична дейност, изискваща "специфични умения", "алпинизъм" и т.н. Не знам какви хора сега оглавяват тази институция, но тези спасители, които познавах едно време, никога не биха си позволили такива квалификации... Явно нещата се опростачват на всички нива. Това което в миналото, пък и не само, а и доскоро, се е водело обикновен туризъм, вече взема да става нещо друго. Не ми се рови, да ви намеря един линк, на едни хорица, май от Москва бяха, определящи се като туристическо дружество и без претенции изобщо да са някакви алпинисти. Та те бяха пуснали, напълно в духа на руските традиции - "доклад" от лятната си проява. И какво бяха направили - жесток траверс … на една от най-бруталните части на Памирското било, завършила ... с траверс на вр.Комунизъм! На мен ми призля само като гледах снимките, а това хората го смятат за "високогорный", но все пак ...туризъм... А може би е наистина така...защото на същото място "сборная команда", вече по алпинизъм си е организирала "надбягвания" по гребена към вр.Душанбе. /за справка книгата на Юри Кононов, в частта за предварителната подготовка за нечовешката им експедиция на Еверест. Отделно, имах изключителния шанс да чуя лично разказите на Валиев, а и на другари на Балибердин от клуба му в Ленинград. След такива вечери, човек трудно заспива... /.
2. ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ЕВРОПА, А И У НАС ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. Не е само в планините. Моето родно училище днес прилича на затвор - ВСЕКИ ПРОЗОРЕЦ Е С РЕШЕТКА?! Защо, е как защо, с добри намерения - да не падне някой и да се пребие, нищо че преди това половин или един век си е работило без решетки. В новините ни заливат всеки ден с данни къде кой как е пострадал и неизменно завършват с "резонния въпрос" - къде е държавата/общината, защо не са "обезопасили" къде мост, къде шахта, къде какво ли не... И когато нагласата, че "някой" се грижи за всичко около нас премине една граница, а и продължи твърде дълго да се формира, у повечето хора се създава усещане, че относително пълната безопасност, която обществото си осигурява в градовете, явно трябва да съществува и в планините. И не е нужно сами да се подготвяме, защото някой вече се е погрижил за всичко вместо нас. От там идва и измамното усещане, че доже и да загазят, просто ще викнат ПСС, а и по филмите са гледали, че в някои държави и хеликоптер долита… И ако наистина стане нещо, сблъсъкът с реалността, ако не ги убие, бързо отрезвява... Затова поне според мен, медийната среда и изобщо обществото, не трябва да толерира тази тенденция. Колкото и да обезопасим всичко, винаги ще има инциденти и смърт. Даже и да направим всичко стерилно, например да ожелезим целия Купен с парапети, мрежи и какво ли не, тогава пък ще дойде време, когато всичко това ще започне да ръждясва и руши...и пак ще има инциденти, но просто на друго основание. Тогава пак, като в "Умно село" ще се пощем по темето и ще се чудим как да изгоним змията с таралеж, пък него с лисица...

За ходенето нощно време тази седмица се сблъсках с един пробем, който друг път не ми е създавал особени затруднения: Когато си с челник и навън е студено въздухът който издишаш излиза като мъгла, която се осветява отчелника и надалече почти нищо не виждаш и можеш да се окажеш на ръба на пропаст. Задържането на дъха не спира мъглата за повече от някоя секунда.

На 02 януари т.г. направих разходка в Плана планина от р. Златна рибка до с. Железница по пътеката, която почиствахме (тема в Доброволчески дейности). Тръгнах в 15.00 от Златна рибка. След една поляна пътеката се губеше и карах напряко, без да вадя карта и ГПС. Ориентирах се по Витоша (хижа Академика) и къщите на Железница. Преди да стигна Стара река хванах черен дърварски път, който свърши в нищото. От там се виждаше асфалтов път в долината и движение на коли. Тръгнах напряко през гората. Склонът ставаше по-стръмен, стъмваше се и бързах. Още не бях извадил челника.

По едно време се озовах на хлъзгав сипей. Задържах се за едни храсталаци и видях, че пред мен има 3 метра почти отвес, а надолу е сипей към реката. Стабилизирах се и извадих челника. Много внимателно се качих малко нагоре и направих траверс встрани към един улей, където сипеят беще по-полегат. Скалите се ронеха и се наложи да разбутам нестабилните ръбове преди да се хващам. Спуснах се по сипея и се озовах при реката малко под минералните гьолове. Нямаше удобно място за преминаване. Докато се оглеждах как да прекося реката имах проблема с мъглата и челника, за който споменах. Не виждах на повече от 2-3 метра и за кратко до 10-15 метра.

Нахвърлях камъни и подпирайки се с един кол преминах реката с цената на едно джапване в 10-15 см вода. Крачолът ми се намокри, но бях с вълнени чорапи и не ми беше студено. После хванах асфалта.

Но ето как една лека разходка можеше да завърши с лошо падане и/или измръзване.

	Zipper написа:
	И днеска гледам едни пичове във фейса се хвалят, кандидати и те. Единият се хлъзна, до тях козирка, без свръзка, мани...: https://www.facebook.com/groups/533171097219303/permalink/909178312951911/

То не е за хвалба. Аз нямам регистрация във ФБ, но може би не е зле на такива и подобни им кретени да им се пускат отдолу и ей таквизи линкчета:
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/02/17/3131661_lavina_krai_hija_sinanica_v_pirin_ubi_jena_na_25_godini/
Защото точно този случай е станал именно от стъпване върху козирка.

[quote="Andro"]За ходенето нощно време тази седмица се сблъсках с един пробем, който друг път не ми е създавал особени затруднения: Когато си с челник и навън е студено въздухът който издишаш излиза като мъгла, която се осветява отчелника и надалече почти нищо не виждаш и можеш да се окажеш на ръба на пропаст. Задържането на дъха не спира мъглата за повече от някоя секунда.

Същото се получава и при силен снеговалеж- не виждаш нищо кой знае колко напред, защото се отразява светлината в снежинките ял съм го тоя. Трябваше ми час ходете в мъки и взиране докато не се усетих /случайно махнах го да си оправя шапката/ да си сваля челника от кухата тиква и да го държа в ръка по- ниско долу тогава всичко си дойде на мястото.

	EXIIIT написа:
	...докато не се усетих /случайно махнах го да си оправя шапката/ да си сваля челника от кухата тиква и да го държа в ръка по- ниско долу тогава всичко си дойде на мястото.

Ти кола на халогенки в мъгла не си ли карал? Защо мислиш, че ги слагат възможно най-ниско? Аз редовно си го държа в ръка, но има и още нещо - по-силната светлина прави по-голямо "насрещно отражение" от мъглата, затова ако е регулируем, го носи не само в ръка, възможно най-ниско, но и го намали максимално. Пробвай следващия път и кажи дали е вярно, или само при мен е имало "оптическа измама".

Влади прав си. По- ниско е по- добре, ма на кратуната отгоре пък е по- удобно.
Моят челник е доста силен / мощен/ и не се регулира.Имам и друг който е с регулиране на светлината и него си го нося винаги за резерва и за такива мъгляви и снеговалежни случай.
След моя случай си правих доста експерименти, дори си измислих начин да си го връзвам на кръстния колан на раницата да не го държа в ръка, перфектно става

	EXIIIT написа:
	...измислих начин ...

Неволята чудеса прави. Сега ако успееш да откриеш и лек срещу тежка раница, мазоли от гадни кундури и … мързел за ходене, цена няма да имаш... Very Happy

За пАрата от дъха най-лесно(за да не носиш челник в ръка) е да издишваш настрани и с достатъчно сила. Пак остава малко пред лицето, но по-голямата част изчезва.
Ако имаш резервен челник - по един във всяка ръка при снеговалеж е супер, като имаш два източника на светлина, съвсем добиваш представа за околността - и терен и т.н. вместо само да мижиш от снежинки в лицето, ако ти е на главата. Може около щека да го увиеш, за да не ти заема ръката.

vladofff написа:

	vedrin написа:
	Неподходящата или липсващата екипировка е само детайл от непознаването на маршрута и липсата на достатъчно точна представа за собствените възможности при дадени условия.

Може би е така, а може би има нещо друго, много по-дълбоко, което намери проявление последните 20 години.
Сакатлъци е имало винаги и както вървят нещата, и ще продължават.
От последните две събития, на мен лично ми правят впечатление две неща:
1. Изказванията на ПСС, че ходенето по "алпийското било" било високо технична дейност, изискваща "специфични умения", "алпинизъм" и т.н. Не знам какви хора сега оглавяват тази институция, но тези спасители, които познавах едно време, никога не биха си позволили такива квалификации... Явно нещата се опростачват на всички нива. Това което в миналото, пък и не само, а и доскоро, се е водело обикновен туризъм, вече взема да става нещо друго. Не ми се рови, да ви намеря един линк, на едни хорица, май от Москва бяха, определящи се като туристическо дружество и без претенции изобщо да са някакви алпинисти. Та те бяха пуснали, напълно в духа на руските традиции - "доклад" от лятната си проява. И какво бяха направили - жесток траверс … на една от най-бруталните части на Памирското било, завършила ... с траверс на вр.Комунизъм! На мен ми призля само като гледах снимките, а това хората го смятат за "високогорный", но все пак ...туризъм... А може би е наистина така...защото на същото място "сборная команда", вече по алпинизъм си е организирала "надбягвания" по гребена към вр.Душанбе. /за справка книгата на Юри Кононов, в частта за предварителната подготовка за нечовешката им експедиция на Еверест. Отделно, имах изключителния шанс да чуя лично разказите на Валиев, а и на другари на Балибердин от клуба му в Ленинград. След такива вечери, човек трудно заспива... /.
2. ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ЕВРОПА, А И У НАС ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. Не е само в планините. Моето родно училище днес прилича на затвор - ВСЕКИ ПРОЗОРЕЦ Е С РЕШЕТКА?! Защо, е как защо, с добри намерения - да не падне някой и да се пребие, нищо че преди това половин или един век си е работило без решетки. В новините ни заливат всеки ден с данни къде кой как е пострадал и неизменно завършват с "резонния въпрос" - къде е държавата/общината, защо не са "обезопасили" къде мост, къде шахта, къде какво ли не... И когато нагласата, че "някой" се грижи за всичко около нас премине една граница, а и продължи твърде дълго да се формира, у повечето хора се създава усещане, че относително пълната безопасност, която обществото си осигурява в градовете, явно трябва да съществува и в планините. И не е нужно сами да се подготвяме, защото някой вече се е погрижил за всичко вместо нас. От там идва и измамното усещане, че доже и да загазят, просто ще викнат ПСС, а и по филмите са гледали, че в някои държави и хеликоптер долита… И ако наистина стане нещо, сблъсъкът с реалността, ако не ги убие, бързо отрезвява... Затова поне според мен, медийната среда и изобщо обществото, не трябва да толерира тази тенденция. Колкото и да обезопасим всичко, винаги ще има инциденти и смърт. Даже и да направим всичко стерилно, например да ожелезим целия Купен с парапети, мрежи и какво ли не, тогава пък ще дойде време, когато всичко това ще започне да ръждясва и руши...и пак ще има инциденти, но просто на друго основание. Тогава пак, като в "Умно село" ще се пощем по темето и ще се чудим как да изгоним змията с таралеж, пък него с лисица...

Изчетох целия пост два пъти и от камбанарията на абсолютен любител планинар казвам, че съм съгласен с всяка една дума от написаното тук. Поздравления за смислените разсъждения.

vladofff написа:

	EXIIIT написа:
	...измислих начин ...

Неволята чудеса прави. Сега ако успееш да откриеш и лек срещу тежка раница, мазоли от гадни кундури и … мързел за ходене, цена няма да имаш... Very Happy

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ няма такива лекове Very Happy

За тези работи лека е само един: пред камината с чашка от скъпото вино............ Very Happy

Аз от години не ходя с тежка раница....макс 6-7-кила.

Попаднали сте на сгодни женици Very Happy

... както и аз

Иначе ни чепиците щяха да ви стискат, ни раниците да ви тежат, а за мързела - щяхте да проверявате в гугъл какво е това! Но тоя лек не пожелавам нукому.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича