Между другото, по отношение на екранировката, знам че казах че повече няма да се занимавам, ама излъгах, сложих още 6 килограма олово. С много посредствен резултат. Както и да е, тази картинка може да е интересна за който тръгне да си прави оловно замъче:
Това са фонови спектри, в този порядък (от най-висока към най-ниска активност):
1. Първоначална версия на замъчето, общо мисля 10кг олово (2кг основа + 8кг екранировка).
2. Добавени 4кг олово.
3. Добавени 3кг олово и меден слой
4. Добавени 6кг олово.
Вижда се как ползата от допълнителното олово става все по-малка и все по-малка...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Окт 31, 2019 1:20 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Знам, знам
Но при мен далеч не съм стигнал този проблем ("човешко" замърсяване от ядрени тестове, претопени радиоизточници като кобалт-60 и прочее). На практика, "мръсотията" в оловото, която се регистрира е от олово-210. Не знам дали е претопено замърсено олово (от дъждове, радонови продукти) или в оловната руда не е имало малко уранови примеси, откъдето пак би могло да дойде (в древното олово и да е имало примеси от олово-210, отдавна е изфирясало, защото полуразпада му е 2-3 десетилетия само).
Истината е че си трябва много олово обаче. Сега дори след тези 6 килограма все още не съм на 10 пъти редуциран фон....много, много близо съм, но не съм го достигнал още. Но в домашни условия толкова, все пак не мога да сложа 100 кила топуз на бюрото (а и никак няма да е евтино).
П.П то дори не се вижда, защото настройките на theremino-то са прекалено консервативни, за да отреже максимално от шума и на практика някъде под 60-70kev е тотално "нечувствително"....с becqmoni реших да го оставя все пак, защото там алгоритъма за откриване на импулси е малко по-"умен", та там си лъсва.
Последната промяна е направена от gwgw на Чет Окт 31, 2019 1:29 am; мнението е било променяно общо 1 път
И, донейде във връзка с горното, да спомена и тук 9.2-килограмовото парче от 120-mm снаряд от Първата световна война, с което се сдобих наскоро и бих могъл да предоставя ако то би представлявало интерес за нечий замък.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Окт 31, 2019 1:29 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Аз приключвам с това, то физически няма място за повече вече. Мога да добавя само около 2кг олово оттук нататък (във форм фактора както си ги поръчвам от декатлон хехе). С него вероятно ще ударя 10x, но някак престана да ми е самоцел това Искам проби да меря, стига с тези вредни тежки метали съм се занимавал (да си призная, доста олово пипах с голи ръце тези дни, сега взех уж хигиенни мерки, ама знам ли колко все пак съм си поел, ще взема да получа някое натравяне накрая хехе).
P.S иначе по отношение на това дали електрониката ще издържи на 25000 импулса в секунда....според мен ще издържи. Доколкото видях е атмелски контролер клокнат на 16 мегахерца. Няма как да знаем колко работа върши на прекъсване, но според мен спокойно би могло да понесе поне 100 хиляди прекъсвания на секунда, то надали прави кой знае какво там, инкрементира някакъв брояч най-вероятно.
Чет Окт 31, 2019 1:37 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Пясъкът от района на Сарти, Гърция, където имаше съмнения за Cs-137, сега с новата екранировка, направих 24-часово измерване и опит за (доста неточен) количествен анализ. Както писах, нямам референтен цезиев източник и апроксимирам кривата на ефективността на детектора, използвайки известните активности от фотопиковете на лутеций и калиев хлорид (три фотопика на 202, 307 и 1461 kev). Цезият е на 661, съответно доста далеч от референтните фотопикове и грешката вероятно е висока. Все още не е пристигнал лантана, поръчан от братски Китай, когато пристигне, ще имам и още един референтен фотопик с известна активност, малко под 800 kev, с което апроксимацията ще стане доста по-точна. Също е важно да се отбележи че има и отклонения благодарение на леко различната геометрия на референтните източници и пясъка. Та получаваме това:
Важното е че цезият си е там няколко пъти над статистическата грешка, т.е съмненията отпадат. Но е много малко. Пробата в екранировката е 77 грама. 2.66 бекерела за това означава около 35 бекерела на килограм - доста ниска стойност, която може да бъде измерена дори на места в почвите в северна България. Имам известни съмнения в апроксимацията и според мен активността на цезия е по-висока от това, но за момента няма как да знам. Калият е 103 бекерела за 77 грама или с други думи, в тези 77 грама пясък има малко над 3 грама калий. На килограм това отива към 1300bq/kg, което е нормална стойност за пясък според това което съм чел тук-там.
Това казано, не съм уцелил нещо кой знае какво, просто поради някакво стечение на обстоятелствата е имало относително малко повече цезий от очакваното. Това което много ме хвърля в размисъл е - толкова почва съм мерил от планински места - от над Банско, от Витоша, от Боровец, само от Витоша в една проба видях нещо подобно на тази тук, със съмнения за цезий. Теорията ми е че почвата която съм вземал не е стояла там по време на чернобилската авария, т.е намесена е човешката активност. Например тази от Банско със сигурност е разривана и разкопавана, защото беше недалеч от проекта за вкарването на рекичката в бетонено корито, то и имаше строителни материали наоколо. Тази от Боровец беше направо от рамките на курорта и също с голяма вероятност е виждала разриване и строителни дейности. Та ще се окаже важно да се вземат проби от "девствени" места, където не са минавали багери и не е имало никакво земеделие и строителни дейности.
Нед Ное 03, 2019 2:14 pm
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Цитат:
За неща които имат относително по-висока активност, примерно ториевите електроди, това не е особен проблем, защото дори 20-30 минути са достатъчни за да се вземе хубав спектър и за това време обикновено не настъпват значителни температурни промени. Но слабоактивни проби които "цъкат" само с няколко събития в секунда, изискват дълги времена на измерване от порядъка на 12 часа и повече. За такива дълги интервали от време, настъпват вече и температурни промени, дали ще са бавни - примерно предизвикани от слънцето като напича през прозореца, дали ще са бързи - примерно някой отвори прозореца ударно да проветри стаята. Като бавните промени всъщност са по-зле, те водят до прилично "размиване" на спектъра и резултатът е все едно взет с детектор с много по-лоша резолюция, фотопиковете се размиват, а за количествен анализ при това положение е лоша идея да се опитваме. Бързите промени всъщност парадоксално не са чак толкова лоши, особено ако настъпят в началото или към края на измерването. Те със сигурност "увреждат" резултата, но последствията не са толкова фатални, освен разбира се ако не се случат някъде в средата на измерването, тогава вече е проблемно. Естествено и при тях, без значение кога са се случили, за целите на количествения анализ не можем да разчитаме на резултатите.
Преди три години по съвсем друга причина се наложи да термостатирам нещо около 20 литра и с помощта на една електрическа възглавничка около съда и едно лъскаво платнище за защита от слънцето на предното стъкло на колата и с този контролер https://www.zahranvane.com/WX-101W успях да поддържам непрекъснато 30 градуса с вариация под 0.2 градуса. Изискването е да се поддържа температура над околната, но при мен зимата нямаше никакви проблеми. Сигурно контролера при китайците ще е на половин цена. Човекът на когото го подарих сега го използува с една плоча 1000w и си прави ферментация, а после дестилация с едно малко дестилаторче.
Сря Ное 06, 2019 4:05 pm
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Цитат:
Например тази от Банско със сигурност е разривана и разкопавана, защото беше недалеч от проекта за вкарването на рекичката в бетонено корито, то и имаше строителни материали наоколо. Тази от Боровец беше направо от рамките на курорта и също с голяма вероятност е виждала разриване и строителни дейности. Та ще се окаже важно да се вземат проби от "девствени" места, където не са минавали багери и не е имало никакво земеделие и строителни дейности.
Ако Ведрин ,който е по-запознат с рекичките и възможностите да натрупат нещо по вирчетата, предложи някои по-закътани места с удоволствие ще се разходя около Банско и ще посъбера каквото кажете. Камъчета песъчинки, утайка. Хубаво е да знам максималните и минимални размери. Местата мога да определям с GPS на смартфон.
Хипотезата за денонощните вариации поради радонови присъствия може да се потвърдят и с факта, че при валежи, които очевидно разтварят газа и го свалят на земята тези промени в Девин не се забелязват след 1.11.2019 https://meter.ac/gs/nodes/N171/history.html
Би могло да бъде полезно да се пообиколи малко повече района около това място с уред в търсене на "интересна" проба. Вероятно е било регистрирано излъчване от пътната настилка, но пък има и малък шанс там да има и още нещо...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Ное 06, 2019 4:52 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Да ъпдейтна за прогреса: лантанът от Китай пристигна, точно 50г:
Природният лантан съдържа 0.0009% лантан-138. Който сам по себе си не е особено радиоактивен, с период на полуразпад около 100 милиарда години. Така че активноста на природният лантан е доста ниска, около 0.8 bq на грам или 40 бекерела на 50 грама.
Спектърът изглежда така (с два фотопика - един на 788kev и един на 1435kev, много близо до този на калий-40):
Забелязва се леко присъствие на ториеви продукти, по-специално олово-212. Това доколкото чета е нормално, защото рудите с редкоземните елементи от които се добива имали ториево съдържание. За щастие, торият е доста малко тук (продавачът твърдеше че лантанът е с 99.99% чистота, вероятно не е толкова, но поне торий няма много).
За количествената калибрация ползвам фотопика на 788kev и вече имам 4 "точки" за които знам на колко бекерела отговаря 1 CPS. С тези четири точки, ако приема че кривата на ефективността на детектора е кубична такава (което не е така естествено, но се надявам че е добро приближение), кривата вече изглежда така:
Няма чак толкова голяма разлика с предишната (квадратична), изчислена с три известни точки. Апропо, с новите изчислени коафициенти за cs-137 в пробата с пясъка от гръцко, активността на цезия в нея вече е още "по-малко", с активност 31.5 Bq/kg (спрямо 35 със старата апроксимация)
Сря Ное 06, 2019 8:34 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
bashtata написа:
Цитат:
За неща които имат относително по-висока активност, примерно ториевите електроди, това не е особен проблем, защото дори 20-30 минути са достатъчни за да се вземе хубав спектър и за това време обикновено не настъпват значителни температурни промени. Но слабоактивни проби които "цъкат" само с няколко събития в секунда, изискват дълги времена на измерване от порядъка на 12 часа и повече. За такива дълги интервали от време, настъпват вече и температурни промени, дали ще са бавни - примерно предизвикани от слънцето като напича през прозореца, дали ще са бързи - примерно някой отвори прозореца ударно да проветри стаята. Като бавните промени всъщност са по-зле, те водят до прилично "размиване" на спектъра и резултатът е все едно взет с детектор с много по-лоша резолюция, фотопиковете се размиват, а за количествен анализ при това положение е лоша идея да се опитваме. Бързите промени всъщност парадоксално не са чак толкова лоши, особено ако настъпят в началото или към края на измерването. Те със сигурност "увреждат" резултата, но последствията не са толкова фатални, освен разбира се ако не се случат някъде в средата на измерването, тогава вече е проблемно. Естествено и при тях, без значение кога са се случили, за целите на количествения анализ не можем да разчитаме на резултатите.
Преди три години по съвсем друга причина се наложи да термостатирам нещо около 20 литра и с помощта на една електрическа възглавничка около съда и едно лъскаво платнище за защита от слънцето на предното стъкло на колата и с този контролер https://www.zahranvane.com/WX-101W успях да поддържам непрекъснато 30 градуса с вариация под 0.2 градуса. Изискването е да се поддържа температура над околната, но при мен зимата нямаше никакви проблеми. Сигурно контролера при китайците ще е на половин цена. Човекът на когото го подарих сега го използува с една плоча 1000w и си прави ферментация, а после дестилация с едно малко дестилаторче.
Откакто времето се захлади (а сега пуснаха и парното) някак проблемът ми се реши до голяма степен. Дори когато се проветрява е за кратко и ударно. Такива вариации в температурата вече не се случват. Та има време да го мисля до пролетта.
Цитат:
Хипотезата за денонощните вариации поради радонови присъствия може да се потвърдят и с факта, че при валежи, които очевидно разтварят газа и го свалят на земята тези промени в Девин не се забелязват след 1.11.2019
Апропо, абсолютно съм в шах по отношение на радоновата динамика тука в апартамента в София. Откакто спряхме да стоим на притворен прозорец като захладня, радонът не е скачал трайно и в момента е толкова колкото беше и докато беше топло. Но преди няколко дни скочи ударно до над 45bq/m3, над два пъти над обичайното. Задържа се така ден и нещо и после пак спадна. Дъждове нямаше, температурни промени не помня да е имало, вероятно са ветрове някакви, не знам. Напълно нелогично. Трябва да се науча как да вземам показания от USB порта. Дори не съм го и връзвал още, мисля да не го пипам докато не събере поне един месец данни там където е сложен, но някъде из дебрите на интернета четох че зад USB порта има FTDI модул някакъв, демек серийна връзка. Ако му нацеля правилния baud rate и прочее параметри, сигурно ще мога да си говоря с него. Но какви команди приема нямам идея, то ще се разбере.
Сря Ное 06, 2019 10:32 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
Съществен пропуск!
gwgw написа:
В третия знак от знаменателя на радикалната дроб след десетичната точка са пропуснати няколко нули!
Хайде да сме прецизни, моля!
Това да не е форум за лакърдии!
Чет Ное 07, 2019 11:01 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Ами....в тези покварени времена така става наистина, изп....ваме с тея удобства. Уравнението на кривата например да няма сам да си го смятам, да не сме в 19-ти век все пак, сега има разни удобства. И после копи-пейст на всичкото, а че ги е сметнало 10 цифри след дробната запетая си е само бонус
Чет Ное 07, 2019 12:15 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3355 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
gwgw написа:
...
Природният лантан съдържа 0.0009% лантан-138. Който сам по себе си не е особено радиоактивен, с период на полуразпад около 100 милиарда години. ...
Около 100 милиарда? Цецко е прав - по-голяма прецизност трябва! Какво е това закръгляване до стотици милиарди?
Майтапът настрана - може ли да задам въпроси, понеже не съм специалист и много време ще ми отнеме да намеря отговорите:
Кои изотопи се смятат, че са сериозно радиоактивни?
Има ли някаква граница на периода на полуразпад, след която може да се твърди, че изотопът е сериозно радиокативен?
Периодът на полуразпад променя ли се, или е постоянна величина? Или има и постоянни периоди на полуразпад, има и променливи?
Благодаря за отговорите!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват![/b]
Чет Ное 07, 2019 2:18 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
И аз не съм специалист.
Периодът на полуразпад е "константа", обаче тук има един важен момент - това не означава че след изтичането на този период, точно половината атоми са се разпаднали, спокойно може да са повече или по-малко от половината. Та периодът е с малко вероятностен характер - ако вземеш примерно 10 идентични проби с точно същият брой атоми от същия изотоп и изчакаш периода и имаш възможността да преброиш колко атома са останали във всяка една проба, то броят ще е различен. Ако ги усредниш, ще получиш нещо близо до 50% от началния брой. Ако вземеш 100 проби и ги усредниш, то ще получиш нещо още по-близо до 50%. Ако вземеш 1000 проби, още по-близо до 50% и така.
Радиоактивността съответно е обратно-пропорционална на времето на полуразпад - колкото по-дълго "живее" изотопа, толкова по-слабо радиоактивен е, както и обратното.
Вече за "сериозно" радиоактивни не знам как да отговоря, не мисля че има някаква общоприета дефиниция за "сериозно" в този контекст.
За лантан-138 съм "позакръглил" малко верно - 102 милиарда години са А най-краткоживящите изотопи (не знаех за това) се оказват изкуствено създадени в лаборатории такива на леки елементи като водород, литий, бор, азот.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети