Планината Тимфи и първенецът и връх Гамила-2497 м. в Гърция
Изкачване на планината Тимфи (Τύμφη) и първенецът и връх Гамила-2497 м. (Γκαμήλα).
Предстоящите почивни дни запълнихме пълноценно с познати и непознати пътища, пътеки и планини. Захванах се сериозно, макар и в последния момент с организацията, подходите, карти, гпс тракове и каквото намеря тук-там за успешни и бързи изкачвания на планинските първенци в Тимфи и Смоликас. Пазаруване, пълним раниците и вкъщи отново е пълен хаос... Остават 12 часа път през нощта до изходната точка и 3 часа с влака до София, където ни чакат Вихър и Цвета. След 650 км с автомобила пристигаме в село Микро Папинго (Μικρό Πάπιγκο) - изходен пункт за изкачването на върха, още по тъмно сутринта и поемаме веднага по пътеката към първенеца на Тимфи - връх Гамила. Така решихме, въпреки че далеч не препоръчвам пътуване през нощта и моментални "атаки"! А пропорцията е 2 на 2. Два дни за плаж, за да не мрънкат жените и два за двете планирани планини. Очакват ни 24 пешеходни километра с 2050 метра положителна денивелация по прашните пътеки на планината. Заредени с настроение и надъхване, поемаме към поредното предизвикателство! И успяваме бързо да се преборим с Тимфи! Времето и планината бяха благосклонни - умерен вятър, прохлада и малко топлина, лек дъжд и шеметни панорами от скалните отвеси! Насреща от долината наблюдаваме Викос, записан като най-дълбокия каньон в света в книгата за рекорди на Гинес!
Малко информация за планината. Тимфи (на гръцки: Τύμφη) е планина в северната част на областна единица Янина, част от веригата Пинд. В района на Тимфи се намира областта Загори. Върховете на Тимфи се издигат над 2400 м надморска височина. Планината е шеста по височина в Гърция и е с дължина 20 – 25 км от изток на запад, и ширина 15 км от север на юг. Тимфи дава речния приток Викос на Вьоса на север, която извира от североизточните склонове на планината.
Най-високия връх на планината Гамила се издига на 2497 м, а другите първенци попълват водещата тройка с 2480 м и 2466 м височина. В масива на Тимфи се намира Викоското дефиле, което е най-широкото дефиле в света със своите 12 км дължина, 1100 метра широчина и 900 метра дълбочина. През 2005 година тези физикогеографски данни са вписани в книгата на рекордите Гинес. Дефилето на реката Викос, заедно със съседното, образуват националния парк на Гърция Викос-Аоос в северната част на Тимфи.
Село Микро Папинго.
По пътеката. Много сънени, много учудени и много усмихнати физиономии!
Утрото ни посреща с планинските първенци наоколо.
Доста народ имаше, хората здраво щъкат - нагоре-надолу.
Вихър е машина. Не напразно на тениската му пише GOLQM TURIST!
Пресъхналото езеро по пътеката за Гамила.
Невероятни цветове и склонове.
Скални откоси...
Малък и импровизиран заслон по пътеката.
Изглед от връх Гамила.
На връх Гамила - 2497 м.н.в.
Езерото Драколини в планината Тимфи.
В ранния следобед от село Микро Папинго. Времето се разваля.
На път към Смоликас, който ще изкачим в следващия ден. Насреща е Тимфи!
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1597 Местожителство: Хасково
Радвам се, че сте във форма и планинарствате!
Иначе:
" Насреща от долината наблюдаваме Викос, записан като най-дълбокия каньон в света в книгата за рекорди на Гинес! "
Това ме навежда на мисълта, че Гиневата книга е гръцка!
Няма да коментирам защо.
Радвам се, че сте във форма и планинарствате!
Иначе:
" Насреща от долината наблюдаваме Викос, записан като най-дълбокия каньон в света в книгата за рекорди на Гинес! "
Това ме навежда на мисълта, че Гиневата книга е гръцка!
Няма да коментирам защо.
Далеч по-атрактивни и зрелищни каньони има по света. Друг въпрос е, че не са гръцки! За височината не мога да коментирам, явно по замервания някакви са определили, но може и да не е така. Нас лично ни хареса, определено Пинд е заслужаваща си вниманието планинска верига. Много дялове, много първенци, изключителна природа. Поздрави!
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1597 Местожителство: Хасково
Това ми изглежда по-достоверно от гръцкия "Гинес"
"НАНГА ПАРБАТ - ГОЛАТА ПЛАНИНА
Дойчин Боянов, сп. Одисей бр. 64, 2007 година
Когато на 8 юли 2006 г. погледнах от височина 8125 м, съзнанието ми трудно възприемаше всичко, което виждах. Часът беше 13,30, духаше лек вятър. В кристалния въздух различавах далечните върхове на Каракорум и Хиндукуш. Наблюдавах тази панорама на стотици километри и усещах, че бавно полудявам.
През 2005 г. с Николай Петков си поставихме амбициозната задача да изкачим два върха, надвишаващи 8000 м, за един сезон. В тактически план предвиждахме два етапа. Първият представляваше изкачване на връх с голяма категория на трудност и надморска височина, а вторият - премиерен маршрут на осемхилядника Гашербрум 1. В първата част на този проект взеха участие и нашите приятели Тервел Керелов и д-р Теменуга Станева. Без тяхната подкрепа нямаше да имаме всички тези чудесни мигове в планината. Спряхме избора си на хималайския връх Нанга Парбат. Той има славата на един от технически трудните за изкачване осемхилядници. Това се определя от изключително сложната му релефна структура, голямата височина и техническа трудност. Нанга Парбат заема особе но мяс о не само в история та на световния алпинизъм, но и върху географската карта. От него се виждат едновременно трите най-високи планини в света - Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Той е най-западният осемхилядник в Хималаите и няма конкуренти по височина в обкръжението си. На 7100 м под него се вижда блестящата златна нишка на река Инд. От коритото на реката до върха може да се наблюдава и най-голямата относителна денивелация на земната суша."
7100 метра!!!
Вто Сеп 10, 2019 10:53 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1597 Местожителство: Хасково
Да пробваме и с това на отговор на гръцката пропаганда:
"Гранд Каньон (на английски: Grand Canyon, на хопи:Ongtupqa;[1] на явапай:Wi:kaʼi:la, на навахо: Tsékooh Hatsoh, на испански: Gran Cañón) е дълбок и стръмен каньон, изсечен от река река Колорадо в щата Аризона в САЩ. Образуван е от врязването на река Колорадо в едноименното плато Колорадо.
Каньонът е разположен на територията на едноименния национален парк „Гранд Каньон“, на резерватите на индианците навахо, уалапаи и хавасупаи. Дължината му е 446 km, като достига 29 km ширина и 1800 m дълбочина."
От Уки
Мартине имам няколко въпроса:
1. Има ли някаква марка от селото на горе и ако да, добра ли е?
2. Има ли в селото някъде нещо като хотелче или хостел да се преспи и на следващият ден да се ходи отпочинал и от рано.
3. Ползва ли някаква карта или трак, каква?
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Мартине имам няколко въпроса:
1. Има ли някаква марка от селото на горе и ако да, добра ли е?
2. Има ли в селото някъде нещо като хотелче или хостел да се преспи и на следващият ден да се ходи отпочинал и от рано.
3. Ползва ли някаква карта или трак, каква?
Привет! Благодаря, че се отби!
1. В края на село Микро Папинго се оставя колата до голямата църква. Паркингът е малък и беше пълно с коли, оставихме нашата малко по-надолу. От църквата се тръгва по стръмна калдъръмена уличка, по която след 50 метра се излиза на малко площадче с табели, маркировка и т.н. за подходите нагоре в планината. Излиза се по стръмните паважи нагоре, които прерастват в черен път и скоро в хубава-стръмна пътека. Маркировка има навсякъде по нея до излизането на хижата и след това към връх Гамила са малки колове и маркировка по камъните. По маршрута след селото има 4-5 беседки, направени по европроекти, на две от тях текат силни изворни води, хванати в чешми. След това вода има на хижата-1000 метра денивелация от началото на прехода. Останалите 1000 метра до върха са безводни!
2. Селото е изключително туристическо ориентирано, с малки и по-големи къщи, малко ресторантче, и по-голямо такова. Уредено, подредено, чисто. Много автомобили на туристи, които са отседнали и се наслаждават на гледките, които се разкриват към отвесните стени на масивите над селото.
3. До Микро Папинго без проблем се ориентирахме по ОФРМ картата на Европа (стръмен и тесен път с много завои, но в добро състояние в последната част), а за върха и подхода от селото - по тракове от wikiloc.com. Спокойно може и без тях. Пътеката е добре маркирана, като тук-там марките след хижата са избледнели, но няма проблем! Има едно място - малко преди хижата. Там се отделя маркировка и за друг атрактивен връх, който не изкачихме. Виждайки маркировката за него, екзалтирано му се наточихме (за навръщане), но предвид 2000+ метровото качване, немалкия пешеходен километраж и предходния нощен път от България, не изкачихме, а продължихме с колата към изходния пункт за следващата планина - Смоликас. 47-е километра до подхода, изминати за 3 часа по тесните планински и изключително атрактивни пътища на тези планини...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Остават 12 часа път през нощта до изходната точка и 3 часа с влака до София, където ни чакат Вихър и Цвета. След 650 км с автомобила пристигаме в село Микро Папинго (Μικρό Πάπιγκο) - изходен пункт за изкачването на върха, още по тъмно сутринта и поемаме веднага по пътеката към първенеца на Тимфи - връх Гамила. Така решихме, въпреки че далеч не препоръчвам пътуване през нощта и моментални "атаки"! 
