Дочух, че в събота вечерта започвали мащабни полеви учения на пехотата. Основна щяло да се набляга на марша на скок, в съчетание с чести тактически преодолявания на широки кално-тинести препятствия.
Вто Юни 19, 2018 2:49 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1256 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Кал имаше.
По неофициална информация за бройката - 1700 колела сме я омачкали качествено. Покрай язовир Студена беше невъзможно и за бутане, новото уж приятно парче от Витоша 100 във Верила, от Смильо до Букапреслап се оказа доста тинесто, с невъзможност за управление на велосипеда. И традиционната кал от Брезите до Железница. Стискаме палци на колегите дуатлонисти и бегачи.
Аз съм доволен!
ПП: След Смильо изпреварих две момчета с големи раници, разменихме по дума, логично - Е4
Регистриран на: 30 Юли 2014 Мнения: 162 Местожителство: София
Тази година и аз го извървях. Заради контролното време 20:00 трябва и да се тича тук-там. Определено това няма нищо общо с планинарството - чиста проба състезание си. Не ми допада подобно нещо и не бих участвал повече. Участъкът от Смильо до Ярлово е ходене на открито в полето в най-голямата жега - определено най-неприятния за мен (беше изсъхнало и се вървеше лесно).
Относно калта - имаше много около Студена, докато Брезите-Железница беше почти изсъхнало и нямаше проблем.
П.С. От гледна точка на здраве открих за себе си, че не вървя правилно и при много дълги разстояния това се вижда във вид на болки. Конкретно явно стъпвам основно на пета, а не на пръсти и това води до претоварване на сухожилието в едната посока отпред на крака между коляното и глезена. Това в последствие ми пречеше на нормалното ходене и си претоварих (може би разтегнах) кръстните връзки на едното коляно, което много ми свали скоростта в последните километри и особено на слизане. Бяха ми го обяснили това предварително и че решението е да се завършва движението на крака назад, както го правят котките, но не го правех редовно и сега ще трябва почивка.
П.С. От гледна точка на здраве открих за себе си, че не вървя правилно и при много дълги разстояния това се вижда във вид на болки. Конкретно явно стъпвам основно на пета, а не на пръсти и това води до претоварване на сухожилието в едната посока отпред на крака между коляното и глезена. Това в последствие ми пречеше на нормалното ходене и си претоварих (може би разтегнах) кръстните връзки на едното коляно, което много ми свали скоростта в последните километри и особено на слизане. Бяха ми го обяснили това предварително и че решението е да се завършва движението на крака назад, както го правят котките, но не го правех редовно и сега ще трябва почивка.
Наскоро получих като подарък книгата на Иво Иванов "Кривата на щастието". Това е сборник от негови статии-разкази, публикувани в ежедневния и периодичния печат у нас през последните двайсетина години.
В един от разказите в три части, с общо заглавие "Най-голямата тайна" и подзаглавия "Белия кон и свръххората на планината", "Жената, която падна от небето", и "Тичайте свободни!", Иво Иванов разказва за Медения каньон в Северно Мексико, обитаван от загадъчното индианско племе тараумара, които, подобно на акулите, не боледуват от рак, запазват невъобразима физическа форма дори след 90 годишна възраст, и са най-невероятните атлети. Били в състояние да бягат 160-200 км наведнъж и да се възстановят почти незабавно за следващото бягане. Най-легендарните всред тях са изминавали близо 500 км в непрекъснато бягане. При това не на тартан или асфалт, а върху каменисти планински пътеки на 2000 метра надморска височина, с напълно боси крака или с примитивни сандали. Тараумара е испанизираното име на племето рарамури, което в превод ознчава "тичащите хора". Въпреки изключителната си физическа форма, те не се интересуват от тренировъчни режими.
В началото на 90-те години в Колорадо е било организирано състезанието "Ледвил 100" с участието на 300 от най-великите ултрабегачи в света, в което участвали и двама рарамури:
«[Te] застанаха на стартовата линия, без дори да загреят, след което ... спечелиха със съкрушително превъзходство и необяснима липса на видимо усилие, оставяйки далеч зад себе си най-железните бегачи на планетата. Надмощието им било толкова смазващо, че съперниците им спирали да тичат, за да гледат едновременно с наслаждение и страхопочитание елегантното им, почти свръхестествено бягане по неравното планинско трасе."Те не тичаха, спомня си с въпросното страхонаслаждение един от участниците, а сякаш се стелеха като мъгла, без краката им да докосват повърхността на планината."
Но големият шок за останалите състезатели дойде, когато научиха възрастта на индианците. Оказа се, че двамата спокойно могат да бъдат бащи на повечето участници! Пръв завърши 55-годишният Виторияно, втори -- другият тараумара, 44-годишният Сирилдо.»
Изследователи са установили, че биомеханиката на движенията на рарамурите при бягане е много особена. Те се носят върху каменистите пътеки в плавен, мек ритъм, но с къси крачки. Стъпалата им сякаш милват земята, отблъсквайки се изненадващо бързо, но меко. Ръцете им се движат динамично, но от кръста нагоре телата им като че ли остават неподвижни по време на тичане. Изсяснило се, че главната причина за всичко е в това ... което тараумарите нямат върху краката си. Те не носят маратонки или обувки -- те бягат или боси, или с примитивни сандали. Колкото и да е странно, навярно именно в това се крие тайната на техния омаломощаващ стил набягане, както и необяснимия им имунитет към всякакви контузии.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 25, 2018 5:03 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1256 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Да се преброим???
Мен ме боли счупения глезен. 100 км отказвам да мина пеш, затова в събота се пускам с кууоту. Таргета е под 10 часа. И не повече от 4 бири по пътя. Да видим кое ще стане..
Има ли други зарибени, макар за малко да се видим и да се надъхаме?
Мен ме боли счупения глезен. 100 км отказвам да мина пеш, затова в събота се пускам с кууоту. Таргета е под 10 часа. И не повече от 4 бири по пътя. Да видим кое ще стане..
Има ли други зарибени, макар за малко да се видим и да се надъхаме?
В участъка между Железница и Бистрица на няколко места има наскоро паднали дървета, които препречват пътеката. Сведенията са от вчера. На фона на това донейде неприятно впечатление ми направиха свързаните със състезанието прясно обновени и според мен съвсем ненужни драсканици със спрей. Значи какво -- "да боядисваме може, да си изчистваме боядисаното не е наша грижа, а падналите дървета ... те не са работа за художнически ръце". Има, разбира се, и новопоставени обяви навред за предстоящото състезание с призив към туристите да проявят разбиране и сторят път на състезателите, но и помен няма от необходимото разчистване на пътеката, което би било в интерес на всички, ала изисква благородство и отдаденост, освен "разбирането"...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 10, 2019 12:52 am
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1256 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Доколкото зная, кастрят клони и махат паднали дървета от пътеката. Миналата година само съм го виждал лично. Но го оставят за последния момент. Имат добра организация и голям бюджет, не вярвам да оставят неразчистено. Доста хора да не кажа 1000+ ще участват, все някой ще мрънка, тъй че ще си вържат гащите. А за драскането със спрей, еми в повече ми идва и на мен. То на тая масовка е достатъчно и почти невъзможно да не си с някой
Спреят би трябвало да е специален и да се саморазпада/измива от дъжда след няколко седмици. По-добре две-три марки повече, отколкото да търсиш загубени хора из шубраците.
Рязането на паднали дървета все пак трябва да се съгласува с парка. И изобщо твърде много неща трябва да се съгласуват с твърде много институции.
Благородство и отдаденост има, има и немалко доброволци да работят по разчистването и маркирането, но не става автоматично и за един ден.
Спреят би трябвало да е специален и да се саморазпада/измива от дъжда след няколко седмици.
Стои си там, години наред.
Митак написа:
Рязането на паднали дървета все пак трябва да се съгласува с парка.
Участъкът, за който споменах, е извън границите на парка.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 10, 2019 10:57 am
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1420 Местожителство: София
Спреят на обиколката на Витоша и на други бегови състезания из планините си стои и повече от година.
Из Родопа е нацвъкано с пластмасови табелки на много места, отварят ни работа да ги сваляме после, щото организаторите-имбецили ги мързи и не им се плаща.
От известно време обмисляме идеята да сваляме маркировка преди състезанията, да е по-забавно някакси и да се запази приключенския и откривателски дух в мероприятията
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Пон Юни 10, 2019 10:58 am
slavei
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 261
vedrin написа:
Митак написа:
Спреят би трябвало да е специален и да се саморазпада/измива от дъжда след няколко седмици.
Стои си там, години наред.
Митак написа:
Рязането на паднали дървета все пак трябва да се съгласува с парка.
Участъкът, за който споменах, е извън границите на парка.
Трябва разрешение... не разбирам, защо смятате, че след като е извън парка и всеки може да прави каквото си иска?
Спреят би трябвало да е специален и да се саморазпада/измива от дъжда след няколко седмици.
Стои си там, години наред.
Митак написа:
Рязането на паднали дървета все пак трябва да се съгласува с парка.
Участъкът, за който споменах, е извън границите на парка.
Трябва разрешение... не разбирам, защо смятате, че след като е извън парка и всеки може да прави каквото си иска?
Трябва, но, както казах, не от парка. Впрочем, за безразборното пръскане със спрей -- също.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 10, 2019 1:41 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6438
vedrin написа:
slavei написа:
vedrin написа:
Митак написа:
Спреят би трябвало да е специален и да се саморазпада/измива от дъжда след няколко седмици.
Стои си там, години наред.
Митак написа:
Рязането на паднали дървета все пак трябва да се съгласува с парка.
Участъкът, за който споменах, е извън границите на парка.
Трябва разрешение... не разбирам, защо смятате, че след като е извън парка и всеки може да прави каквото си иска?
Трябва, но, както казах, не от парка. Впрочем, за безразборното пръскане със спрей -- също.
Мда - от горското.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юни 10, 2019 4:45 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1256 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Какво стана на Витоша 100 - 2019???
Хайде де, всички ли са скромни, та никой не казва играл ли е, как е свършил?
Да не се окаже на края, че освен фирмата (магазина ни по-скоро) и селото, съм отсрамил сам и Форума?
С кууоту - 8.18. (500)
Лани бях 9.50 (400 и някой)
Бири, тренировки, тактика... всичко е от значение хахаха .
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1420 Местожителство: София
ОбъркАл си форума, Пацо! Ако е за рикия, печено и винце (от това на Ники) - не мож ни настигна ... иначе ей така ... баа, ше им тичаме на тия.
Догодина да караш кууото, не да го буташ ...
Поздравления за тукашните членове, бягат ама си траят!
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети