Огражден планина: с. Гега-Чуриловски манастир-Долна Рибница
Огражден планина: Село Гега - Чуриловски манастир "Свети Георги" - село Долна Рибница - църква "Свети Димитър"
Село Гега в Огражден планина и Чуриловски манастир "Свети Димитър", отдавна бяха в графата непосетени и будещи любопитството места в България. Най-накрая дойде време да се разходим и по пътеките на тази гранична планина. Откъснати села, накацали високо в планината и много спокойствие, царящо навсякъде. Липсата на комерс и трудния достъп, поради разбитите пътища, както и статутът - "гранична планина", добавят екзотичната нотка, от която се нуждае всеки пътешественик. Поехме от село Самуилово в кратка следобедна разходка, която породи много емоции и спомени, съобразявайки се с прогнозата за времето.
По пътищата на Огражден планина.
Чуриловски манастир "Свети Георги", известен още като "Манастира с дяволите"...
Чуриловският манастир "Свети Георги" е разположен по южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 км от град Петрич и на 2 км от село Гега. Известен е още с имената си Игуменски, Геговски или Манастира с дяволите. Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско.
Съществуват и предположения, че манастирът води началото си още от XIV в. А в днешния си вид е изграден в средата на XIX в. Съхранен е ферман за "разширяването и построяването" на църквата "Свети Георги", издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За съграждането на манастира се черпят сведения и от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 г. е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 г. е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на църквата е съществувал по-стар храм.
В миналото манастирът "Свети Георги" и принадлежащото му училище са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Някога сегашните села Гега и Чурилово са били махали на село Игуменец. Чуриловският манастир е тясно свързан и с революционните борби на местното българско население.
В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от храмовата сграда, сграда на старото килийното училище, в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, камбанария и постройка с функции на касапница.
Манастирската църква "Свети Георги" по план е трикорабна псевдобазилика с външен нартекс от запад и открити галерии от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери – 24 метра дължина и 12 метра ширина. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.
Вътрешността на черквата е украсена със стенописи. Особен интерес представляват сцените със сюжети от "Страшният съд" и "Митарствата на душата", изписани в открития притвор. Много образно изрисувани с характерен за Възраждането стил, те са оказвали силно нравствено и поучително въздействие върху миряните. В изрисуваните сцени могат да се проследят всевъзможни случаи на грехопадение: овчар – лъжец, превърналия се в дявол кръчмар, пророк Исая – властохулник, уникалната сцена с нагиздена мома, на която дяволът ѝ държи огледалото и други. Изпълнени с неподправен наивизъм, стенописите вероятно са излезли изпод четката на някой местен художник, скоро след построяването на храма в 1858 г. и са реставрирани през 1979 г. от група местни художници от Петрич.
Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение. А днес десетки миряни се събират в обителта три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден на Петровден и на Рожен.
Килийното училище в двора на манастира.
Тоалетната на манастира, кацнала на ръба на пропастта, с прекрасен изглед към околните баири и селца.
Изглед към Чуриловски манастир от камбанарията му.
И по пътя над него.
Черните пътища на Огражден планина, по които се стига до Чуриловския манастир.
Времето се влошава и предстоящият потоп е на път да се излее върху главите ни!
Поемаме в пороен дъжд към църква "Свети Димитър" в огражденското село Долна Рибница. Църквата е възрожденска и е част от Неврокопската епархия.
Църквата "Свети Димитър" е построена през 1871 година. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с апсида и открит нартекс на запад и юг. Според устни предания майсторът строител на храма е дядо Тренчо от Долене. В интериора таваните са дъсчени и оцветени. Изписана е със стенописи само част от източната стена, като отново според устни предания автор е Ефрем Зограф от Коларово. Иконостасът е таблен и има резба по царските двери и венчилката. В горната си част има слънца. Иконите, декоративната украса с растителни мотиви на иконостаса, владишкия трон, амвона и проскинитария са от 1870 година, дело на неизвестен талантлив автор. Две от царските икони са от 1898 година - дело на Андон Зограф.
Имах късмет да съм с Вальо Янкиш от село Самуилово, който извика човекът, стопанисващ църквата. Отключи ни, разгледахме и ми беше позволено да документирам изяществото, с което разполага тази прекрасна светиня. Дано и в бъдеще се полагат същите грижи за този интересен храм!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети