Здравейте!Искам да споделя преживяванията си при изкачването към х."Чакър войвода"на 6.02.2010г.Не бързахме и често спирахме да се любуваме на заснежените борове,пистите и скиорите.Най-много се радвахме на малките скиори и техтите родители-учители по каране на ски. Малко преди да стигнем "Ситняковския дворец" слънцето ни се усмихна и направи прехода още по-приятен.Така неусетно стигнахме хижата,където ни посрешнаха усмихнати хижарите Иван и Елена. През целия ни престои там те бяха все така усмихнати. За обяд ни предложиха топла супа,запалиха ни печка в стаята да си починем.Вечерта мина неусетно в приятни разговори на разнообразни теми,в които се включиха и хижарите на фона на любима музика,подбирана от Иван.
Сутринта започна с топъл чай от планински билки,приготвен от ранобудната Елена.Разбира се имаше и кафе и....Всеки беше обгрижван любезно от хижарите.
Напуснах х."Чакър войвода" с много добри впечатления.Връщането ни беше още по-вълнуващо.Видяхме в далечината лифта за "Ястребец",но колкото по-надолу слизахме емоциите ни се променяха с пълзенето на мъглата."Боровец"беше сред нея и въпреки това имаше много скиори по пистите.
Надявам се с тези редове да подскажа на любителите на пешеходния туризъм да не пропуснат да я посетят.
Пон Фев 08, 2010 2:41 pm
godlike
Регистриран на: 07 Фев 2010 Мнения: 18 Местожителство: София
Заинтригува ме
За разлика от вас, аз и още 4 баир-будали на същата дата тръгнахме да качим Черни връх, но за зла участ, ни удари снежна буря с ураганен вятър, видимостта падна до 6-7 м., като цялата тази "прелест" беше съпътствана от снежни преспи, които ми стигаха до кръста, а аз съм висок 190 см... и в крайна сметка, успяхме да стигнем до половината път към върха след, което решихме да се върнем
Относно тази х. "Чакър войвода", на каква височина е и как се стига до там. В последно време трудно се намират толкова готини хижари...масово са станали като онзи (с извинение РЪБ) на х.Вихрен...
_________________ Има 2 вида хора - такива, които обожават планината и такива, които нямат никакъв вкус !
Регистриран на: 13 Юни 2008 Мнения: 49 Местожителство: Варна/София
Преди две години след едно слизане от към Заврачица, отседнахме на Чакъра. Посрещнаха ни страхотно. Иван ни чу като се маихме как ще стигнем до селото, където ни бяха колите и без да сме го питали дойде при нас, взе ни раниците, като ние мислихме, че ще ги изнася в коридора, за да не пречат и след половин час пред хижата видяхме това:
Закара ни всичките накуп и също като теб останах с невероятно чувство към това момче.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети