През летата на първи и втори клас бях пастирче. Имах крава Пенка и козичка Плавуша (означава: чисто бяла, много бяла). Сутрин се събирахме с другите пастирчета - повечето братовчеди - и дружно подкарвахме животните към горите, поляните и потоците. Приказно селско детство! Сега никъде в България няма такова нещо.
Моята Пенка също беше много немирна. Все гледаше да се отдели от другите крави и да забегне нанякъде. Особено налиташе на ябълковите дървета. И веднъж се задави с ябълка. Как сме стигнали двете до дома - абсолютно не помня, но помня добре, че вуйчовците и чичовците веднага се събраха, завързаха Пенка, разтвориха челюстите и дружно здраво държаха, а вуйчо Кольо бръкна в гърлото ѝ и извади ябълката!
На следващото лято отидох на пионерски лагер за 20 дни. Пенка пак се задавила с ябълка, но тоя път нямало кой да я спаси. Умряла. Не ми писаха в писмата от къщи. Помня страданието си, когато се прибрах. Вече нямахме крава.
А в началото на септември се изселихме в Пловдив, на 100 км от село. Градското си детство не го обичам. Безрадостно време беше за мен. Също, както и за Димчо Дебелянов:
"И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна." ( "Пловдив")
Между другото, виолетовите "милки" се произвеждат в България (Своге) и по една или друга причина е относително трудно да бъдат открити в чужбина, особено някои от разновидностите им -- не са много "масови". Племенника ми докато странстваше из задгранични университети мечтаеше за тях и при всяко прибиране в България се запасяваше сериозно.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 18, 2018 12:36 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 523 Местожителство: Велико Търново
vedrin написа:
Между другото, виолетовите "милки" се произвеждат в България (Своге) и по една или друга причина е относително трудно да бъдат открити в чужбина, особено някои от разновидностите им -- не са много "масови". Племенника ми докато странстваше из задгранични университети мечтаеше за тях и при всяко прибиране в България се запасяваше сериозно.
Но те са просто продължение на традицията по швейцарска рецепта, след стария "фин млечен шоколад", който се произвежда и до днес, но с нова опаковка. Това е старата българска "Милка" с която са отраснали нашите (моите) родители, която нищо чудно да е била и "Пенка". Така че още един път - НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА КРАВАТА ПЕНКА!!! --
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Между другото, виолетовите "милки" се произвеждат в България (Своге) и по една или друга причина е относително трудно да бъдат открити в чужбина, особено някои от разновидностите им -- не са много "масови". Племенника ми докато странстваше из задгранични университети мечтаеше за тях и при всяко прибиране в България се запасяваше сериозно.
Естествено! Миналата година в Лугано нарочно се оглеждах за Милка, и реклами също, но такива няма. В специализиран магазин за шоколад не видях тукашните "швейцарски" марки изобщо. Винаги съм бил сигурен, че тези посредствени продукти Милка се правят за "четвърти" държави като нас.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
