Нима ти мислиш, че знаеш що ад е и рай...
И различаваш ли болката от тишината синя?
А отличи ли свободата на зеленото безкрай
от мъртвото във стръка под метална релса?
И можеш ли да различиш без грешка
усмивката от лицемерната лъжа?
Разбра ли, че накараха те със насмешка
да замениш герои с дни без имена.
Ти замени зелената гора за сива пепел.
Продаде топъл въздух срещу хладен бриз.
В промяната защо видя фантомна гибел,
а във студеното удобство тъй желан ескиз.
И днес се питам ти дали си разменила
макар и дребна роля, но във война на чест
срещу централна, скучна, главна роля,
но във обшит със златни надписи кафез.
А днес толкова искам тук ти да бъдеш,
душите изгубени във кръг се въртят
години безсилно преплували в унес
подобно на риби в прозрачния съд.
Какво намерихме?
Същите стари страхове...
Как бих искал да си тук! -- Pink Floyd, 1975
Поемаме отново на юг в една топла юнска вечер. Спокойно летим по пустите среднощни пътища. Точно преди развиделяване пристигаме в почивалото на Скотина. Носи се аромат на прясно изпечени банички, които раннобуден младеж тъкмо вади от фурната. Закусваме царски, след като благоразумно изчакваме спаначения пълнеж да поизстине. Сетне се отправяме към обширния пясъчен плаж на Нов Порой, за да посрещнем изгрева, но не и преди да се насладим на среднощното изпълнение на Дейвид Гилмор в Помпей:
Старият Порой е високо горе зад нас, на стръмен планински склон. А над него е Олимп. Рибарите разбуждат задрямалите лодки. Птици летят над морската шир. Малцина щастливци се разхождат по прибоя и се наслаждават на утринна баня.
Всичко -- небе, вода, настроение -- е оранжево, неземно оранжево:
Олимп -- и той, да не остане по-назад с цветовете:
Мечтано събуждане, след дълъг път и предстоящи планински вълнения.
Достигаме Пили и неговия каменен мост от османско време, досущ вход към планината.
Хладния ветрец приятно ни разхлажда под лъчезарното небе. Поемаме към продавачът на карти в Елати. Влизаме в малкото му дюкянче, което направо ухае на планина и начеваме дълъг и приятен разговор. Говорим за неговите пътешествия из българските планини и за нашите из гръцките...
Запознаваме с трикраката му котка.
Снабдяваме се с карти, много карти -- какво да се прави -- хоби!
Разглеждаме градината със сушащ се чай.
И говорим, говорим, може би над половин час...
Все пак, предстои ни още доста път и се налага да продължим. Спираме за обед в живописното селце Стурнарейка, на площада под сянката на хилядолетен чинар.
Посядаме и край църквата от дялан камък.
Продължаваме да пътуваме към Чумерка, а сетне да я обикаляме по планински пътища от юг и запад. Тя ни посреща начумерена, с топъл летен дъжд -- радост за пролетните цветя, градушка и светкавици.
Билото на планината е в мъгла, от която сегиз-тогиз изскачат карстови творения.
Най-сетне, след около 18 часа път и почивки, се появява и Строгула, нашата първа цел в това пътешествие.
"5 A.M."
"Rattle That Lock"
"Faces of Stone"
"What Do You Want From Me"
David Gilmour – electric guitar
Chester Kamen – electric guitar
Guy Pratt – bass guitar
Greg Phillinganes – piano, keyboards
Chuck Leavell – organ, keyboards
Steve DiStanislao – drums, percussion
Отсядаме в може би най-добрия планински хотел, на който някога сме попадали -- Orizontes Tzoumerkon. За втори път сме негови гости. Първият път беше преди две лета, след седмица плаване из Йонийско море с Любена, Кънчо и приятели. Тогава видяхме Строгула за първи път на живо и тутакси пожелахме да се възкачим. Не бяхме обаче с правилните обувки, дрехи и най-вече мускули и килограми, та това желание остана за по-нататък. Всяко нещо с времето си.
Кънчо обича да казва "Планината започва от морето". Прав е, разбира се, по много начини...
През втория ден от нашето пътешествие е време вече да раздвижим мускули и стави по склоновете на Строгула. Твърдо сме решили да оставим Сивушка на мира. Поемаме пеша първо по асфалтов, а сетне по чакълиран път нагоре към хижата на Праманта. Дългото пътуване предния ден ни е изморило и сме окъснели след обилната закуска. Слънцето напича жестоко, пот се лее, но и гледките стават все по-обзорни.
Обяснявам на баща ми, навършил 85 години 3 дни преди това, кое какво е.
Строгула е все по-близо и все тъй далеч...
А нейде там по-надолу е Праманта.
Не след дълго достигаме хижата. Нейни стопани в този понеделник са куче и котка, които ни посрещат много вежливо -- без лай и с много мъркане. Незабравимата домашна лимонада от преди две лета остава заключена вътре.
След кратка почивка на сянка в градинката на хижата продължаваме нагоре под жаркото слънце. Снимаме се за спомен пред Строгула.
Поглеждаме още веднъж назад към китната хижа.
Пътеката към върха е маркирана с червени точки, черти и стрелки. В началото ѝ има табела с означено време за изкачване 3 часа. По-нататък тук-там има и метални колове, много от които са изстръгнати от снеговете.
Отначало пътеката прави широки серпентини по тревистия склон на Строгула и пресича два каменисти улея. Набирането на височина става почти неусетно, дори за 85-годишния ми баща или 120-килограмовите ми телеса.
Постепенно склонът става по-стръмен, но пътеката е все така съвсем полегата и мека.
И Строгула -- все така недостижимо високо, почти при летящите стоманени птици.
Показвам на баща ми Какардица, отвъд дълбката долина.
Пладне минава, днес сме дотук.
На слизане се любуваме на още планински цветя и гледки.
Предстоят ни работни срещи следобед, а вечерта -- празнична вечеря с гледка към Перистер (Лакмос) и Какардица по случай рождения ми ден.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Нед Юни 10, 2018 9:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Юни 10, 2018 3:19 pm
DHG
Регистриран на: 23 Юли 2012 Мнения: 452 Местожителство: Кюстендил
Егати красотата! Уводите с Пинк Флойд/Гилмор са повече от удачни. Тъкмо бях заставал да си пускам Meddle , но се загледах/зачетох (или обратно беше) в темата
"The Blue"
"The Great Gig in the Sky"
"A Boat Lies Waiting"
"Wish You Were Here"
Понякога в този ден когато брат ми е бил роден, изкачваме някой по-необичаен връх, на който не сме стъпвали преди. Така преди няколко лета се възкачихме на Хохкьониг в Австрийските Алпи. Днес сме избрали това да бъде Строгула. Имаме чудесни условия да го сторим -- слънчево време, слаб ветрец, отпочинали мускули, ранна утрин, позната до някъде пътека. Баща ми избира да чете за "Насладата от откривателството", а ние двамата с Нина поемаме нагоре.
За разлика от предния ден въздухът е наситен с повечко влага и омарата спира по-рано взорa към хоризонта. Но гледките са все така омайни.
Любуваме се на Луната в синьото небе.
Зелената трева край пътеката нежно ни гали.
Шипковите храсти цъфтят, пчели жужат край тях.
Пътеката се вие по стръмния склон.
Тревата постепенно губи битката с камъните.
Серпентините постепенно се скъсяват преди напълно да изчезнат.
Появяват се всред камъните и тревичките някои по-рядко срещани цветя.
Наклонът става по-сериозен, придържаме се към скалата, защото сипеите са много нестабилни.
Цветята -- и те като нас.
А покрай тях -- и пчелите.
И още цветя.
И мъхести треви, каквито сме виждали между Рилския манастир и Рибни езера.
Вече сме над първата скаличка, очакват ни много още.
Пътеката подсича тревист склон, давайки ни кратък отдих преди следващото по-върло място.
Скали, цветя и треви.
И пак скали.
И малко снежец.
Наближаваме малка билна заравненост с каменно укритие, може би остатък от предишен пастирски живот.
Грижливо украсена тояжка край укритието. След като ѝ се полюбувахме я оставихме -- там където е била изработена и е най-полезна.
Продължаваме нагоре. Зад завоя ни очаква няколко метра катерене. Тук сме вече в съвсем непознати води. Преди две лета Нина се беше спряла под тези скали, а аз -- още по-надолу...
Носим предимно вода, много вода, и правим кратки почивки преди и след по-трудните за нас места.
Снегът е вече под нас, пастирското укритие и скалния праг над него -- също. Гледано отвисоко укритието е с формата на сърце. А далеч долу се забелязва и сивия покрив на хотела.
А още по-далеч, отвъд няколко планини -- Янина с част от езерото.
Нашият път обаче е нагоре.
В долния край на безкрайното ребро се червенее покрива на хижата.
Навлизаме в тревист билен участък с вълшебното присъствие на цветята.
В улеите под следващите скали има повечко рядко огряван от слънцето сняг.
Склонът е все така свиреп, изпъстрен с множество скални прагове.
Следва един трудничък участък с подсичане на трошащи се скали по тесен корниз, на места отделен от основната маса скали с бездънни процепи. Човек с моето телосложение неминуемо се пита доколко стабилен е този корниз. На изкачване не сме снимали този участък, на слизане -- само тук-там. Обикновено слизането е по-трудно от качването, но в този случай ни се видя обратното. Дали защото подсичането е почти хоризонтално и не е точно качване или слизане, дали защото вече го бяхме минали веднъж и се бяхме поокопитили -- не знам. Вероятно е въпрос на психика...
След този по-труден участък минаваме покрай друг изоставен овчарник в самото подножие на върха и най-сетне, в 12:30, след 3 часа и 45 минути изкачване (вместо означените на табелата при хижата 3 часа) се озоваваме горе. Гледките оттам са незабравими.
Около тези три рождени дни надухме много балони, част от тях по върховете, които изкачихме.
Мъглите решиха и те да влязат в кадър.
Показанието на GPS приемника на връхната кота след близо половин час усредняване на измерените координати:
След като хапнахме набързо каквото си носехме поемаме надолу.
Ето и обещаните кадри от началото и края на корниза.
И една интересна гъсеница, недалеч от него. В каква ли пеперуда ще се превърне?
Откатерваме няколкото метра скали. Процепът сякаш загатва нещичко и за основите на корниза по-нагоре. Определено не бих искал да се озова там по време на земетресение, каквито в този район има доста често...
Най-трудното вече е зад гърба ни.
Отново е време за цветя.
Следобедна Строгула с облаче.
И още цветя.
И пак на сянка в градината на хижата.
Табели към непосетени места (да остане нещо и за следващия път).
Засега си казваме "довиждане" с кучето и котката -- делничните стопани на хижата.
След усилията от предния ден на Строгула принудителната почивка, свързана с неотменими задачи, беше дори добре дошла. Привършихме с тях обаче неочаквано бързо дори и за нас самите и в 16:00 се зачудихме какъв излет бихме могли да предприемем все пак, тъй че денят да бъде по-добре осмислен. Решихме да бъде нещо, в което и баща ми би могъл без особени затруднения пълноценно да участва. Речено-сторено. Яхнахме Сивушка и се отправихме към околностите на Мелисурги. Оставихме я на една крайпътна полянка близо до края на асфалта и поехме нагоре по дългия път към билната седловина Афти, която разделя долината на Мелисурги и Праманта от тази на Теодориана.
Щяхме да достигнем облаците, но все още не знаехме това.
Преминаваме покрай реките от камъни и вода, спускащи се от впечатляващите склонове на Строгула, над които минавахме по деликатни места предния ден.
Извор на пътя.
Постепенно набираме височина.
Поглед назад -- вдясно Какардица, в дъното -- Перистер (Лакмос).
Още една снимка за спомен.
Главното било и все още заснежените върхове на Чумерка отново се приближават към нас.
И много вода, дори в жегата и карстовия релеф.
Отново поглед назад и надолу.
Подминаваме отбивка за Какардица. Тя остава цел за някое следващо пътешествие из тези вълшебни места.
Отново навлизаме в царството на планинските цветя.
Навлизаме в последната тераса на долината, преди да наченем изкачването на главното било.
Осъзнаваме колко сполучлив избор сме направили -- светлината на късния летен следобед приятно огрява всичко наоколо.
Дългият рид на Какардица.
И пак нагоре, още колко ли остава? Дали няма да затъмним?
По склона на Какардица вляво личат входовете на множество пещери.
Достигаме края на долината, където има две спретнати къщурки на овчари. Дотук може да се стигне с лека кола. По-нагоре е нужен джип или камион ако някой го мързи или не може да ходи пеш.
Предстои ни по-стръмната част от изкачването. Забелязваме буен водопад. Има и пряка немаркирана пътека, но ние предпочетохме пътя, който също е бая стръмен в този участък, въпреки множеството серпентини.
Пресичането на потока на водопада. Някои се събуха, други преджапаха с навити крачоли. Малко преди това място голям каменопад е направил пътя непроходим за всякаква колесна или дори верижна техника. Да не си там когато тези камъни падат!...
Край снежните преспи.
И отново зърваме вр. Какардица отдалеч.
На север от нас, над Перистер (Лакмос), се изсипва вечерен летен дъжд.
Още малко до билото.
Достигнали седловината Афти решаваме да изкачим и една крайпътна кота, напук на напредващото време.
Погледи в различни посоки оттам.
По тревистите склонове на безименната кота живеят и цъфтят бели и виолетови зюмбюли (или подобни на тях цветя).
Един интересен камък, пак там. Орнаментът изглеждаше естествен, как ли би могъл да се образува?
Поемаме надолу. Чака ни дълго слизане до Сивушка, над половината от което -- по тъмно.
Отново ден предимно за работа, малко четене ... и още нещо.
Започнахме с утринна разходка из Праманта, селището най-близо до хотела, в който бяхме отседнали. Някога основен поминък на местните жители е било каменоделството, с което са били прочути далеч от родното място. Майсторите са сформирали групи, които около Великден заминавали по разни обекти и се връщали чак наесен. През зимата преживявали по домовете си със спечеленото през лятото. Майсторлъкът им си личи и днес по запазените стари къщи от дялани камъни.
Чешмата "Арапис" на площада пред църквата -- емблема на селището.
В късния следобед предприехме (предимно) автомобилен туризъм по един от най-високите асфалтови пътища в Гърция -- към прохода Барос. На отиване минахме през Каларитес, с неговите сгради от дялани камъни и тесни улички, достъпни само за пешеходци.
Поглед към Какардица и Строгула от Каларитес.
Площадът на Каларитес с така характерния за селцата в този район голям чинар.
Поглед към Чумерка от Каларитес.
Къща с рушащ се покрив в Каларитес.
Покрив, зеленина, планини...
Камбанария в Каларитес и Строгула на заден план.
Чумерка с приближение, гледана от Каларитес. В предните дни бродихме по тези била и върхове.
Прощален поглед към Каларитес, преди да поемем по пътя към прохода Барос.
Пътят през прохода Барос свързва Антуса (до 1928 г. Резна), Каларитес и Мацуки. Предстоеше ни отсечката от Каларитес до Барос. Записахме преминаването по нея със Сивушка във филм, който е достъпен тук:
След като достигнахме най-високата точка на прохода решихме да оставим там колата и да се разходим до една от съседните безименни коти -- първото по-голямо възвишение на билото на Перистер (Лакмос). Баща ми предпочете да почака на една широка затревена билна поляна докато ние двамата с Нина изкачвахме възвишението.
Отново жълти и виолетови може би зюмбюли.
Поглед на север към билата и върховете на Перистер (Лакмос).
Нищо и никакво връхче без име, но какви гледки предлага то!
Надухме и предпоследния за това пътешествие балон.
Предстоеше ни дълго спускане със Сивушка към Мацуки, филм за което е достъпен тук:
Пътят от Барос към Мацуки е в доста окаяно състояние и има опасност да бъде трайно прекъснат от свлачища на множество места ако не бъде скоро ремонтиран. За щастие се измъкнахме невредими и благополучно се прибрахме, отново по тъмно.
Последният ден от пътешествието ни беше едно дълго пътуване обратно към родния град. Радвахме се на всеки мимолетен миг в планината и край морето. Обсъждахме видяното и крояхме планове за нови начинания. И отново посетихме "Червената църква".
Наслаждавахме се на крайпътни полянки.
Взехме си довиждане с морето и Олимп, този път по залез и в Лептокария.
Ще се видим пак!
Всички снимки от последния ден на пътешествието ни са достъпни тук:
Егати красотата! Уводите с Пинк Флойд/Гилмор са повече от удачни. Тъкмо бях заставал да си пускам Meddle , но се загледах/зачетох (или обратно беше) в темата
Сърдечно благодаря за добрите думи, DHG!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Юни 10, 2018 11:07 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Е-хеей! Поздравления! Поздравления за много неща; за това, че:
- сте взели баща ти със себе си;
- по такъв чудесен начин отбелязвате невероятно подредените рождени дни;
- сте избрали за изявата този толкова красив район от многото планини на Елада;
- подготви за нас хубав пътепис и ни го поднесе!
Много впечатления!
Релефът на върховете е някакси по-различен от нашия. Обаче много красив! Райско зелено!
Като че ли няма толкова много пролетни води.
Непознати цветя. Обаче прелестни!
Благодаря, Ведрине!
Нажужах се с наслада.
Пон Юни 11, 2018 11:09 am
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 337
Чудесен фото-разказ, vedrin!
Много добър баланс между страхотни снимки с много добра композиция и увлекателен текст с добра информация!
Явно много хубави планини и върхове има и в Гърция, трябва да се включат в плановете и те. Не че сега го разбирам, но определено се допълни това впечатление.
Явно много хубави планини и върхове има и в Гърция, трябва да се включат в плановете и те. Не че сега го разбирам, но определено се допълни това впечатление.
Благодаря за добрите думи!
Да, наистина има много какво да бъде видяно, обиколено, изкачено, съзерцавано, усетено там. А пък зиме би било още по-интересно. По склоновете на Строгула се питах дали въобще е била изкачвана през януари...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Е това е празнуване на рожден ден! На непознато, красиво и усамотено място - с хората които трябва. Хубаво разказваш и красиви места ни показа. Благодаря!
Е това е празнуване на рожден ден! На непознато, красиво и усамотено място - с хората които трябва. Хубаво разказваш и красиви места ни показа. Благодаря!
Да, при това не три ами "шест дни ходили, гледали и съзерцавали".
Благодаря за добрите думи!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Невероятни планини!А на 95% от хората като кажеш че отиваш в Гърция на планина и казват"...ааа на Олимп!..."
Благодаря,Ведрине,за споделеното...ии-нали качваш пътеките в grmountains,че може да се случи да ви подириме-дай Боже!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети