Маршрут х.Добрила-вр. Левски, вр.Купена, х.Амбарица, х. Доб

Това лято, както обикновено си направих ежегодната обиколка на България със семейството си. Тя си имаше пролог само за мен- плуване 1000х1000 във Варна на предния ден преди традиционния годишен плувен маратон Галата-Варна. Изплувах разстоянието за отличното за годините ми време- 23 мин. и 20 сек. Мотото на плуването 1 км. е 1000х1000, което означава хиляда плувци плуват хиляда метра. Не съм се интересувал колко са били плувците, но бяхме разделени на четири групи за стартиране през 2-3 минути. Събитието се състоя на 5 август, а Галата-Варна е винаги първата неделя от месец август.
На 9 август се качих със съпругата и сина си от Сопот до междинна станция с лифт Шамбала. Интересно име- на мистичната страна, посещавана от просветени, сред които се смята, че има и българи( Боян Магьосника). От междинна станция вървяхме нагоре до хижа Добрила( 1804 м.н.в.). Поне толкова пишеше на табелата, защото туристическите сайтове я дават 1806 м.н.в., но два метра не са от значение. На следващият ден- 10 август сутринта, както предварително си бях набелязал графика в 08:00 ч. тръгнах нагоре по набелязания маршрут: х. Добрила- вр. Левски( Амбарица 2166 м.н.в.)- вр. Купена( 2169 м)-х. Амбарица( 1516 м.н.в.)- х. Добрила( по лятната пътека). По предварителни разчети времената са следните: 1:15 ч. дои вр. Левски; 1:15 ч. до вр. Купена, 2:30 ч. до х. Амбарица, 3:30 ч. до х. Добрила. При сборуване на времената се получава 8:30 ч., но не трябва да се отчита по този начин, защото човек се изморява и трябва да се правят почивки. На планинския курс, който карах преди десет години ме учиха, че сврердно на 50-55 мин. преход се прави 5 мин. почивка, а при трудни участъци и по-често. Да си призная- не го спазих.
Резултат с изображение за х. добрила
х. Добрила
До х. Добрила има хотел, в който условията за спане са добри. Хижата е разположена близо до билото на Стара планина на широко място и има ограден двор. Доволен съм от посрещането от хижарката.
В 07:15 ч. тръгна голяма група от около 15-17 души туристи от ТД"Патлейна" за вр. Ботев- първенеца на Стара планина по труден маршрут с продължителност над 8 часа. Аз тръгнах след тях, защото до вр. Купена маршрутът ми се покриваше с тяхния. Върви се по билото на планината. Аз тръгнах сам след 45 мин., т.е. точно в 08:00 ч. За разлика от тях аз носех минимума в раницата си: дъждобран, връхна дреха, сандвич и шише с вода 0,5 л. Те бяха с големи раници, защото това им беше третият ден в планината.
Отначало има стръмно изкачване, после маршрутът е приятен. В 08:35 ч. вече бях на вр. Левски( 2166 м.н.в.). Маршрутът е отлично маркиран с червена маркировка и колчета.На някои колчета има табели. Групата беше пристигнали няколко минути преди мен, като за малко да застигна последните от групата. Тръгнах след няколко минути почивка и снимки. Преди върха, а и след него виждах няколко стада от коне и крави. От върха има слизане около 250 метра и изкачване толкова. Двата върха са приблизително еднакви по височина, но това не означава, че се върви по равното. Понеже се върви по билото, маркировката е червена. Редовните туристи знаят, че по билото на всяка планина маркировката е червена. На 5-10 метра северно от колчетата има маркирана пътека. За препоръчване е да се върви по нея до момента, когато се разделя повече от колчетата. Връх Купена( 2169 м.н.в.) се смята за най-трудния в Стара планина.
Около 15-16 мин. след вр. Левски има разклон за х. Амбарица, но това е зимната пътека, а лятната пътека от х. Добрила за х. Амбарица минава на запад от вр. Левски без изкачване, но ме по-дълга с около половин час. Малко мслед този разклон, отбелязан на табела на колче има друг разклон- на юг към х. Хубавец- пише 2 ч. и 45 мин. Подминах двата разклона и на разделянето на пътеката и колчетата сам си усложних нещата. Минах по пътеката и по-късно трябваше да се катеря по скалист терен. Пътеката е прокарана за тези, мкоито не искат да изкачват вр. Купена, а да продължат напред или при лошо време да се мине по-лесно. Преди вр. Купена има малко възвишение и слизане преди самото изкачване. За лош късмет точно на вр. Купена намаля видимостта и ниущо не се виждаше. Затова не почивах и направо продължих. На върха бях в 09:21 ч., а тръгнах от вр. Левски в 08:39 ч. Времената са запечатани на снимките от фотоапарата ми.

Резултат с изображение за вр. купена

вр. Купена 2169 м.н.в.
След вр. Купена се върнах по същата пътека дои разклона за х. Хубавец( над Карлово) и малко преди разклона срещнах отново групата от ВЕелики Преслав. Поговорихме си и направих още снимки. Точно срещу пътеката за х. Хубавец има ясно очертана пътека, но не отбелязана на табела, която се влива в пътеката, която тръгва малко по- нагоре за х. Амбарица. Тъй като терена е равен и няма виосока растителност може да се види насртеща табелата на колче, поставено на високо и стрелките, за да не се обърка човек. Тръгнах по краткия маршрут, който се оказа, че е маркиран със зелен цвят, като се явява част от маршрута х. Хубавец- х. Амбарица. От математиката всеки знае, че разстоянието по хипотенузата е по-кратко от това по двата катета, а и тукл е равно. Скоро стигнах до разклон с табели и започна да пише и времето до х. Амбарица. По-нататък по пътеката имаше още един разклон- зимния и летния път за х. Добрила се отделят един от друг.
По пътеката срещнах братовчед на братовчедите на съпругата ми със жена си, тръгнали от х. Амбарица за вр. Купена. Малко след последното изкачване имаше по-дълго спускане към х. Амбарица( 1516 м.н.в.). За хижата може да се стигне от местност"Смесите" по резерват 'Стенето" за около 2:30- 3:00 ч. В хижата бях в 10:38 ч. Направих около 4-5 мин. почивка и тръгнах на обратно да изкачвам баира по колчетата. Хижата се вижда отдалеч, а малко преди стигане се скрива от поглед, защото близката височина пречи. Вървях по същата пътека до мястото, където се отделят зимната и лятната пътека. Избрах лятната, за да не повтарям маршрута през вр. Левски. По пътеките виждах билкми, като най-много имаше жълт кантарион. Малко преди вр. Купена видях заек, което ме учуди. Беше на височина 1950-2000 м.

Резултат с изображение за пътека амбарица добрила лятна
През това място минава пътеката за х. Добрила
Към 12:15 ч. направих почивка за хапване, която беше до единственото място, където има вода. Към 12:30-12:45 ч. от двете страни на пътеката се появиха много горски малини и съвсем малко ягоди. Тук малините забавиха иначе прекалено бързият ми ход в планината, но беше вкусно. Горските ягоди царя от пътя отбиват, а какво остава за обикновен човек като мен. Гатанката е за ягоди, но със същата сила важи и за малини. След многото малини имаше по-стръмно изкачване. Все пак трябваше да се кача на билото на Стара планина. Изкачването беше последното. По пътеката изпреварих една жена и разминах двама младежи и една жена. Маркировката по лятната пътека е жълта. През по-голямата част от маршрута в по-ниското имаше иглолистна растителност, а в по-високите части- храсти( хвойна и други). Припомням, че в Стара планина, за разлика от Рила и Пирин няма клек. Направи ми впечатление, че иглолистни гори има и над 2000 м.н.в. Хижа Добрила, както и на идване от Сопот изведнъж се показа, а на тръгване бързо се скри от погледа ми. Влиза се в двора зад хижата. Пристигнах в х. Добрила в 13:12 ч. доста по-0бързо от предвиденото.