Спасяват туристка, паднала от Кончето в Пирин

Добре е, че всичко е свършило добре Very Happy

Снощи ми хрумна, че при подобна авария на това място най-разумното действие е оттегляне надолу по склона на билото към долината на Влахинска река. Разливът долу - Черната вода, е на височина под 1900 метра и каквото и да хавата горе - виелици, духлявици и прочее, в долината ще е тихо и спокойно.

Основната причина да се слезе долу обаче е наличието на три броя овчарски заслони, единият от които масивна постройка. Тия двамата хора са били практически на 1-1.5 часа дистанция от въпросните заслони. Ако са знаели за тях и са имали възможност да се придвижат дотам, щяло е да спестят доста нерви на песесарите. Начина на спасяването е показателен между другото - извели са ги точно по долината на Влахинска река надолу към Кресна Wink

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

jordy написа:

Ами защото не са имали криле да литнат бе ggattov Evil or Very Mad

Толкова ли е трудно да го разбереш Exclamation

Сега ще ти го повторя много бавно за да го смелиш.Спасителната операция се е извъшвала в МНОГО ТЕЖКИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ Апропо..... кое е най-високото място което си се качвал??

не смятам за нужно да ти отговарям на личните напатки към мен и повече няма да коментирам темата след тоя пост.....

само ще вметна че днешната акция се е провела цитирам "ВЪПРЕКИ СЪЩИТЕ ЛОШИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ"

пожелавам ти никога и по никакъв повод да не опираш до ПСС особенно ако са им нужни минимум 27 часа за да те намерят

със здраве.......

ПС: човека благодари на кой най-много? на шефа си защо той си знае....
ППС: със 99.9% сугурност съм се качвал по на високо от теб Laughing

, но не мисля че това е от значение и е някакъв критерий за каквото и да е....

Една дума към тези хора - РЕСПЕКТ! А относно това за вниманието - майната му!!! Много хора казват "един живот живея защо пък да не пуша, защо да не пия и защо да не ям свинско?!" "Ако те е страх от мечки не влизай в гората". Аз съм млад и глупав, отскоро ходя в планината и не съм попадал в такава ситуация, но на няколко пъти ми се е дръпкало лайненцето от страх, така, че като те кефи нещо - рискуваш. Ако всеки път мислиш за последствията е по-добре да си седиш вкъщи и да гледаш "Дързост и красота". Респект към двамата и повече късмет следващия път!

_________________
Take the first step and keep walking

През цялото време се говореше само за жена, а се оказа, че са били двама. Май основната заслуга да оживеят е на момчето. Браво, че не са се паникьосали и че той очевидно е действал по възможно най-правилния начин! Вчера ги видях в късните новини. Дано по-бързо се оправят от преживяното. Ще е добре като се освестят да поразкажат нещо, това е ценен опит за действие в трудна ситуация, на труден терен и в трудни метеорологични условия. Абе, добре че всичко свърши добре! Cool

Или както се казва: Всичко е добре, когато свършва добре.
Smile

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Оказва се, че са ги открили бившите колеги на Георги от M-tel. ПСС са дошли по-късно.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4553&sectionid=2&id=0000501

	Tonysd написа:
	Оказва се, че са ги открили бившите колеги на Георги от M-tel. ПСС са дошли по-късно. http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4553&sectionid=2&id=0000501

Каква е тази глупост в края на тозва съобщение на "Сега":
"За да се стигне до единствения заслон от връх "Вихрен" до х. "Яворов", трябва да се мине по целия ръб, дълъг около 200 м. Той е обезопасен с парапет и всеки, който има алпийска седалка, лента и карабинер, може да се осигури. Рискът обаче е, че парапетът вече е доста стар и на места е прекъснат. От едната страна на ръба е отвесна пропаст, а от другата около 60-градусов наклон, откъдето е паднала Рени."
200 метра Кончето плюс глупостите след това?
А и явно сняг е навалял и навсякъде е станало по-трудно.
Браво на момчето, което е спасило всъщност и себе си, а ПСС си знае ...

Ръбът е 400 метра, и въжето няма нийде прекъсвания. Простено е на журналята де, това са дребни детайли ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ето още малко:

400 м падане от Кончето

Младата жена, която оцеля след падане от ръба Кончето в Пирин е 23-годишната Ренета Попова, фоторепортерка във в. "24 часа", съобщават от изданието.

Приятелят й - 27-годишният Георги Петлешков, работи в частна фирма, която монтира антени на мобилните оператори.

Двамата преживяха 27 кошмарни часа на мунус 10 градуса и след дълго издирване, с прекъсване една нощ, бяха открити вчера по обяд от планинските спасители. Запалени планинари, те тръгнали в сряда за преход към прочутата седловина, която е едно от най-страшните места в Пирин. В най-стръмния и заледен участък Рени се подхлъзнала и полетяла надолу. Според Георги тя не е падала 200 метра, както се смяташе първоначално, а 300-400 м.

"Хързулна се надолу, първо се спря на три метра, супер се уплаших, казах й да не мърда, обаче мястото, където беше спряла, не беше добро и се пързулна. Летя към 300-400 метра надолу, значи то е улей, представете си нямаше грам сняг, имаше лед, заледен сняг. В началото се пусна по гръб, имаше раница на нея, което според мен я спаси от това да не си удари в началото главата, след което започна да се върти надолу", разказ Георги пред bTV.

Тогава той захвърля раницата си, обажда се на телефон 112, свързват го с планинската служба, казва координатите си и тръгва да търси Рени. Намира я след 15 минути.

"Имаше локва кръв, беше и ударена много сериозно главата, повърна и не беше адекватна, беше си в безсъзнание", каза той. Завива я с две одеяла и се обажда повторно, този път на шефа си.

"Значи безкрайни благодарности на г-н Тинко Младенов, който всъщност ме спаси. Обадих се, успях само да му кажа: "Шефе, нуждая се от вашата помощ, на живот и смърт е” и телефонът ми угасна", спомня си още младият мъж.

За минути, като опитен планинар, той прави бивак за нощуване. Рано сутринта Рени и Георги с последни сили тръгват към Влахинска река, където около 13 часа са намерени от спасителите. Джипиесът му дал точните координати, по които спасителите откриха двамата.
Снощи Ренета е била приета в "Пирогов". Тази сутрин проф. Стефан Габровски, шеф на секцията по неврохирургията, съобщи, че тя има сътресение на мозъка, рана на челото и измръзвания по дясната длан. Настанена е в "Гръбначно- мозъчно отделение".

"Условията в планината са много лоши, температурите минусови, има заледявания и е необяснимо как младежите са тръгнали да правят този труден преход без котки и пикели", коментира шефът на спасителната служба в Банско Румен Баряков.
-------------------------------

Прочетете какво е написал Георги в техния форум, това обяснява всичко - http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/234

Тази сутрин, преди 2 часа, момчето-участник в злополучното събитие в Пирин, е разказал точно какво се е случило.
Което за пореден път потвърждава, че на медиите НЕ трябва да се вярва. За 2-3 дни се изписаха толкова глупости, че да не му се налага на човек да се занимава с медии... Mad

Хората ВЪОБЩЕ НЕ са стигали до ръба Кончето. Маршрута им е бил от х.Яворов до заслон Кончето и обратно. По обратният път, на около 200 м. от заслона при един леден пасаж се е случил инцидента.

Та ето и целият текст:

инцидента с мен и Рени в Пирин
Posted Декември 5th, 2009 by Георги Петлешков
Името ми е Георги Петлешков и съм момчето участвало в инцидента.
Истината е, че уж дадох толкова информация а всичко което прочетох по пресата се различаваше доста от това което съм казал.
И понеже страшно много се дискутира ситуацията, реших да го напиша лично, за да няма изкривяване на казаното от мен.
Започвам от самото начало:
Планът за кончето го бяхме замислили седмици преди похода, даже по програма трябваше да има с нас още двама алпинисти, които обаче бяха възпряни служебно от прехода. В понеделник сутрин след като останових, че някой е вандалствал с личният ми автомобил, решихме с приятелката ми да тръгнем за пирин на стоп. Стопът беше страхотен, човекът който ни взе, кадрови войник от Пловдив, ни закара до самата пътека след разклона за Бетоловото, за което страшни благодарности и на него.От там планът беше да нощуваме някъде около хижа Яворов. С Рени останахме крайно разочаровани от хижите в БГ и по принцип предпочитаме палаткуването.Не помня точно в колко часа престигнахме по разкошна пътека до хижата, където ни посрешна кучето на хижаря и самия хижар. Сгряхме се с по чаша чай, и тръгнахме нагоре. Хижаря ни спомена за заслон, на около час след хижата. Мисля че се казва бункера.Доста корозирал заслон, но ни свърши чудна работа за вечерта.До заслона нямаше и следа от лед и сняг. Времето се различаваше от това по медиите, но имайки се предвид добрата ни екипировка не се отказахме от целта. На следващият ден, закусихме и тръгнахме към заслон кончето. По принцип плана бе да минем кончето същият ден и да нощуваме някъде около хижа Бъндерица, но след като минахме Тевно езеро, времето по билото критично се влоши.Задуха зверски вятър. След заслона започнаха да се появяват тук там и заледени участъзи, а на самото Тевно , установихме, че е доста заледено.Напълнихме бутилки с вода на езерото и продължихме към ЗАСЛОН кончето. При силният вятър който се появи, преценихме, че сме по -близо до заслон кончето отколкото до заслон бункера. всичко бе ок, и освен вятъра нищо не ни притесняваше. Пак казвам сняг и лед имаше сравнително малко и на места. През цялото време следях пътеката по gps-а и по маркировката по камъните.На около 200 метра преди самият заслон, пред нас за пръв път се появи силно заснежен участък с дебел слой лед. Още ме учудва как маркировката и пътеката минават точно по този участък. Ъгълът на склона беше доста малък и за летен преход.С голямо колебание и помощ от въже което винаги нося с мен, както и подготвени с лента през кръста и карабинери, минахме участъка без проблеми, но доста изплашени. Следващите метри до заслона бяха ок, но доста ветровити.Прекарахме вечерта в заслона при изключително силен вятър.Още вечерта взехме решение, че без пикел и котки няма да може да минем кончето и решихме да се върнем обратно към хижа Яворов.На следвщата сутрин беше навалял около 8-10 сантиметра пухкав сняг.Сметнах, че ако тръгнем малко по късно, заледените участъци с финован сняг, ще се поотпуснат. така към 9;15 тръгнахме обратно към хижа Яворов. На същият проблемен участък имаше лек снаяг покрил леда под него. Предложих на Рени да използваме въжето за осигуровка, но тя твърдо отказа. Пръв преминах аз като стъпвак по наклона с леда и сняг бързо, така че да нямам време да оставам с цяла опора върху мекият сняг, за да не се хлъзна. Рени обаче обича да стъпва на сигурно, и прави джобчета с крак в снега, за да е по сигурна. За съжаление, второто джобче което направи, поддаде и тя се плъзна по склона. предната вечер я бях инструктирал, че при падане, когато сме без пикел и сме с големите раници, да се старае да се пързаля по гръб. Така според мен шанса да си удари главата е по малък. Тя и това направи. Пързаля се по склона близо 30 метра както и бях казал, но изведнъж започна да се търкаля настрани и увеличи скороста на търкаляне по склона. УТОЧНЕНИЕ: ОТ ЗАСЛОН КОНЧЕТО КЪМ ХИЖА ЯВОРОВ, НИЕ СЕ ДВИЖЕХМЕ ПО ЛЯВАТА СТРАНА НА РИДА:
Както споменах мястото на което се подхлъзна Рени беше на около 200 метра , в случея, след заслон кончето. Първата ми реакция след като видях как се увеличва скоростта на падане на Рени, бе да хвърля чантата на пътеката и да набера 112 за помощ. Те ме свързаха с ПСС на които оставих GPS данни на мястото където падна Рени. В случей, че не успея да я намеря. След което се затърчах по склона надолу.
На около 250- 300 метра може би, не съм сигурен, забелязах улей пресичащ перпендикулярно склона. Улея беше много заснежен. Сигурен бях, че Рени е някъде по него, и се оказах прав. На края на Улея лежеше обляна в кръв.Това беше най-тежкият момент в живота ми! Стигнах до нея и започнах да я оглеждам за щети.Имаше отворена рана на главата от която течеше кръв,и много охлузни рани по лицето, като над едното и око имааше също сериозна рана.След огледа започнах да звъня по телефона си. Първо се обадих на ПСС за да посоча GPS данните за мястото където сме, говорих с тях дълго.( На планина тръгвам винаги с минимум 2 телефона, при инцидента, вторият телефон остана в Рени и при падането и се счупи. Това го разбрах по късно) вторият разговор който проведох, беше с доцент Петков, близък мой приятел, с който да се информирам как да постъпя в ситуацията в която е Рени.Той не е специалист в тази област, но веднага ми даде телефон на такъв. Докато чаках чрез СМС телефона на мозъчния хирург(На който също искам много да благодаря) набрах телефона на моя шеф, г-н Младенов или турбозмей, не знам защо реших на него да звънна, реакцията ми беше първична. За мое съжаление единственото което успях да му кажа бе " шефе нуждая се спешно от вашата помощ, въпросът е на живот и смърт" в този момент, батерията на телефона ми падна. Потърсих другият телефон, но той беше счупен.
Следващата ми реакция бе да извадя всички принадлежности за такава ситуация от раницата на Рени. Спален чувал и поларено одеалце на селева- микрофлес.( мога да кажа, че голяма част от заслугата да не замръзна и аз бе одеалцето, което топлеше в пъти повече от спалните чували).Покрих Рени и зачаках ПСС.
Чаках до 16;00 , в този част си бях казал, че ако не дойдат спасители ще трябва да направя заслон. Бях обърнал внимание, че слънцето залязва около 17;15, така че имах около час и полувина. Позиционирах Рени така, че да не се изтърколи повторно надолу по улея, и се затърчах към пътеката за моята раница. Когато стигнах до раницата си, погледнах на долу за да видя вижда ли се Рени от Пътеката, това бе сигурен признак колко лесно евентуално ще ни намерят. Рени обаче изобщо не се различаваше от терена долу. извадих шалтето си и въжето което беше с мен и ги остави за ориентир, като с въжето направи стрелка между два камъка, така че да не го духне вятъра.
Хукнах обратно надолу.
В раницата си носех- Спален чувал. палатка, ПВЦ платнище газов примус и посуда, както и дрехи и храна, термуси с топла вода. За по малко от час сглобих нещо като бивак на малко по полегато място, и преместих Рени там, стоплих малко храна, която тя отказа и стоплих още вода.Покрихме се с платнището, защото започна обилен снеговалеж.Рени бе завита, мога да кажа повече от добре, през цялата нощ я будех през около час да се интересувам от състоянието и.Забравих да кажа, че имах и аптечка, превързах раната на главата й и дадох парацетамол. От палатката която е тъмно синя с голям оранжев х , вързах за един по голям и издаден камък, идеята бе за сигнализация също евентуално към спасителите.Периодично ставах и истръсвах палатката от снега, така че да се вижда добре. Допълнително, когато съвсем се стъмни, включих челника си на сигнален режим и го насочих към пътеката. така прекарахме ноща.
Нощ в която не спрях да се моля на всевишния за нашето спасение.
Именно на Бога благодаря за всичко.
През ноща също и обмислях планове за следващият ден. а те бяха:
1 Ако Рени не е в кондиция(което беше почти сигурно) тръгвам сам към заслон кончето, където евентуално намирам ПСС, ако пък не ги намеря там, събирам всички одеала и се връщам при Рени за още една вечер.
2 План 2 оставам на място и чакам помощ- имайки се предвид силния снеговалеж, си казах, че останеме ли на едно място, за полувин час ще сме покрити изцяло със сняг.
3 Тръгваме с рени към заслон кончето. Най-разумния вариант. Пътя за заслона така или иначе минава през пътеката по която трябваше да дойдат спасителите, ако пък не ги засечеме, стигаме до заслона, където има провизии за поне 3-4 а може и 5 дни.
Да обаче , нещата се развиха по лош начин.тръгнахме към 7;30 Силния снеговалеж бе натрупал около 50-60 см сняг по склона, и пълзенето нагоре бе изключително трудно. бях зад Рени да и помагам на всяка стъпка, и засякох по чесовника си, че се движиме на места с около 4 минути в метър. Разстоянието до заслона бе около няколко стотин метра, казах си все за един цял ден ще го мина. по едно време засилихме темпото и около 11;00 бяхме на 140 метра до заслона. Тук се появи друг проблем. Предният ден GPS-ът показваше доста точно пътеката, сега обаче всеки път когато се насочех към нея, се оказваше много стръмен улей. На Два пъти се подхлъзнахме с Рени както първият ден и загубихме около 15-20 метра височина. Опитах пак, но под друг заход, но пак не стана, и така около 11;30 - 12 часа, при изключително лоши атмосферни услови- силен снеговалеж, вятър и магла, сметнах, че спасителите няма да ни намерят на това място. Забравих да вметна, че през цялата нощ, предият ден, и последният ден, носех в себе си свирка която надувах яко. На сто и четиредесетте метра до заслона започнах още по яко да свиря. Никакъв отговор. мястото на което бяхме заклещени бе доста лошо. Забравих още нещо да спомена, през ноща, когато падна снега, затрупа целият инвентар. Признавам това бе една от най-големите ми грешки, трябваше да го прибера под заслона. Така обаче изгубих ръкавиците си и още куп неща които после се оказаха доста потребни, но уви.
Стоеки на сипея, Рени бе много изтощена и не в кондиция, и говореше несвързани неща. Передложи да тръгнеме към хижа Яворов, но за мен това бе самоубииство. Изгубил вяра в GPSът смятах, че на първите няколко стотин метра щяхме да се загубим.
Второто и предложение бе да слеземе до мястото където спахме, там поне беше по полегато. Съгласих се, така или иначе бях загубил надежда в този момент. При този снеговлеж, мъгла и вятър, нямаше как да чакаме ПСС на склона, а ако ли слезехме обратно при бивака, според мен , нито ние нито те щяха да ни чуят и видят. Приех слизането надолу като идея за търсене на по удобно място за заспиване на вечен сън. Тръгнах надолу по склона, първо бавно и до Рени, после отчаян, започнах да експериментирам различни падания и как мога да се задържа от тях. Техники които бях гледал по телевизията, оказаха се доста полезни.Казах на Рени да не се притеснява много като слиза, така или иначе, вече нищо нямаше значение.Така стигнахме обратно до мястото където спахме.Аз започнах да правя бивак за втората нощ, която бях сигурен че е много малко вероятно да изкараме. Рени с бавно темпо слезе до мен, погледна на долу в долината и каза с отнесен глас, защо да не продължим слизането. Казах и, че е невъзможно да взема цялата екипировка надолу, и че ако продължим надолу, където gpsът не показваше нищо, нито хижа нито село, сме обречени на сигурна смърт. Само че вие не познавате Рени, макар и в комоцио, тя настоя да опитаме все пак пък каквото стане. Сметнах, че така или инче не губиме кой знае колко, в улея щеше да падне още много сняг, и щеше да ни затрупа, а долу в деличината, не валеше сняг и имаше дървета и храсти. Чух водопад, а бях много жаден, казах си, ако ще се мре,няма да съм жаден. Предната вечер, снега бе затрупал всичката посуда, на сутринта успях да намеря примуса, но не и съдинка в която да топя сняг. Въпреки това взех котлончето. сега след свършен факт, ми идва и идеята, че ако бяхме стигнали долу, можех с примуса да запаля огън около нас, който хем да ни топли през ноща хем да сигнализира на спасителните групи къде сме.
Тръгнахме надолу. В един момент, се учудих с кава скорост се движиме. Макар рени да беше зле, за окло половин час слязохме огромно разстояние, и долината изглеждаше съвсем близо. След едно от спусканията, от дясно на мен ми се стори, че видях хижа. Доста в деличината, но си струваше опита. Казах на Рени, че ще се затърча и ще повикам малко, и ако не е , ще продължим пак надолу.хижата се падаше ляво от нас. Изминах около 200 метра викайки , но се оказа, че това не е хижа а скален венец, останах много разочарован, но докато виках вече от отчаяние, изведнъж чух отговор от някъде под нас. останах като гръмнат. В първият момент си помислих, че е халюцинация. Предния ден по подобен начин ми се счу хеликоптер и кучешки лай.
Спрях на място и започнах да се ослушвам- Никакъв звук. Изчаках пак Рени, казах и, че ми се е счул глас, ако може и тя да се ослушва, и пак продължих надолу. Търсейки някаква малка надежда, продължих да викам, и изведнъж ясно чух отговор.Бяхме на около 300-400 метра от края на склона, когато срещу мен на отсрешният склон ясно забелязах силует на човек който мърдаше. Подскочих от радост, и зачаках Рени пак да дойде до мен и да и покажа силуета. Тя е по добре с очите от мен, макар и с едно само в случея, и каза че силуета не е на един човек а на трима. До тогава мислех, че може би това е някакъв друг турист, но след като Рени ме убеди , че са трима бях сигурен вече, че са ПСС.
Слязох малко да се убедя с очите си и О Чудо, към мен вървяха два червени силуета. Посрешнах двамата първи спасители със сълзи на очи. Не вярвах на случващото се. Те ми тикнаха една станция в ръката и казаха, слушай, твойте хора искат да говорят с теб. Това страшно много ме учуди, представих се по станцията, която ми се стори много позната, и О Поредното чудо. От станцията проговори гласът на моя шеф, г-н Тинко Младенов. Не вярвах на ушите си. Казах на двамата спасителя, че аз съм добре и ги отправих към Рени, която бе на ръба на силите си. Безкрайни благодарности на момчетата от ПСС които изцяло на доброволчески начала се отнесоха страшно мило с нас. Дадоха си ръкавиците, поларите, якето на Рени и на мен. Тръгнахме с двамата спасителя и Рени надолу по склона , и след около 10 минути видях шефа си в пълно бойно, планинарско оборудване да ме чака. Тук имаше ред сълзи ред сополи от моя страна, много благодарности и обще взето бях капнал от умора, студ и обезводняване, и може да не съм се държал много адекватно. До моя шеф имаше още едно момче от ПСС, и така всички заедно тръгнахме към служебният Автомобил на фирмата в която работя БСД-България, с които спасителите и шефа ми бяха дошли. По пътя спряхме да преоблекът още веднъж Рени, и да направят спасителите носилка.
Носилката импровизираха от два клона, пикели и въже, покриха я с един от спалните чували които носех, поставихме Рени в носилката и тръгнахме. Пътеката за към Джипа обаче се оказа доста тясна, а и на Рени и стана студена в легнало положение, и пожела ако меже да слезе пеш. Спасителите няколко пъти споменаха, че в такава ситуация, е по добре да я носиме, но в крайна сметка тя реши да ходи, И така подкрепяна от двама спасители, към залез слънце стигнахме служебният автомобил. От там спомените ми малко се губят, защото бях много изморен. Спомням си, че след като излязохме от офроудския участък, видях най-близките си приятели да ме чакат със сълзи на очи. Разбира се проклетите репортери бяха също там и не написаха една статия грамотно и достоверно.
В общи линии това се случи, грешки които допуснахме много, надявам се, взехме си поука.
Основните неща върху които си мисля са следните
1 никога не вярвай в прогноза за времето, а следи маршрутите по кое време на годинта се правят и с каква екипировка.
2 мислех че липсата на котки е причина за инцидента, като осмисля повече нещата, по пътеката когато тръгнахме, нямше толкова нито сняг нито лед, Имаше един единствен проблемен участък, и на него се случи инцидента. Преценката ми за невзимането на котки според мен не беше чак толкова погрешна. Липсата на Пикел и на двама ни, спореед мен бе основна грешка. Пикелът щеше да спре падането надолу на рени.
3 смятам, че допуснах няколко основни грешки при бивакуването на открито, при което изгубих в снега ценен инвентар и телесната си температура.
4 никога не подценявай ПСС, това е може би на първо място, Това са изключителни хора с невероятната дарба да даряват живот без каквато и да е било парично обещетение.
Страхотни хора,
Искам Специално да благодаря на трите момчета от Благоевград ,които ни намериха, на г-н Младенов, който инициира акцията от тази страна на склона, и който се отнесе много професионално с GPS данните които оставх на ПСС, и на всички доброволци към ПСС над 30 човека , които излязоха в зверски студ да ни търсят , изоставяйки работа и семейство, топъл дом и уют,излагайки се на смъртна опасност, всичко това само за благотворителна операция. Голям поклон пред тях и пред усилята им. нямам думи с които мога да опиша колко много съм им благодарен.

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Взето е тази сутрин от тук:
http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/234
Пещерен клуб "Искър"

П.С:
Гледам, че докато съм копирал текста, Спас също е пуснал линка.. Wink

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Писах тъкмо един коментар в блога. Човекът е имал ГПС, но е нямал добра карта. Като си помисля, че нашата карта със заслоните долу на Черната вода я има, но не му е била под ръка, ме хваща яд Evil or Very Mad

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

На специалното внимание на "критиците" на планинските спасители.Как ги наричахте там погребална служба ли ............или как.......Би трябвало да се засрамите,ама много!.Цитат от разказа на Георги.

"Безкрайни благодарности на момчетата от ПСС които изцяло на доброволчески начала се отнесоха страшно мило с нас. Дадоха си ръкавиците, поларите, якето на Рени и на мен"

4." Никога не подценявай ПСС, това е може би на първо място, Това са изключителни хора с невероятната дарба да даряват живот без каквато и да е било парично обещетение.
Страхотни хора,
Искам Специално да благодаря на трите момчета от Благоевград ,които ни намериха, на г-н Младенов, който инициира акцията от тази страна на склона, и който се отнесе много професионално с GPS данните които оставх на ПСС, и на всички доброволци към ПСС над 30 човека , които излязоха в зверски студ да ни търсят , изоставяйки работа и семейство, топъл дом и уют,излагайки се на смъртна опасност, всичко това само за благотворителна операция. Голям поклон пред тях и пред усилята им. нямам думи с които мога да опиша колко много съм им благодарен"

Изчетох го на един дъх,но не знам колко пъти натръхнах.!!!!!!!!!!!!!!
Първо се радвам,че още има такива ценни хора,и то млади.Браво на момчето,браво!Това си е героизъм!
Второ-затвори устите на всички жалки мижитурки(без извинение) които тия дни избълваха какво ли не по адрес на планинарите,ПСС и даваха "безценни мнения" пред клавиатурата.
Браво още веднъж!