Проклетия: Бриасет, Ливадит, Чардакут, Радохинес.

Няма да отварям нова тема-тук само ще кажа,че качихме тези три върха благодарение на нашия водач, който е и авторът на темата-Иван Динков, без който ходенето в тази планина би било като...кебапче без бира Smile

залез над Мая Грюк е Хапт

на Мая С.И.Бручай

и аз

На Поплукс с изглед към Йезерце-най-добрата панорама към този връх!

в бивака-съзерцаване за залеза...

и на Мая Бриасет-"невъзможният" връх през "невъзможният" кулоар!
Благодаря за всичко на нашия водач-за търпението,вниманието и професионализмa!

Тема няма, но има доволно много матриял за първите стихове за таз планина Very Happy

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	nabludatel50 написа:
	Тема няма, но има доволно много матриял за първите стихове за таз планина

още съм изтръпнал от преживяването(и буквално)-може и да има като се поосеферя малко.... Wink

Има и друго...не знам какво е....нещо ме "връща" към тази планина...бил съм там-на Йезерце, бил съм и на по-високи планини-като Кавказ и Алпите,бил съм и на по-технични(може би) като Гросглокнер или Доломитите,но това преживяване остави в мен дълбока следа...!Със спокойсвието

и екстремността си

с простотата

и нуждата от знания за планината

с екстемността си...

и идилията....

снимките са на коУежката-поздравления!!!

Не бих искал този ми постинг да се чете като скрита самореклама, нито като никому ненужна любезност.
Ако т. нар. „планински водач” следва да има някаква мечта, то това е малка, вътрешно сплотена, желаеща и можеща група. 1-2 души са бутик. Всичко над 4 души – манифестация. Само там, където са 3-4 отдадени планинари, идва оная връзка, за която имаш и време, и възможност, и сила, и не те връхлита нито умора, нито отегчение или скука.
Аз имах този късмет. Група, тръгваща без „закована” програма, без „фиксирани” резервации, без „забодени” върхове. Едно отворено пътешествие с много въздух и свобода за всеки. Получи се.
Благодаря Ви – Станимир, Галина и Христо. Въпреки повредилата се в последния момент кола. Въпреки контузиите, умората, жегата, тежките раници. Тръгнахте, качихме се и се върнахме.
Няма да пиша изтъркалата се вече дума – „споделихме”. Просто бяхме заедно – край огъня, в палатката, на пътеката, по скалите, на върха. И дано някъде напред във времето отново сме заедно. Все едно къде.
Накрая, ако т. нар. „планински водач” загуби „глада” си за планина, той се превръща просто в занаятчия – добър или лош. Аз все още изпитвам този глад – в Проклетия, в Пирин, из Босна, на Кораб...
Благодаря Ви най-вече за това – че не утолихте глада ми.
Когато за последно, прибирайки се, вървяхме по каменистия път по сухото речно корито на Валбона, гледах върховете наоколо и ясно си давах сметка, че всеки един от тези върхове вече съм изкачил, при това неведнъж, а все още искам да ги изкачвам. И още нещо – нашето качване на Поплукс и Бриасет сякаш ми беше за първи път...

Връх първи
След един дълъг, горещ ден из пътя и прохладен бивак в катуна Жич, започнахме с Мая Сали Исмет Бручай. Спокойно, безпроблемно, вдъхновяващо. И още същия ден надвечер изприпкахме до изворите на Валбона за бивак. С една внезапна, но по-човешки истинска спирка в селцето Рогам при добрия човечец Ной.

Проклетия на сутринта преди изкачването. В средата Мая Йезерце.

Гледката от върха на запад - гребенът Жаборес и Красничес. Отляво надясно Мая Маде, Мая Бриасет и Мая Бошит.

Гледката от върха на изток - вдясно Мая Дашльонит, вляво Мая Пецмарес.

На слизане от върха - Мая Грюк е Хапт.

На слизане - Мая Тат.

А животът в долината е вече подреден, цивилизован, удобен.

Връх втори
Ранно ставане и дълго "бухане" по дългия кулоар към Чафа Люгу и Валит. И оттам по сипеяка към Мая Поплукс. Няма по-красива гледка към Мая Йезерце... Оттам надолу за "велик одмор" у кафенето на Симони, отворено досами изворите на Валбона.

Гледката от върха - масивът на Мая Радохинес. Долу долината Шала с Тет. Най-вдясно Мая Харапит.

Гледката от върха - масивът на Карамфилите. Най-вляво Мая Шникут.

На върха.

Гледката към Мая Йезерце от Мая Поплукс.

Надолу. Вляво Мая Грюк е Хапт, централно Мая Бриасет.

Връх трети
След едно хубаво наспиване и изкъпване в последния хотел край пътя потеглихме към Мая Бриасет. Разделихме изкачването на две - подход в кулоара и щурм на върха. Резултатът - черешката на тортата се сервира последна. Всичко друго е вече история - първо българско групово изкачване на Мая Бриасет.

Нагоре към върха.

Мая Бриасет в цялото си великолепие.

На върха.

Гледката от върха на изток - гребенът Жаборес и Красничес. Леко вдясно на заден план Мая Хекураве.

Гледката от върха на запад - гребенът Жаборес и Красничес. Леко вдясно Мая Бошит.

Надолу. И към дома.

Благодаря много за хубавите снимки и за разказа за преживяното.