Този път нямах нищо общо с плана за уикенда и изцяло се доверих на Ванката, който беше нахвърлил интересни места при посещение за лежерна разходка в двата почивни дни. Някои от тях бях посещавал по няколко пъти, други отлежаваха в списъка в очакване на момента. По познатата пролетно-дъждовна схема се заехме с някои пътеки в източни Родопи и крепостите прилежащи над тях. Събрахме се в Пловдив с Димо и Иван и тръгнахме рано-рано сутринта.
Крепостта Маласар и Вятърния камък (Елъ Каясъ) бяха първи за посещение. Намират се в "Счупената планина" до с. Воденичарско. Счупената планина се намира в близост до Момчилград, в източни Родопи. Образувала с е е в края на 19-и век. Представлява висок хълм, прекъснат от свлачище в средата. Лявата му част е потънала спрямо дясната на раазстояние 500-600м. Именно там се спотайват интересни дерета, съхранили останките на Вятърния камък и крепостната стена на Маласар.
Счупения камък.
След нелек глиганинг и байпасвайки добре очертаната пътека, която изгубихме, се озовахме в подножието на Вятърния камък... Пресякохме дерето и право нагоре покрай здрави насаждения от шипки и трънки, скоро бяхме там.
Вятърния камък (Елъ Каясъ). Нарочен за скално светилище с лековити сили, мястото е силно посещавано, особено по Гергьовден от местни хора.
Ванката в отвора на камъка. Там, както се предполага духаше здраво.
Времето се изливаше в динамика от гръмотевични звуци, дъжд и неяснота за палатковия лагер със салати, ракия, бира и печене на наденички с картофки на жар.
Катя.
И крепост Маласар, намираща се на 200 метра над камъка.
Природата се събужда и наоколо всичко се раззеленява. Въздухът е изписан с пъстри ухания, и на човек не му се тръгва.
Отбихме се и до крепост Устра, и обсъдихме стратегията за бивака. Една снимка на Устра от архива.
Прогнозата за времето не беше красива и предвещаваше апокалипсис... Запътихме се по план към с. Широко поле на чудната поляна, на която палаткувам за пореден път. За съжаление се е превърнала в бунище на местните. Боклуци, начупени бутилки, разхвърляни по цялата поляна, пластмаси и какво ли още не...
Всеки се беше заел с нещо и резултатът не закъсня. Естествено, динамиката на времето се изливаше в кратки пориви на вятъра, придружени с дъжд, колкото да си имаме едно наум...
Хапнахме сравнително рано, после заваля силно и се скрихме по къщите за сън.
Сутринта рано-рано се излюпихме и право към крепостния хълм Моняк за изгрева. Сякаш трябваше да сме поне десетина минути по-рано горе, защото заревото ни хвана на не най-подходящите позиции. Все пак човек да хване тези цветове тук, си е прекрасно събуждане. Шеметна панорама, потракваща железница, ниски облаци, които искат да се гмурнат в язовирните води и старият въжен мост към с. Лисиците...
Смяна на спукана гума и финиш на крепостния уикенд с крепостта Св. Дух край Минерални бани на път за вкъщи.
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Интересно!
Тази информация ми се вижда смислена, относно името на крепостта: http://www.bulgariancastles.com/phpBB3/viewtopic.php?f=65&t=1139 Иначе в картите само в ЕТК 1:5000 стои име на местност Моласар. Просто една изпусната буква л и обединяване на две думи в една, като второто е типично за някои по-стари топоними пренесени в по-нови карти. Нови, нови, колко да са нови - отпреди 30-40 години...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
По познатата пролетно-дъждовна схема се заехме с някои пътеки в източни Родопи и крепостите прилежащи над тях. Събрахме се в Пловдив с Димо и Иван и тръгнахме рано-рано сутринта.
