Първо ходене из Родопите в три дни отпуска. Хубава есенна обиколка стана, находих се добре, досущ като римски легионер по запазените римски пътища.
Ден Първи: с.Павелско - с.Хвойна - х.Кабата -Чудните мостове - вр.Персенк - х.Персенк - с.Орехово
По план след х.Персенк посоката беше Батак, ама стана друго. Хижата беше в процес на затваряне, източили водата, отопление нямало, само една ракия беше останала, та два джипа юнаци приключваха и с нея. Отказах се да търся бивак, сгради изоставени много, и се спуснах на челник в с.Орехово. Там поне къщи за гости дал господ.
От с.Хвойна първа маркировка след 1.5км от селото, много стара боя, един път синя друг път зелена. Основната лентова е синя, солидни табели 20х30см., правени с пари от Европейския Съюз.
До х.Кабата проблем е да се уцели единствената пътека (другото е горски път), отбивката за слизане от пътя не е маркирана, то и пътека не личи много, положението се оправя след 100-200м. Ей тука е мястото, без навигация ще е трудно...
Пропуснах да отида до вр. Цирикова църква, щото не си бях написал домашното при подготовката за прехода. Гледката си струвала, пак ще се идва насам явно...
Към Чудните мостове се спуснах по пряката зелена марка, пътеката е хубава. Чудните мостове – чудно красиво и зареждащо място, особено като добавим шкембе чорбата и бирата на старата хижа...
Струва си и ходенето до вр.Персенк(2074м), пътеката дето я има на картата е чиста и добре маркирана с червени пластмасови стрелки(окол 5х8см), предполагам светлоотразителни. На разклона за върха (Мезар Гидик) има табела за началото на пътеката, времената са точни – 25мин. до върха без раница, с връщането стават 50мин, като има даже и 5 мин. почивка на върха за снимки включена. Гледка има на юг и запад само, има и 3 ръждиви кола до върха, от епохата кога се е ходело повечко тука.
Ден Втори: с. Орехово - Човешката пещера - с. Лилково(до билото) - Бяла черква - Нареченски бани
Ходенето до Човешката пещера по маркирана пътека. Синя маркировка, 15мин.-20 мин от параклисите в североизточния край на селото. По дясната галерия придвижването е лесно поне 100м., богато е на пещерни образувания, призрачна красота и тук-там изровени от иманяри човешки кости .
Пътя за с.Лилково тръгва от същия край на селото на север, има указателни табели, нова синя маркировка (по традиционния начин с боя). От горски път се преминава на пътека, чиста и добре маркирана. До с.Лилково има още 1-2 км от билото, аз продължих по жълтата маркировка за Бяла черква. Последните около 2км. изпуснах пътеката с гледки подсичаща котата от южната страна, по камионния път пак има марки ама скука...
Спускането към Нареченски бани пътеката e с много стара маркировка но се следва лесно. Изчезва за 100-ина метра на едно сравнително равно място, но после се излиза на добре използвана пътека. Тука и в двете посоки по хубави пътеки може да се слезе до Нареченски бани, маркирания вариант е по-къс и стръмен. По другия е по-обзорно и има запазени красиви каменни къщи.
Кръгче над Нареченски бани по синята марка с връшане по другата пътека ще излeзе 8-9 км и е добър вариант за къса разходка.
Трака за деня, плюс липсващата част от синята марка и пътеката до Очното изворче.
По Люти дол нагоре има хубав асфалт поне 3 км., качва се плавно по хубав път, много рядка маркировка, но не е проблем. Според табелка в началото, маршрута е към Хонолулу. Ако все пак не видите Хонолулу, не е повод за тревога продължавайте смело. Само основите личат на заслона с това ефектно име. Хубавия път свършва до фургона, след него малко нападала гора, но се минава лесно.
После по зелената марка към с.Югово. Тука има доста запазена маркировка, табели стари х.Пашалийца – х.Марциганица има доста, само дето пътека няма на места. При спускането към края пътеката е наред, даже има нови табелки с.Югово – х.Пашалийца.
След с.Югово има разкошен Римски мост и пак губеша се пътека на две места.
Спускането по Сливов дол започва с голяма поляна, висока трева, пътека не личи. В гората по долу има стара синя марка, после жълта, малко преди да се слезе до отклонението за Сливодолско падало е трудно проходимо, нападали са огромни букове.
Надолу до асфалта вървят жълта и синя марки, като жълтата пише че е за Бачковски манастир, но как точно минава не ми стана ясно. Мостчетата са наред, един парапет се клати, въобще ако е мокро, изисква повишено внимание. Сливодолско падало го чух добре, сега остава да мина оттам и по светло, та да го разгледам.
Говори се - нещо като градска легенда , как е било построено заслончето.
Та в далечното минало другаря Пенчо Кубадински тръгнал на лов за прасета.
Трябвало да преспи там и общината за 1 седмища го е построила.
После останало за обществеността.
Точно в края на алеята за разходки на хората лекуващи се в Наречен(може би и от там е името Хонолулу).
Използвало се е като лавка за сироп,мекици и други благини от соц.миналото.
Някои по-мъдри форумни членове могат да изровят и снимки и ще ни е интересно да го визуализираме ,защото сега има само развалини .
_________________ Избягвам употребата на БДО, ПКС, ИОМ, ИБПУ, ССОБ и телефонен способ ,но ми се налага !!!
Снимка на Хонолулу сега ако извади някой... Това мекици и леден сироп насред планината, че то има 4-5 км. от Нареченски бани... Направо накрай света. Изнесли са го до последната тухла, явно още преди да падне моста, сега там има два брода на картата.
Хубаво ходене с голям километраж...ше взема идеи за по-нататъчни расотки в района!Мерси за споделеното!
Вто Ное 29, 2016 11:17 am
gundu
Регистриран на: 18 Фев 2012 Мнения: 181 Местожителство: София
Хонолулу
Малко история за това култово Нареческо място.
Кога точно е построено не знам, но не е проблем да се разбере.
През далечната 1978 това е действащо "заведение" - бира, скара, риба, коняк, водка, ракийца и други безалкохолни напитки.
Вътре освен кухненското кръчмарско оборудване има и две легла, а помещението не се заключва. Не е имало идея да е ловен заслон.
През 1993-94 година сградата беше напълно здрава, в добро състояние и заключена чисто формално. Оборудването още си беше там.
Отвън имаше един дълъг навес с три големи маси и пейки от дървени трупи. Освен навеса имаше и беседка. Надписа с името на "заведението" "ХОНОЛУЛУ" още си беше на мястото. По това време мястото беше традиционно за пикник за Нареченските почиващи луди . Като заведение обаче не работеше. Полуофициалната причина за спирането на работата му е липсата на питейна течаща вода. Всъщност там ако няма вода, не знам къде има.
С времето (2006-2008г.) състоянието на сградата, беседката и навеса се влоши прогресивно от усилено поддържане, докато снега отначало срина навеса, после покрива на къщичката и накрая беседката. Къщичката постепенно си се самосъбори и понеже за строежа са използвани рязани камъни от самия Люти дол (находището е преди Хонолулу вляво до пътя), които са изключително нестабилни и се саморазрушават, с времето остана само купчина отпадък примесен с някоя и друга тухла. Реално от мястото нищо не е влачено на никъде. Алея в смисъла на паркова такава там никога не е имало. Това е път правен за осигуряване на дърводобив от района на х. Пашалийца (става дума за седемдесетте години на миналия век ).
Снимки от ония времена може и да се намерят някъде.
Толкова за днес.
_________________ ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
