Описание:
Блянът е едно-, две- или многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Срещша се най-вече по беренливите места и край пътищата, из цялата страна.
Употребяема част:
Използват се листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа (юни-септември). Откъснатите листа трябва да се редят на открито и проветриво - на тънки пластове, защото в противен случай бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
След допир с блян (бране, сушене) ръцете трябва задължително да се измиват!
Химичен състав:
Блянът съдържа алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др.
Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Лечебно действие и приложение:
Блянът притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква намаляване на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при
• стомашни и чревни болки,
• невралгии,
• магарешка кашлица,
• менингит,
• ревматизъм,
• парализи (нервни и мозъчни),
• главоболие,
• възбуденост у атеросклеротици и алкохолици,
• старческо треперене,
• безсъние и др.
• Външно приложение: за жабурене при зъбобол. Настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
• Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с астматичен или възпалителен произход.
Начин на употреба:
1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание! Да се употребява под лекарски контрол. Растението е силно отровно!
Чет Май 12, 2016 9:10 pm
gundu
Регистриран на: 18 Фев 2012 Мнения: 181 Местожителство: София
Що за гъби са това
Ако някой знае и ги познае, моля да ги опише накратко.
Благодаря предварително!
_________________ ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Вто Авг 16, 2016 11:55 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Мисля, че това е кладница.
Вто Авг 16, 2016 4:49 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Картини от една изложба
Бяхме на Витоша с половината внуци и на самата пътека от Симеоново за Лалето открихме една красива гъба, която срещах за първи път. Керино ушенце:
Вчера пък, на връщане от Паничище на една крачка от шосето мернах голяма група чудни копринки:
Както вече писах, тия дни чествахме юбилея на моя колега проф. Димитър Скордев. Досами станцията на университета на Гьолечица (която на няколко табели неграмотно е написана ГЮЛечица, като че ли на Рила цъфтят гюлове!), има хотел. И ето че в съботата там беше организиран някакъв празник на гъбите, с добре изработени афиши със снимки, изложба на гъби, лекции и дегустация на супа. Заснех няколко кадъра от изложбата, но за супата не останах, ще научите защо. Идеята на организаторите беше похвална, старанието им също, но три момента ме смутиха, а третият направо ме ужаси. Първо, не ми направи добро впечатление, че всички гъби бяха изтръгнати заедно с мицела. Позволих си бегла забележка, че така се унищожава мицелът, но ми отговориха, че теорията за рязането с ножче била остаряла: имало опасност с ножа да се пренесе зараза, а самият мицел бил на голяма площ и не страдал от отскубването на малки части от него. Не ми се вижда убедителна тази нова теория, но щом казват, може и да са прави... Преди години едни "професионални" гъбари от Сърница - от ония, дето берат манатарките с тонове, ме убеждаваха, че оставените в земята пънчета загнивали и унищожавали мицела. Ха, де, друга теория! Аз обаче ще продължа да режа гъбите с ножче, пък ще го избърсвам след всяка гъба. Вторият момент, който ме смути, беше безразборното нахърляне на гъбите в кошниците. Учили са ме да отделям сортовете в пликове или с вестник, за да не се мешат, преди да бъдат основно прегледани вкъщи. Ето го и третия момент, всъщност резултат от втория: на масата бяха разположили две великолепни червени мухоморки, които виждате в левия долен ъгъл на снимката:
Отново бегло си позволих да отбележа тяхното присъствие сред ядливите гъби, но ми отговориха, че нямало нищо страшно. Мен пък ме хвана страх!
Още няколко снимки от десетките сортове гъби:
На следващата снимка се вижда една странна яркозелена гъба с лигава кожица, която не познавам. Казаха ми някакво латинско име, което обаче не запомних:
А това пък е някаква гъба, която наподобява праханка (узрялата фаза на пърхутката), но не е, защото е твърда като картоф. И нея не я поднавам:
Разбира се, имаше всякакви други гъби - масловки, рогачки и прочие, но не видях никакви манатарки и дори сърнели. Явно вече им е студено.
на масата бяха разположили две великолепни червени мухоморки, които виждате в левия долен ъгъл на снимката
Някои хора пробват червените мухоморки в умерени количества за предизвикване на халюцинации. Фаталната доза е около 15 броя. Във Великобритания е разрешено предлагането им в търговската мрежа и продажбите постепенно нарастват, особено след като през 2006 г. са били забранени други видове халюциногенните гъби.
Смесването на различни видове гъби накуп наистина е много лош пример. Ние също сме на принципа за отрязване с ножче. Не пипаме гъби, в които не сме предварително сигурни, така че рядко ни се налага да полагаме специални грижи за почистване на ножчето.
Пон Окт 10, 2016 7:54 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
Re: Що за гъби са това
gundu написа:
Ако някой знае и ги познае, моля да ги опише накратко.
Благодаря предварително!
Добре би било и отдолу да се снима, за да е сигурно . Сред народа в Рила е известна като гъба - кифла, латинското име не зная. Стават за ядене, но само варени или стерилизирани - тогава леко пожълтяват, и пият много ракия. Повече от 100 грама не могат да се ядат, имат много целлулоза. Въпреки това е много вкусна гъба, с характерен вкус. Трета по ценност в Рила след манатарка и пачи крак. Пуска своя жълта мазнина, при варене . Ако не се приготвят веднага, краищата им позеленяват и започват да нагарчат. Срещат се по няколко такива групи, една до друга, могат да покрият цял склон. Над 1000 м. н.в.
Пон Окт 10, 2016 8:34 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Червената мухоморка
vedrin написа:
Някои хора пробват червените мухоморки в умерени количества за предизвикване на халюцинации. Фаталната доза е около 15 броя.
Драги Ведрин, да нямаш някаква грешка? Кой ще погълне 14 броя червени мухоморки - под 15, и ще оживее? Халюциногенните свойства на тази гъба са обсъждани и друг път, но да напомня това, което съм писал тогава. Защото е собствен опит. Снахата на моятя тъща на слизане от планината набрала красиво букетче от диви ягоди и една червена мухоморка. Подарява ги на свекърва си и тя ги слага в чашка с вода. На сутринта си хапва от ягодките. И само от допира с червената мухоморка - колко ще е бил този допир, не е отхапала от гъбата, зер! - я откараха в Пирогов за промивки. За халюцинации не ми е разказвала, но за яко повръщане - да. Затова не ми се вярва току-така да се продават червени мухоморки. Чел съм още за източните шамани, които хапвали малко мухоморка, за да изпаднат в транс, а племето им пиело от урината на шамана, за да получи халюцинации. Значи, ето колко му стига на човека!
Показаната гъба и на мен ми изглежда на кифла. Кладница сигурно не е, защото тя няма люспи отгоре.
Някои хора пробват червените мухоморки в умерени количества за предизвикване на халюцинации. Фаталната доза е около 15 броя.
Драги Ведрин, да нямаш някаква грешка? Кой ще погълне 14 броя червени мухоморки - под 15, и ще оживее? Халюциногенните свойства на тази гъба са обсъждани и друг път, но да напомня това, което съм писал тогава. Защото е собствен опит. Снахата на моятя тъща на слизане от планината набрала красиво букетче от диви ягоди и една червена мухоморка. Подарява ги на свекърва си и тя ги слага в чашка с вода. На сутринта си хапва от ягодките. И само от допира с червената мухоморка - колко ще е бил този допир, не е отхапала от гъбата, зер! - я откараха в Пирогов за промивки. За халюцинации не ми е разказвала, но за яко повръщане - да. Затова не ми се вярва току-така да се продават червени мухоморки. Чел съм още за източните шамани, които хапвали малко мухоморка, за да изпаднат в транс, а племето им пиело от урината на шамана, за да получи халюцинации. Значи, ето колко му стига на човека!
Трябваше да посоча източник за тези твърдения, ето го и него:
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Не препоръчвам!
Ведрин, от сайта на Уикипедията разбирам, че продажбата на мухоморки е забранена в Австралия, Холандия и Великобритания (от 26 май т. г.). Затова ме съмнява да има някакъв либерален режим към тази отрова някъде. Не виждам кой нормален човек би сложил на масата с обяда за децата си варени мухоморки! Това число "15 шапки" ми изглежда чисто хипотетично и абсолютно нереално, както се намеква и в статията.
Ведрин, от сайта на Уикипедията разбирам, че продажбата на мухоморки е забранена в Австралия, Холандия и Великобритания (от 26 май т. г.).
Да, така е -- промяната явно е отскоро. Видял съм друго изречение по-нагоре в текста:
"following the outlawing of psilocybin mushrooms in the United Kingdom in 2006, the sale of the still legal A. muscaria began increasing"
Сотиров написа:
Не виждам кой нормален човек би сложил на масата с обяда за децата си варени мухоморки! Това число "15 шапки" ми изглежда чисто хипотетично и абсолютно нереално, както се намеква и в статията.
Е, това вече е друг въпрос -- нормалните хора не ги и събират или купуват...
Е, това вече е друг въпрос -- нормалните хора не ги и събират или купуват...
Човешко е, всеки има тъща...
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Окт 11, 2016 11:05 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Според случая
mislesht написа:
Човешко е, всеки има тъща...
В моя случай - свекърва...
Вто Окт 11, 2016 11:23 am
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 568
Мдаа, седяла една бабичка на пазара и продавала ябълки:
- Радиоактивни ябълки, радиоактивни ябълки от Чернобил, само по 10 лева едната!
- Бабо, да не си се побъркала, никой няма да си купи такива ябълки!
- А купуват, чедо, купуват. Кой за тъща, кой за свекърва.
Вто Окт 11, 2016 1:07 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Отново керини ушенца
Седмица след предишната екскурзия на същото място видяхме същата гъба, вече в няколко чудесни екземпляра:
Как расте в ситния чакъл точно на пътеката, не разбирам! В книгите пише, че е ядлива, но у нас не се употребявала за храна. То пък колко ли гъби трябва да набереш, за да има нещо в чинията? А може да прилича на китайските черни дървесни гъби 黑木耳 . Тия бяха много красиви и не исках да лиша следващите туристи от гледката, но ако намеря повече на скрито място, ще рискувам някоя манджа.
Пон Окт 24, 2016 2:16 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
В книгата "Ядливи и отровни гъби в България" от С. Ванев, В Факирова и Д. Йорданов, изд. 1998 г. на БАН, на стр. 24 пише: " Оранжево керино ухо... - Гъба с посредствен вкус, без практическо значение, поради малките си размери.". Аз не бих експериментирал с "манджа" от тази гъба, при положение, че има толкова много вкусни ядливи гъби...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети