По билото на Върбишка планина

Отдавна се каня да го напиша това, но все не ми остава време. Най-после се реших. Та с няколко думи да кажа що я свършихме и да дам малко статистика.

От Котел след като се изкачи баира на изток се стига до седловина Цигански гроб, където маршрута се разделя на две:

Единият вариант е да се слезе в долината на р. Герила, по нея да се стигне до Курорт Върбица, след това нагоре и надолу по пътя до ГС Елешница и накрая нагоре през м. Голямата нива и билото Гериша да се достигне в западното подножие на вр. Байряка.

Другият вариант бе от Цигански гроб да се продължи по билото, да се изкачи вр. Каракус, да се слезе до м. Алмаджика, от където пак надолу през хижа Върбишки проход към Курорт Върбица. Нататък до Байряка се кара по вариант 1.

Цялото това било на изток след м. Алмаджик до м. Голямата нива е оставено в забрава над 35 год. А все пак говорим за билно преминаване на планината. Едно е да се подсекат един два върха, но да шунтираш едни близо 30 км си е несериозно. Ако се погледнат останалите части по билото другите по-значими отклонения от билото са около преди Искърския пролом, в района на х.Тъжа и на запад от гр. Котел. Само, че докато при тях билна пътека там никога не е имало, то тук я има. Маркирана, даже и колова маркировка са поставили хората на времето през откритите части. Нормално когато никой не минава през една пътека 30 и кусур години марките да не са подновени, колците да са отнесени и пътеката да е обрасла. Е и дървосекачите и бурите си казват думата, но тях ги има навсякъде.

Та от година си мисля за този участък. Имало ли е пътека от там, може ли да се открие, изчисти и премаркира. Оказа се, че я има. И освен това в по-голямата си част освен боя друго не трябва. Защото се минава по широки и чисти пътища. С малки участъци, където е обрасло. И с няколко места от където вече не може да се мине, колкото и да искаш. А то и смисъл няма. Намериха се съмишленици. Но да карам под ред:

Първият участък от м. Алмаджика (където се откланя пътеката към хижа Върбишки проход) до връхната точка на прохода (където са антените) е черен път в идеално състояние, който маркирах при първото ми ходене в района. В началото при разклона има един съвсем кратък участък с драки но се минава съвсем нормално. След като се излезе на асфалта се ходи около 100-200 м по него и отново се поема по черен път, който също е в много добро състояние. Горе долу се върви успоредно с асфалта, но е много по-приятно. Надолу се пресича асфалта и се поема по билото на изток. Отново по черен път, който свършва до котата на вр. Малък Чиплак. Започва спускане към вр. Калето, преди който има малко голо възвишение. Голо от към гора обаче. Цялото е покрито с тръни и храсти, и е абсолютно непроходимо. И да се чисти пак ще обрасне. Затова го подсякох от север през гората, където освен, че е чисто има дървета, където да се сложи маркировката. То всъщност хижаря от Върбишки проход беше правил някакви белязки към Калето и аз горе долу следвах тях. Така стигнах до подножието на Калето, където излязох на стар коларски път, но заради ред причини нататък не можах да продължа.

След седмица отидохме отново с Руми от Карнобат и Дидо от Варна (joyboy) и я подкарахме направо от асфалта. пооправихме малко началото на пътеката покрай храстите, след което се понесохме по пътя след калето. Минава се покрай изворче, след което някогашната пътека напуска пътя и се набутва по билото в един подлес, едни драки и камънаци. Ужас. А пътя си върви няколко десетки метра в страни покрай нея. Излязохме някак си от драките и праснахме една хубава марка по пътя, да му е драго да върви човек. След като излязохме на Гьоловете доста се чудихме как е минавано на времето. Със сигурно е имало и колове, които са слезли в някоя градина да подпират доматите. Виждаше се как след поляната пътя влиза в гората, затова избрахме най-сигурния вариант - марки по дърветата, а не по гол път през поляните. И добре стана. При ясно време си ходи по пътя, кат има мъгла 5 м в дясно. Нататък в гората отново песен - чисто и равно. Руми нали все търси марките ги засичаше на няколко метра в страни от пътя. Минавали са хората по билото някога. Тогава този път го е нямало. Тогава гората е била с големи букаци. Сега повечето дървета ги няма и всичко е обрасло. Освен пътя. Затова отново по него. След като той кривна в ляво и надолу продължихме през гората малко под билото по хубава пътека, която скоро свърши при едни нови гъсти фиданки мама мия. Седнахме да пием по бира и да се чешем накъде сега. Единия пообиколи отдолу, аз се качих отгоре на билото да огледам. Едни голи поляни, едни тръни и треви. И да е имало нещо вече го няма. То и да искаш няма как марка да сложиш. стигнах все пак до края там билото завива рязко и се спуснах в гората. Скоро отново излязох на едни поляни дето не знаеш къде да тръгнеш. Отказах се. Върнах се при тях и те нищо не бяха открили. За днес толкова. Решихме на другия ден да подходим от другата страна и да видим дали ще стигнем до тук. На връщане пак помацахме тук там и по тъмно на хижата. Хапнахме, пийнахме, Руми не - тя постеше Very Happy

Ние с Дидо обаче не. За този ден толкова

В неделя се качихме от към Каменско с колата до Голямата беседка. Красиво творение. Удобно за бивак място с чешма. От там издрапахме до Голямата нива и Шерлок Хоумс почна да действа. Спуснахме се малко по пъте към Елешница до едно езерце, където видяхме стара марка. Взехме да я следва и пак излязохме на Голямата нива. По път с драки успореден на сегашния. От там е минавала едно време маркировката. Сега по новия път. Нормално. Минало бешело. Нагоре към вр. Топалкая склона е изсечен и сега представлява един гъсталак от храсти и борови дръвчета. Мазохизъм ако решиш да минеш. Тръгнахме по пътя нагоре и на една равна тераса решихме да тръгнем по хоризонтал на запад и да се опитаме да засечем марката. Засякохме я ама бая се изподрахме. Надолу си навлизаше в шубрака и де отиваше не се знае. Нагоре в началото бе по лесно. Абе не беше лесно - нападали дървета, храсти и т.н. Но се качихме на върха поне. Нито гледка има тука, нито смисъл да се качваш. Взехме да слизаме и още в началото марката избега. 5-6 пъти се въртяхме но няма. По усет заслизахме надолу и след доста време излязохме на широк черен път. Само на няколко метра в страни си имаше марка. Ама нагоре бе така залесено, че не си и помислих да я търся отново. Поехме по пътя без да маркираме. Да видим първо кое как е. Много хубав път, без излишни и бъркащи разклонения. В началото в гората, после на открито. Имаше красиви гледки. Така стигнахме пак до гората, където ловците си майсторяха заслон - или ловна хижа. Там отново марка, само че не по пътя, ами по пряка пътека. После още една и отново на пътя. Има един голям разклон само, след който се излиза на едни поляни и.... пътя се нахаква в една борова гора, която е паднала. Цялата. Връз него. Very Happy

Решихме да дирим алтернатива. До мястото където бяхме предния ден имаше едни само 2 км. Айде пак в драките, после в една нова млада и гъста горичка, после на едни поляни дето и айно от крава нямаше. По ГПС някак се добрахме до местото от предния ден и маркировката излезе. Дават, че там има чешма. Мухи. Няма такава. Както и да е. Беше доста напреднало времето и трябваше да се връщаме. Ама как да пуснем пътеката горе е непроходимо. През поляните не става. Почнахме да мацаме и се отказахме. Дано в близките дни не мине някой да ни псуе после. Нали знаете приказката дето свършила боята и оставили празната кутия с боя и до там. Върнахме се до заслона без да маркираме и почнахме от там на изток. Все по пътя. Някъде около Топалкая мръкна и на челници доомацахме до Голямата нива. Добре стана. Вообще на връщане не се замислих дали не трябва да си минава пак пътеката през върха, а не отдолу покрай него. Който ще да се зачуква да го качва. Дидо малко взе да се нерви, че стана късно но такава е съдбата на маркировача.

Та след две седмици решихме да завършим делото. Събрахме се по-голяма група - Руми, Тошко и Янка от Карнобат; Митко от Сливен; Тошко, Вики и Христо от Шумен. Дидо се уплаши и не дойде да режем лентата. Захапахме пак от прохода. Само, че тоз път се качихме първо на Калето. Страхотна гледка и останки от крепост. Струват си тези 10-15 мин нагоре. В ясно време и Бургас се вижда. Ако някой реши да минава може да ми помаха. Та стигнахме в подножието на вр. Здравец. През поляната до гората бяхме маркирали вече. После се влизаше в едни капини ... и се излиза в една приказна гора. Чиста, вековна, скалиста. Красота. През нея слязохме до подножието на вр. Маята. Точно през билото е границата на голото. От север гъста борова гора. Не се минава. От юг храсталаци, след тях поляни. Мъка. Пробихме си път и хоп на котата. Пирамидка и .... останка от кол. Значи все пак наистина е имало. Някак си бях почнал да си мисля, че и Чирчопов послъгва ама не. Имало е. Някога. Може би и гора тогава не е имало. Тя беше млада. Заслизахме към едно пододбно на дере място, от там на път, от там пак в едни драки. От тук не става, от там не става. Промушихме се някак. И хоп на поляната над заслона. Тук вече го знаем пътя. Слязохме до него, хапнахме, биричка и айде с песен на уста и боя в ръка. Тръните мноого ни озориха. Но направихме просека джипка да мине. После и чисто място към върха намерихме, после изсякохме шипките покрай боровете и пътеката стана. Накрая и през къпините не минахме, ами малко по-встрани. И се получи. Отдъхнах си. 2 км - половин ден. Ако минават хора ще е проходимо.

Накрая остана да се маркира отклонението от Топалкая до Голямата беседка, а от там и до подножието на Байряка. С Руми отскочихме един ден и го праснахме. В синьо. Муцка стана. Първо по път се слиза, после по хубава пътека и си на чешмата. Нагоре все по пътя и готово. В началото маркирахме и един черен пообрасъл път, ама намерихме и пътеката. Има два варианта сега. Нека има алтернатива Very Happy

Сега малко суха статистика. И сравнения. И размисъл

Условно казвам има четири варианта за минаване на изток след седловина Цигански гроб над Котел:

1. Цигански гроб-по р. Герила-Курорт Върбица-ГС Елешница-Голямата нива-Гериша-западното подножие на вр.Байряка - 30,6 км
2. Цигански гроб-по билото през Каракус-разклон в м. Алмаджика-хижа Върбишки проход-Курорта-ГС Елешница-Голямата нива-Гериша-западното подножие на Байряка - 31,5 км
3. Цигански гроб-по билото през Каракус-разклон в м. Алмаджика-превал Върбишки проход-Калето-Топалкая-Голямата нива-Гериша-западното подножие на Байряка - 39,6 км
4. Цигански гроб-по билото през Каракус-разклон в м. Алмаджика-превал Върбишки проход-Калето-Топалкая-Голямата беседка -западното подножие на Байряка 37,8 км

Първият вариант по който почти всички минават е най-кратък. Има 700 м изкачване и 800 м спускане. Набиваш се в едни дерета, гледки няма, ходи се по макадам. Вода има много.
Вторият вариант се използва само, ако се нощува на хижата и мерак да се изкачи Каракус, макар че горе е обградено отвсякъде. Има 900 м качване и 1000 м спускане. Вода след като се слезе на асфалта има достатъчно.
Третият вариант е желание да минеш по билото. Има 1100 м качване и 1200 м слизане. Сигурна вода няма. Иначе има на няколко места, но все още не е белязана и маркирана.
Четвъртият вариант е желание да минеш по билото и удобно място за нощувка при Голямата или Малката беседка. И при двете има вода. Качване 1200 м и слизане 1300 м.

Като ориентировъчно време за преминаване на база километри и височини само че с начална точка Котел (От Котел до Цигански гроб е около 4:30 часа):

1 вариант - 16 часа
2 вариант - 16:30 часа
3 вариант - 19 часа
4 вариант - 18:30 часа

Това е при бавно темпо. За бързаците е по-малко. С този четвърти вариант може да се спести един ден от прехода. С малко повече зор на следващият ден от Голямата беседка може да се стигне до Дъскотна. Поне така си мисля. Аз няма да мога щото съм бавен.

За колоездачите. Варианта през курорта за тях е най-добре и най-лесен. Ако им се минава по билото кофтите участъци ще са:
1. Качването и слизането от Каракус - баир си е но не толкова голям както в Централна стара планина ако минаваш по билото.
2. Малкия участък преди вр. Калето - наистина кратко разстояние.
3. Качването през поляната към вр. Здравец - там се бута.

Ми това е. Като ще е било да е било. По-дълго, по-безводно но има гледки и е разнообразно.

Това е обработен трак - събрани са парчета от 4 ходения в двете посоки. Един цялостен все още няма.

Като ходя пак по Ком-Емине от там ще мина Smile

И ще нощувам до котата на вр.Калето. С водата трябва да се справя някак.
Например -

[url=https://google.bg/maps/@42.9003531,26.6613781,3a,59.8y,124.38h,82.58t/data=!3m6!1e1!3m4!1sUNjlNFFYGQ_FnJ90A-Be4w!2e0!7i13312!8i6656] Тази чешма до асфалта[/url]

- ако тече лятос ...

mikesli написа:

Като ходя пак по Ком-Емине от там ще мина Smile

И ще нощувам до котата на вр.Калето. С водата трябва да се справя някак.
Например -

[url=https://google.bg/maps/@42.9003531,26.6613781,3a,59.8y,124.38h,82.58t/data=!3m6!1e1!3m4!1sUNjlNFFYGQ_FnJ90A-Be4w!2e0!7i13312!8i6656] Тази чешма до асфалта[/url]

- ако тече лятос ...

Мите забрави за тази чешма. Изкъртена е и вода няма. И покрай нея не тече нищо. Иначе по маршрута на изток има на поне 3 места, но трябва да се намерят и маркират точно къде са. Тогава нямаше време. Само онова изворче след Калето. Малко беше затлачено, но като го разчистиш и поизчакаш ще стане да си налееш вода.

Малко снимки за онагледяване на маршрута

След разклонът към х.Върбишки проход се върви само по път

Минава се покрай тази постройка

Която е в подножието на станцията на летището

И покрай бившия пътен кантон

Се излиза на асфалта на прохода. По него се върви в южна посока около 200 м до тази табела

и по черен път отново се влиза в гората. На едно място се пресича открита поляна, като пътя си личи много ясно

Следва спускане покрай гората

и отново се излиза на асфалта

Шосето се пресича и се тръгва пак по черен път, който се изоставя до тази поляна

Той завива на ляво, а маршрута продължава направо и се изкачва по насрещния гол склон. Над него е вр. Калето. Има дървета и маркировката е сложена видимо. Първите гледки към долината

Изкачва се вр. Малък Чиплак и пътеката се спуска надолу по склона

Насреща пак е Калето, а под него в ляво се вижда малка полянка. Преди се е минавало от там, сега е обрасло и невъзможно. Затова от ляво през гората.

Излиза се в горния край на обраслата поляна и се продължава към вр. Калето

Вече се върви пак по път

На вр. Калето

с много гледки

Минава се покрай изворче

и пак по пътя

Интересна маркировка по пътя. Трайна

се излиза в м. Гьолите. Горе в средата се вижда как пътя пак влиза в гората

И пак по път в гората

Има интересни скали също

И все следваме старите марки

В подножието на вр. Здравец се изкачва поляна обрасла с храсти, по които е сложена маркировката. Има и единични дървета. Така се разчистваше

По билото на вр. Здравец гората е чиста и се върви лесно

Следващият вр. Маята е покрит борова гора и се върви покрай нея. Има гледки към язовира

На слизане беше така обрасло. Вече е широка просека

После се слиза на черен път по който се достига до този заслон

От там до Голямата нива се върви само по черен път, който се следва много лесно

На Голямата нива вече има надпис и Котел

Някога се е минавало през вр. Топалкая. Сега е невъзможно

До това ловно чакало се откланя маркираната в синьо пътека, която слиза до Голямата беседка

Голямата беседка. Горе има стая

След нея се преминава покрай Малката беседка. Вижда се синята маркировка

След нея се достига до пътя маркиран в червено и по него се продължава към вр. Байряка. Ами това е. На който му хареса добре. На който не - има кой да псува.

И накрая. Не се стърпях

Къде се намира надписа ли? Ами който мине ще разбере. Айде до скоро

И аз отдавна се каня да коментирам тази отсечка, но поради редица причини отлагах. Едно, че на Димо Колев му е близко обиждалото и се сърди за всяка забележка, а аз нямам време да се разправям с глупости. Второ, че ми дойдоха някакви невероятно тъпи мисли - да си премълча мнението, с цел все пак хората да минават от там и пътеката за се отъпче. Както неведнъж е казвал Тошко - пътеките се правят с ходене, а не с боя. Само че си представих как минавам Ком-Емине и как стигам до разклона и решавам да мина по билния път, защото съм чела, че "се минава по широки и чисти пътища". И попадам в приключение на един много важен етап от прехода, където обикновено отпуската е драстично намаляла, силите са на края и има поне една травма. Ако съм чела, че отсечката е трудна за минаване, пък нарочно се навра в нея е друга работа, човек като е подготвен за лошото по-лесно се справя с него. Но да се набуташ в батака неинформиран... А да не говорим как за четири години тук се събра най-пълната, точна и актуална информация за маршрута и сега не ми се иска да я компрометираме само заради нечие его.
Та предговора целеше да обясни, че не съм против премаркирането на всички варианти, дори напротив, в последните месеци ние премаркирахме с червена боя и билните варианти в Западна Стара планина, въпреки че има колова маркировка. Нека се премаркират всички варианти за да не се загубят и те, и спомена за тях. Но тук във форума трябва да има точна информация за тях - ако са трудни за минаване, нека се отбележи че са такива.
Иначе много ценя труда на хората, които са открили, премаркирали и чистили там, защото знам какви усилия са това. И им казвам голямо браво. Ние също където можахме рязахме и чистихме пътьом, даже се поувлякохме и можахме да стигнем само до връх Здравец. Така че мнението ми по-долу касае отсечката от разклона за Върбишки проход до връх Здравец.

Снимките по-горе показват състоянието през ранна пролет, когато растителност почти няма. Обаче Ком-Емине обичайно се прави в летния сезон. И се оказва, че през март е било "черен път в идеално състояние", а през май е станало това:

Не всички участъци са такива, с приближаването до първото излизане на асфалта, пътя става все по-хубав

Това е непосредствено преди излизането на асфалта, където има рампа за товарене на дърва

Димо не е описал това излизане на асфалта, което ме учудва, защото точно там има вода. На мантинелата има червена стрелка с надпис В (което предполагам е Върбишки проход) и синя стрелка с надпис вода, който води до чешма в дерето.

Ето по този път трябва да се продължи, ние вървяхме наобратно, но ако се движехме на изток бая щяхме да се озорим на това място да разберем накъде да продължим. За там трябват табелки и добро разчистване на храсти и клони при навлизането в гората.

От тук, до следващото излизане на асфалта, пътят е наистина в добро състояние

Малко преди пътния кантон има един участък с лапад и коприва, но на фона на това, дето идва после нищо не е Wink

Това е състоянието на стаите в сградата, може да се спи, не знам само дали лятото няма да се завъдят разни гадинки Laughing

Ето я и пътната табелка, която указва къде трябва отново да се навлезе в гората.

Вляво на дървото има марка, която почти не се вижда от клоните. В този участък това го видях на доста места - уж хубаво сложена марка, но от мързел да се отреже едно клонче, ползата от нея намалява.

Това е навлизането на пътя отново в гората, снимката е направена както съм застанала до пътната табела. На табелата от другата страна има две червени стрелки, които не съм снимала, защото не ги свързах с маркировката веднага. Както лентовата маркировка е бяло-червено-бяло, така и стрелките ги правете с два цвята, шанса да се видят на тъмно е многократно по-голям.

Това е първата марка - нулев шанс да се вижда от пътя през лятото

До тук пътищата наистина бяха добри, но от тук до третото излизане на асфалта не беше приятно вървенето, пътя тук ставаше обрасъл, ту се изчистваше, но общо взето през повечето време беше обрасъл

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	Mariana1000 написа:
	Но тук във форума трябва да има точна информация за тях - ако са трудни за минаване, нека се отбележи че са такива.

Dimo Kolev написа:

Първият участък от м. Алмаджика (където се откланя пътеката към хижа Върбишки проход) до връхната точка на прохода (където са антените) е черен път в идеално състояние, който маркирах при първото ми ходене в района. В началото при разклона има един съвсем кратък участък с драки но се минава съвсем нормално.

Що си мисля, че вече съм го написъл Rolling Eyes

И този уачстък е не повече от 200 м. И се минава по-лесно от колкото под Голям Дебелец примерно.

	Mariana1000 написа:
	Не всички участъци са такива, с приближаването до първото излизане на асфалта, пътя става все по-хубав

Той става хубав още след тези 200 м

Mariana1000 написа:

Димо не е описал това излизане на асфалта, което ме учудва, защото точно там има вода. На мантинелата има червена стрелка с надпис В (което предполагам е Върбишки проход) и синя стрелка с надпис вода, който води до чешма в дерето.

Димо не е ходил до тази чешма. Такъв надпис тогава нямаше. Даже с Тошко спряхме и махнахме неговата марка за излизане на шосето, да не се бъркат хората

Mariana1000 написа:

Ето по този път трябва да се продължи, ние вървяхме наобратно, но ако се движехме на изток бая щяхме да се озорим на това място да разберем накъде да продължим. За там трябват табелки и добро разчистване на храсти и клони при навлизането в гората.

Като слезеш на седловината пътят я пресича и продължава нагоре в същата посока. Има още един който слиза надолу към дерето. Все пак си ходил 10-15 дена по пътеката и трябва да си започнал да разбираш поне малко от ориентация.

За разклона след табелата Община Върбица е така. За там тогава нямахме табелка. Но след като се знае, че след тази табела се завива значи няма проблем да се намери разклона. А и да не се намери надолу по асфалта пак се стига до следващия. По него не е обрасло - асфалт си е. А за стрелките отдругата страна на табелата - ами питай Дидо как държеше Руми на конче за да стигне горката и пръсне поне с червено. Малко е само червеното вярно но от сърце.

И с две думи за цялото трасе. Хората от там са го прокарали, ние просто го премаркирахме. Не сме правили нова пътека. Ако беше нова хулете колкото си щете. Цялото трасе е напълно проходимо. Има няколко кофти до някъде участъци, но не са повече от 5 %. А можеше да е много по-зле ако бяхме маркирали през Топалкая. И никой не казва, че от там трябва да се минава. От долу е по-лесно и по-чисто. Това просто е билния вариант.

Е и маркировката я има вече на картата http://www.kade.si/#map=15/2967703.75/5297786.53/0

Браво. Мерси Стефко Very Happy

Стефко от ходене по планини и снимки няма време да обработи траковете за картата BGMountains. Sad

Dimo Kolev, това е само предварителен вариант на южното трасе през Върбишки проход. Още го редактирам.

Да те питам уточняващи въпроси - половината от точките в трака ти си ги добавил на 29 май 2016 година, тоест 2-3 месеца след маркиранията. Как си решавал на кое място да сложиш точка?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

stefan_iliev38 написа:

Стефко от ходене по планини и снимки няма време да обработи траковете за картата BGMountains. Sad

Dimo Kolev, това е само предварителен вариант на южното трасе през Върбишки проход. Още го редактирам.

Да те питам уточняващи въпроси - половината от точките в трака ти си ги добавил на 29 май 2016 година, тоест 2-3 месеца след маркиранията. Как си решавал на кое място да сложиш точка?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Това са уточняващи точки. Нещо против? Нагледно представяне кое какво е и къде е. Имам ги и на ГПС, ама сглобявах трака от 4 ходения и не ми се копираше.

	Dimo Kolev написа:
	... Това са уточняващи точки. Нещо против? Нагледно представяне кое какво е и къде е. Имам ги и на ГПС, ама сглобявах трака от 4 ходения и не ми се копираше.

Щом питаш - да, имам против уточняващите точки да не са верни и да не отговарят на действителността. Така се нанасят грешни данни в BGMountains, които после могат да заблудят ползвателите на картата, туристите и Ком-Еминейци.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

stefan_iliev38 написа:

	Dimo Kolev написа:
	... Това са уточняващи точки. Нещо против? Нагледно представяне кое какво е и къде е. Имам ги и на ГПС, ама сглобявах трака от 4 ходения и не ми се копираше.

Щом питаш - да, имам против уточняващите точки да не са верни и да не отговарят на действителността. Така се нанасят грешни данни в BGMountains, които после могат да заблудят ползвателите на картата, туристите и Ком-Еминейци.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Сега остава да ми обясниш и коя точка не е вярна

	Dimo Kolev написа:
	... Сега остава да ми обясниш и коя точка не е вярна

Например - точка "разклон към вр калето" с координати N42 53.925 E26 40.988, добавена на 29.05.2016 г, 18:15:11.

Какво си имал предвид под "разклон"? Обозначен ли е по някакъв начин?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Dimo Kolev написа:

И с две думи за цялото трасе. Хората от там са го прокарали, ние просто го премаркирахме. Не сме правили нова пътека. Ако беше нова хулете колкото си щете. Цялото трасе е напълно проходимо. Има няколко кофти до някъде участъци, но не са повече от 5 %. А можеше да е много по-зле ако бяхме маркирали през Топалкая. И никой не казва, че от там трябва да се минава. От долу е по-лесно и по-чисто. Това просто е билния вариант.

Ето затова не ми се почваше разправията. Едно си баба знае, едно си бае. Значи ако е ново да хуля, а ако е старо да казвам - браво, страхотно е, минавайте от там. Що за логика?
Не критикувам толкова трасето, изоставена пътека като изоставена пътека, не е единствената по КЕ. Критикувам неколкократните уверения как това е път като слънце, почистена магистрала и че който тръгне няма да има проблеми нито с ходенето, нито с маркировката.
Четирима човека опитни планинари, трима от които ком-еминейци бая се озорихме и бъркахме и то не само 200 метра в началото.
Ще обясня къде по-нататък, има продължение, но не мога да го напиша наведнъж.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Mariana1000 написа:

Dimo Kolev написа:

И с две думи за цялото трасе. Хората от там са го прокарали, ние просто го премаркирахме. Не сме правили нова пътека. Ако беше нова хулете колкото си щете. Цялото трасе е напълно проходимо. Има няколко кофти до някъде участъци, но не са повече от 5 %. А можеше да е много по-зле ако бяхме маркирали през Топалкая. И никой не казва, че от там трябва да се минава. От долу е по-лесно и по-чисто. Това просто е билния вариант.

Ето затова не ми се почваше разправията. Едно си баба знае, едно си бае. Значи ако е ново да хуля, а ако е старо да казвам - браво, страхотно е, минавайте от там. Що за логика?
Не критикувам толкова трасето, изоставена пътека като изоставена пътека, не е единствената по КЕ. Критикувам неколкократните уверения как това е път като слънце, почистена магистрала и че който тръгне няма да има проблеми нито с ходенето, нито с маркировката.
Четирима човека опитни планинари, трима от които ком-еминейци бая се озорихме и бъркахме и то не само 200 метра в началото.
Ще обясня къде по-нататък, има продължение, но не мога да го напиша наведнъж.

Ами не ви знам що за планинари сте и особено Ком-Еминейци. Последното не ми е познато. Ама ние се хванахме с няколко такива дето мога да кажа, че нюх не ни липсва и се оправихме без маркировка и без трак. А сега след като вече в някаква степен първоначално е да го кажем маркирана да ми кажеш че сте се объркали!!!. Вървейки по черен път без мъгла и сняг. Или е некадърност или е заяждане. Тази пътека тепърва ще се доразвива. Просто и аз сега нямам време. Но другия месец ще се заема отново с нея. Ай лека. Всичко което ми звучи изказано високомерно и ей така някак си кат учител ме дразни. И спирам да му обръщам внимание. Същото се отнася и за траковете. Това беше последния който качвам по някакъв начин за картата БГМ. Не, че аз съм важен. Немам такива комплекси. Аз съм си аз. Имам идея за същността на индивида скрит зад собственото си име. Със здраве и до Емине. Аз стигнах само до Ком на скоро. И се оказа, че е добра отправна точка за вървене по билото на изток.

	Dimo Kolev написа:
	Ами не ви знам що за планинари сте и особено Ком-Еминейци. Последното не ми е познато.

Ами вземи се запознай като маркираш части от Ком-Емине, има разлика като маркираш част от дълъг маршрут. Хем се изказваш постоянно с пренебрежение за нас и пътеката, хем си тръгнал на наш гръб да градиш популярност.

Dimo Kolev написа:

Ама ние се хванахме с няколко такива дето мога да кажа, че нюх не ни липсва и се оправихме без маркировка и без трак. А сега след като вече в някаква степен първоначално е да го кажем маркирана да ми кажеш че сте се объркали!!!. Вървейки по черен път без мъгла и сняг. Или е некадърност или е заяждане.

Хехе, чаках да видя кога ще кажеш за "заяждането". Демек, не че пътеката е лоша, ами аз ти завиждам и затова ги пиша тези неща. Very Happy

Като не искаш да ти говоря като учител, спри да се държиш детински.
И да, объркахме се неколкократно. Ще опиша къде.

	Dimo Kolev написа:
	Тази пътека тепърва ще се доразвива. Просто и аз сега нямам време. Но другия месец ще се заема отново с нея. Ай лека. Всичко което ми звучи изказано високомерно и ей така някак си кат учител ме дразни.

А, това ти е втория коз, нали в момента е модерно да се плюе по даскалите. Жалко, да употребяваш думата "учителски" като обида, но не се учудвам. Все пак по-добре да говоря като учител, отколкото като Повелител на Балкана.

	Dimo Kolev написа:
	И спирам да му обръщам внимание. Същото се отнася и за траковете. Това беше последния който качвам по някакъв начин за картата БГМ.

Няма да е голяма загуба според мен. Откакто видях в пътеводителя ти, че си сложил несъществуващи колове на Курдуна, вече имам едно наум доколко нещата, които пишеш са верни. Все пак по два метра колци са, не е една табелка или марка... И това още на втората страница. Нещо си въобрази че си безгрешен, защото Светльо ти посочи само две грешки. Аз три страници съм чела и открих поне пет, но не ми е работата да ти рецензирам пътеводителя, пък и не си такъв човек, че да има смисъл да ти посочвам грешките.

	Dimo Kolev написа:
	Не, че аз съм важен. Немам такива комплекси. Аз съм си аз. Имам идея за същността на индивида скрит зад собственото си име.

Хайде стига кокетира с надеждата някой да те обори. Ставаш досаден, а покрай теб и аз също.

И по-късно мисля да довърша моето мнение за пътеката, хич не си мисли че съм се отказала, защото си ме обвинил в учителстване. Така и не разбрах ти какво работиш, но аз съм горда с професията си и за мен не е обида. Пробвай нещо друго Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...