Миризливата върба (Eleagnus angustifolia) се отглежда като солитерно и групови насаждение. Той е дърво или висок храст с височина до 8-10 м с остри бодли по клоните. Листата са ланцентно-елипсовидни със сребристо-белезникава окраска. Цветовете са силно ароматни, отвън сребристи, отвътре оранжево-жълти. Те се появяват по 1-3 в пазвите на листата. Цъфти през юни–юли. Плодът е продълговата костилка със сребристобяла окраска. Семената се засяват през есента или се стратифицират. Расте по варовитите скали край Варна. Той е силно сухоустойчив, светлолюбив, димоустойчив и невзискателен към почвата вид. Понася добре подстригването и затова се използва за изграждане на красиви живи плетове.
Фиксира азота в почвата, но за храна - не знам и не съм опитвал.
Съб Фев 06, 2016 10:06 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Oт няколкото жасмина, които се използват у нас: лечебен, ран, изправен, само храстовидният е естествено разпространен по сухите, каменисти, но и по-топли места на Южна България. Издържа до -20 градуса
Сря Фев 10, 2016 7:58 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Подобен на жасмина е нара. И той издържа до -20 градуса, невзискателен и красив.
Сря Фев 10, 2016 8:21 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Нещо за жасмина и нара
Илчо, знам два вида жасмин. Единият е жълтият, който си показал. Имам храстче на двора, но съм го взел с коренче от парка. А в природата не съм го срещал. Има и бял, твърде популярен, който става много висок, ако не се реже. Мирише твърде силно. Съседите имат някакъв култивиран сорт, който е кичест - с гъсти цветове, но изобщо не мирише. Е, така е, две благини заедно не вървят! За нара обаче малко ме съмнява, че издържа до -20 градуса. Ако беше така, щеше да го има и по софийските дворове. Или ако издържа, не стига до цъфтеж, а па до плод - хич. От няколко години съм засадил един нар. През миналата зима измръзна. Макар че на пролетта изкара нови филизи, не го виждам да стане дърво с тия красиви цветове, каквито са по Мелнишко и в Пловдив. Учудващо е, че в София в някои дворове чудесно виреят смокини и дори дават плод. И те уж южни, ама са се прихванали.
Сря Фев 10, 2016 10:09 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
В семейство Хортензиеви има род Филадерфус - с множество декоративни видове и форми, масово използвани в градинарството. Синоними на филаделфуса са Булчин венец, Жасмин. Видовете произхождат от Южна Европа и Северна Америка. Ето снимки:
А ето други видове жасмин:род жасмин, семейство Маслинови
Лечебен
Ран жасмин
J. beesianum - Сочи
Сря Фев 10, 2016 10:51 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Viburnum lantana -Черна калина. Среща се в смесените гори, на сухи, каменливи и припечни склонове. Сухоустойчив и невзискателен към почвите вид. Ядливи плодове със захари и витамини.
Имам я тази калина в градината и съм я пренебрегнал. Август ще я опитам и живот и здраве ще споделя преки впечатления. Проблем е, че плодчетата не зреят едновременно.
Съб Фев 13, 2016 12:07 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Мекиш - той ме превзема
Това е нашият скромен отпор на Японския палмолистен клен
Съб Фев 13, 2016 11:32 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Цитат:
Дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) е вид дърво или нисък храст от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е защитен вид - включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.
Цъфти в периода март-април. На височина достига до 15 m. Листата са люсповидни, разположени срещуположно. Галбулите ("плодовете") са сферични с диаметър от 7 до 12 mm, и са покрити със сивосинкав налеп.
Дървовидната хвойна е разпространена по сухи и скалисти склонове. В България расте в Западни Родопи (над град Кричим - резерват "Изгорялото гюне", Средни Родопи и Струмската долина резерват „Тисата“.
Дървовидната смрика расте бавно и достига 600 години.
В България се срещат още миризлива смрика, червена , синя /обикновена / смрика /хвойна/
Пон Фев 15, 2016 12:55 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Драката (Paliurus) е род Двусемеделни растения от семейство Зърникови, представен в България от единствен вид Paliurus spina-christi или обикновена драка. Други негови наименования са джигра, чалùя, черен трън. Уж нещо дето го знаем, пък надали.
Цитат:
Растението е лечебно, медоносно, багрилно, дъбилно и декоративно.
Ха, сега - колко много живот в една драка. Добре все пак, че тя е в ниската планина.
Изненадва ме този храст, уж всички го знаят, а името е Христово _Paliurus spina - christi
Цитат:
Смята се, че Драката е растението, от което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата на нашия Господ Иисус Христос, преди разпъването му на кръста [Евангелие на св. евангелист Матей - 27:29]. Оттам идват латинското и английското имена на вида - "Христов трън".
Сря Фев 17, 2016 10:50 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Воден габър - рядък вид до 1000 м н. в.
Съб Фев 20, 2016 1:57 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Илчо, много интересни видове показваш. Нито драката познавам, нито водния габър.
А има ли в Бългатрия черьомуха и има ли си тя българско име. Като и гледам плодчетата - съвсем непознати са.
Съб Фев 20, 2016 8:42 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
Сори, че отговарям вместо Илко. Черьомуха има, поне на нашите гробища. Посадихме на гроба на бабата на жена ми /тя беше от С.Петербург/ . Вирее си от 1999 нормално и е бая дърво. Като цъфне може да я снимам...
Съб Фев 20, 2016 10:26 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Учудваш ме, Ружа!
Ружа 62г. написа:
Нито драката познавам...
Че с драки е пълно около нас! Когато бях дете, това бе най-употребяваната дума от дядо ми: "Ама че си драка!" - караше ми се той.
Предлагам на всички да гласуват за силистренския дъб, предложен за Европейско дърво на годината:
Петиция
Следвайте правилата на подписката!
Съб Фев 20, 2016 10:48 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Черьомуха в България има, скъпа Ружа 62. Даже вече я отбелязах и представих при дивите череши. Тава е Раdus racemosa, Prunus padus, Padus avium - Обикновена гроздовидна череша, гроздовидна песъкиня. Тя е по-капризна и взискателна от махалебката. Среща се до 1000 м н. в. Цъфти май-юни, след разлистването. Може би в Русия има по-декоративни и впечатляващи форми.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети