Нагазване из Витошките снегове

Цитат:

Н А Г А З В А Н Е
И З
В И Т О Ш К И Т Е
С Н Е Г О В Е
След няколко годишни опити, Витоша е вече изцяло завладяна, но без да е намаляла нейната сила и могъщество на зимните стихии. Чрез системитичната тренировка, последните бяха превъзмогнати, покрай моралната и естетическата наслада, изпитвана непосредствено от самото „царство на снеговете“, е още по-силна и пълна, от тази на далечното съзерцание.Витоша е красива през всички годишни времена: през пролетта тя изважда на показ своето водно богатство и ранобудни цветя; през лятото – своята разнообразна флора и фауна; през есента – своите пленителни тонове, есенни мотиви и ведро небе, а през зимата – своето красиво могъщество.

Чий ли е този цитат отпреди 90 години?

“ …Към началото на февруарий, когато денят и слънчевите лъчи се значително засилят, започва втвърдяването на снега, значи и откриването на туристическите двери към снежните висини. И по законите на мировата диалектика, препятствията се превръщат в своята противоположност – в удобства. Блестящият под слънчевите лъчи сняг, който доскоро ви плашеше със своята неопределена дълбина и спъваше или правеше невъзможно вашето движение, е превърнат в идеален паркет, за какъвто обитателите и на най-благоустроения американски град не биха и да мечтаят даже. И обикновено витошкия паркет се образува по онова време когато софийските улици се превръщат в мръсни кални блата.
Тогава няма нито отекчителният камънак над Драгалевци, нито неравностите на планинската пътека, нито заядливите смрикови храсти, нито торфените мочури; тогава туристът просто лети нагоре и по воря импровизира мимолетните трасета на своето радостно настъпление….“
Автор: Същий

„…Борбата със стихиите няма нищо общо и с най-популярните градски забавления. В тази борба взимат участие всички физически и морални сили на човека и хармонията между последните трябва да бъде всестранна. При пътуването в тежки условия, съзнателната мисъл за връщане никога не се забравя и тя именно тика напред, тъй като дисциплинираното връщане започва след постигане на разумно поставената задача, а не преди това.
Съответната екипировка и неизбежните помагала улесняват механическата и интелектуалната работа на организма, а подслоните пък осигуряват реализирането на поставенaтa задача. …“
Същий

„Лавинни гнезда се срещат от двете страни на Драгалевска река в областта на Комините и над тях, между двата Резена, из коритото на Струма и др., а по-незначителни могат да се образуват на всеки сипей.“
Същий - Павел Делирадев В И Т О Ш А – популярен очерк 1926 г. Б.Т.Д. Софийски клон „Ал. Константинов“ №1. БИБЛИОТЕКА „ ТУРИСТИЧЕСКА ПРОСВЕТА“ №1

Руен Крумов В И Т О Ш А – пътеводител 1990 г. изд. Медицина и физкултура
„…На Витоша съществува лавинна опасност….
1.Районът северно от от вр. Голям Резен
2.Районът в м. Капакливец
3.Районът над х. Преспа
4.Големият улей южно от Комините
5.Улеят при Орлово гнездо……..
С оглед на лавинната опасност през зимата три маршрута се затварят:
1. От х.Алеко за високопланинската спортна база на ФИФ под вр. Голям Купен
2. 2.От з. Кикиш през Орлово гнездо за Платото
3. 3.От м. Бай Кръстьо през Комините за Платото „

	il4o_voivoda написа:
	2.Районът в м. Капакливец

Това е някъде около новата кула - по зимната пътека от Платото за Голи връх нали? Точно след обратния завой след кулата (на слизане)...опасно ли е там?

м.Капакливец - това лавиноопасно място е под северната част на Стената- Преди да се стигне до големия завой на Зелената писта / Камионния път/

	il4o_voivoda написа:
	м.Капакливец - това лавиноопасно място е под северната част на Стената- Преди да се стигне до големия завой на Зелената писта / Камионния път/

Извинявай, нещо не те разбирам. Лавината пада ли върху камионния път ми е въпроса? Защото тоя камионен в посока Голи връх - малко след излизането прави към 90градусов десен завой и почва изкачване, на края на което има към 150 градусов ляв завой и отива към горната част на Стената и Малкия Резен....въпросът е дали въпросното място е левият (в посока нагоре) склон на въпросното около 200 метрово изкачване ?

Не съм най-компетентният по отговорната тема, а нещата се променят във времето. Виж стр. 46 на темата "Инциденти и нещастни случаи в българските планини "- Обща дискусия от форума. Принципно пътят трябва да е безопасен

Лавината при Капакливец пада в стръмнината вляво от камионния път, малко преди зимната колова маркировка да го пресече в равната част и да поеме по стръмното, т.е. тук:

http://www.kade.si/#map=17/2592021.86/5248979.16/0

Ето една мартенска снимка, която добре илюстрира опасния навей при вдлъбнатината:

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ето и две снимки от 2-ри март 2015 г., на които се вижда как козирката се е посъборила (снимките са и връзки към такива с по-висока резолюция):

Обикновено тази козирка не пада без съдействието на скиори и/или сноубордисти. Не би могла да достигне пътя, той остава встрани от нея, макар и в района на десния завой, от който започва изкачването на Стената, пътя да се приближава до опасния район.

Благодаря

Това място е известно сред туристите и в пътеводителите като Малката Стена.

А защо ли в пътеводителя от 1990 г. са пропуснати като лавиноопасни южните склонове на Черни връх, Самара и Селимица? Think

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Снимката е от последната неделя, 24 януари, снимано е от подхода от Алеко към пътя от Голи връх.
https://picasaweb.google.com/116545574595776927569/132013#6244400717259467570

ВИТОША
Пътеводител
Найчо Йосифов
1983
Медицина и физкултура

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Така се случи, че през декември и януари се качих седем пъти на Черни връх: от Драгалевци – 3 пъти, с Драгалевския лифт - 1, от Железница-1, от Владая -1, от Златните -1 и почти всеки път слизах през Железница. Там има удобни автобуси и хайде в къщи.Толкова я бях изоставил тая забулена Витош планина,че ми е грях. На върха винаги е препълнено – в лошо време, с мъгла и ветрилник; и при страховитото витошко слънце , с ненаситни гледки към рилските исполински била. Гледам, дорде ми изтекат или очите или лигите, ама без другари – си до тук. Гъчканица е и за да разпуснеш, трябва да пристигнеш, или в най- ужасната буря или да окъснееш. Тогава народът се е юрнал надолу към лифта и колите на Алеко – да си се прибере овреме. А ти се разполагаш бейски в уюта на Чавдар и даже може да прегрешиш с една биричка – все пак си на Черния връх. Малко по-близко до Бога, историята, небесата и омаята от живота. И до себе си.
На 31 януари за осмото препитване реших да пробвам как е Княжево – Черни връх - Железница. Пък и една колежка се хвали във фейса, как Княжево – Кумата, почти винаги при нейното тренирано темпо е 2 часа. Напих се с минерална водица, за мъжка сила и емнах нанагорното към 8ч. – калчица, киша, лед и почти никакъв народ, въпреки шантавото време. Няколко тържествено разхождащи кучетата си господари и единици скорострелници – профучават като шрапнели. Добро утро! Толкова. Поне времето кротко, кротко – като за края на малък Сечко, тук там бухнали козунаци от лед и един снежен човек на кръстопът – съвсем истински и наперен.

Най- вманиачени са преливащите потоци – все бъбриви и изплъзващи се ревниво. И просвещаващи табелки, с билки и цветя по Витош планина – всичко е обяснено по европейски, а ние се мъчим да разнищим флората на планините с някои колеги от форума. Я, всички да поскитат тъдява и да ни затапват с познания и колекции. Неморално е с кола чак до Кумата, където вече не ти дават думата, а ти предлагат благо меню.
На Златните пак рехаво присъствие /тук билетата са сушени – по няколко левчета е цярът/. На Кумата също е невнятно тихо. Пътят отне 3 часа – все пак още се загрявам, зима е, времето е мусещо се, даже и малко тегаво и пъпчиво до тук. Я, една чорбичка с биричка на хубавата маса с вежливата сервитьорка. Има даже и телевизия с провалени стартове от Световната ски купа, някъде из западната Европа, поради влошени атмосферни условия. Тука сме в белотата на рая. Що да се бърза – колежката-ястреб – с това търчене осмисля седмиците самота. А аз ще се тренирам и ще закова 1ч и 59 мин / на кукуво лято /.
Отгоре се смъкна една групичка и рече: От Конярника почват фъртуните! 45 минутният отпускарски час изтече и се изтъркалвам притоплен навън. Някаква стряскаща табелка лъже нагло – до Черни връх 2ч и 50 мин. Леле ще окъснеем! Почва ветрилникът, снегът е като пясък, уж фирнован, но пропадаш. Слагам новите котки. Впрочем за информация – обувките ми са прословутите Bestard Summit bg3 №11 ½ - трисезонки, с номер по-голям размер, държат се отлично, не се хлъзгат много, топли, сухи. Отначало ми натежаваха – 950 грама е едната, с котките още повече. Разтъпквал съм ги до три поредни дни в снега, по преходчета лениви– много са възпитани, макар че за подвизи си трябват зимни обувки от цяло парче кожа. Но трябват ли ми подвизи?! Чорапките ми са нашенски – памучни от 1,20 лв и вълнени от 3 лв. Аз така си я карам винаги – памучни и 100% вълнени, може и домашно плетени, без много ръбчета. Никога не съм имал проблеми с ходилата, дори при 19 часа непрекъснато ходене / това ми е личния рекорд – наложи се премеждието/. Ако мога през няколко часа се събувам и газя езерца, ручеи, сняг. Вечер в хижите къпане само със студена вода, сега навсякъде стоплени глезотии в планините – човек се отпуска и почва да ръждавее. Брат ми я кара на партенки и е щастлив, но аз тоя мурафет съм го изпозабравил в други ери.
Но да се върнем къмто върха – мъгла и вятър, не чак леден, но си трябва нещо за ушите – китайска ушанчица – магия. Тук- там се пропада до коляно.Аз съм с термо бельо за по 10 лева от Декатлона, тънък и дебел полар. Според указанията. Ръкавички два чифта – по десетопръсната система за по 3 лева от килото – прах ги суших ги, върхът са, особенно единия, при -15 и силен вятър греят като младенци. Та чак си ги пазя – за някъде, където е за никъде. Слагам зъбците, махам със щеките и нагоре. Нарядко се мяркат забулени силуети – не се знае терористи ли са, скални орли или горди витошчани – небесни херои? Други впрягат вятъра да им тегли ските. Аз съм с един един дъх – 2 часа и 10 минути – горе е виелица , чак фотото ми се вдърви – не че нещичко се различава, освен гостоприемната врата, с няколко нащърбени стъпала към чистилището, с топлина и чревоугодие. Вътре хората вече бързат да сложат маските и да се спасяват по групи.Тук е за прежалили се овчици и стари авантюристи, а отдолу било тихо, лифтът си работел и пр.
Пак се разпищолвам по воеводски, да си изръфам ябълките, не бързам, екипирал съм се и с ново челниче и Железница вече ми е желязна – за шестица.
Увивам се към 15 часа и залитам в каймака на времето – нищо не си личи. Има си колове и по тях, пропадам до коляно, но все е минавано – тук там пъртина, следи от ски и снегоходки. Скалите са в призрачни драперии и чернилка. Аз съм загрял, проветрен, а задникът ми - мокър, що така? Чак сега се сещам защо– под термото имам памучен слип – грешка.
16 и 20 минути съм на Академика – сивилизация, пък и живи хора. Многото стъпки в снега само пречат нанадолу, разсейват, вкарват те в калта, спъват – друго си шлайфания фирн. Над Мальовица залезът розовее. „…Ален бе залезът като домат“ – това е класиката на Далчев. Хлъзвам се през гората, после покрай реката – тук друга поразяваща метафора. Десетки грамадни борове са паднали по ската и винаги по двойки. Защо? Най-близкият приятел се хвърлил върху поразения от мокрия сняг брат? Или е прегърнал за последно безмълвната любима? Провирам се замръкнал и малко тъжен под тях.В 18 вече съм в автобуса – към дома. Всичко 10 часа – 8 сред снега и 2 в попътните убежища – за самотници.