През 1896 г. известният ботаник Иван Урумов съобщава за красиво, неизброимо множество еделвайси по Северния склон на Козя стена. В Пирин, тогава в пределите на Османската империя еделвайсът е открит през 1909 г. от царския градинар Й. Келерер и солунския учител Х. Димоние на много места в мраморната част на планината. Старопланинсксият и пиринският еделвайс са две разновидности. От времето на обсипаните с „ голямо изобилие…“ скали са минали стотина години…
Чет Дек 31, 2015 8:45 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6438
Изобилието на Козя стена е факт, дори и 100 години по-късно.
Илчо, имаш ли текста на оригиналното съобщение (статия) на И. Урумов?
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Яну 01, 2016 12:49 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
Голямо е изкушението, като се зърнат еделвайси, да се отиде до тях. Трудно, ама пробва се и ако скалите са сухи, може и да стане:
Вертикален свят повечето така си растат хоризонтално:
С два свободни пръста, снимката не знаеш как е станала, обаче така получила се, си спомням лютия отвес до стигането на тия красавци :
Тук нагоре нямаше как повече, но пък е интересно в какви процепи се развиват
По- силните , растат нагоре. Но не могат да се стигнат.
неразцъфнал ?
Фотките са с малка сапунерка, от непосредствена близост, на отдалечена скала в мраморният дял.
Пет Яну 01, 2016 9:52 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Eее, много са ти хубави снимките! И толкова много наведнъж - нямаше досега във форума. Браво за старанието да ги достигнеш и да ни ги поднесеш толкова щедро. Благодарности.
Пет Яну 01, 2016 7:16 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
Ружа, не е нещо особено, а и снимките са с много семпло апаратче. Тези еделвайси са по-диви, не са като по Джамджиевите скали, които може би е късано от тях. Тази година ги изпуснах, въпреки че отидох до това място да ги видя , но бяха прецъфтели.По Джамжиевите скали имаше еделвайси - тези са под едни надвеси, напълно защитени от вятъра, явно цъфтят по-рано, предполагам до 15-ти август, на 30 -ти нямаше даже и изсъхнали, птиците сигурно ги кълват за семена, не мога да дам друго обяснение защо изчезват до корен.
Пет Яну 01, 2016 10:49 pm
welmud
Регистриран на: 23 Яну 2013 Мнения: 99 Местожителство: София
бърдун или асфоделус, осогово, юни 2015
щернбергия, погрешно наричана жълт минзухар или есенен нарцис, славянка, октомври 2015
Съб Яну 02, 2016 3:55 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Еделвайсът цъфти юли-август, плодоноси август-септември и се размножава със семена. Семената се сеят под стъкло в началото на пролетта. Еделвайсът е символа на Алпите ,но ще расте и в градината, ако мястото е слънчево, с добър дренаж.Може би няма да прилича на себе си и да носи магията на Пирин.През 1987-88 година засадихме стотиции еделвайси в Южния парк – почти никой не ги позна и почти не бяха късани и завлечени.Цветето е по-скоро интересно, отколкото красиво в нашите традиционни представи – внезапното му очарование е сред скалите, в цепките им. Сега се внася от Европата, най хубавият сорт е Mignon. Според Червената книга се среща на Пирин – Вихрен, Казаните, Баюви дупки, Каменитица, аз съм го виждал в подножието на Кутелите и Кончето. В Стара планина е около Зли връх, Корудере, Козята стена, Триглав, връх Мазалат. Не го приближавайте прекалено, не го притеснявайте, не отъпквайте средата му, няма да се самозасее. Отговарям на dido – за съжаление нямам автентичния текст на И. Урумов. Въобще трябва постепенно да се самоподредя и отмалко-малко да догонвам нивото на форума.
Щернбергията или есенен минзухар е рядък вид в планините на България, но култивиран се предлага и използва често в градините и алпинеумите. Луковичен вид, с ефектни златни цветове през есента.
Съб Яну 02, 2016 9:08 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
В това чудесно планинско кътче на hsray2000 откриваме мащерка, лайка, глобулария /синьото/, овча власатка , неразцъфнали омайничета и може би още нещо…
Съб Яну 02, 2016 9:49 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Papaver degenii – Пирински мак, рядък вид, глациален реликт, български ендимит. Разпространен в Северен Пирин от 2100 до 2900 м.
Съб Яну 02, 2016 10:49 pm
welmud
Регистриран на: 23 Яну 2013 Мнения: 99 Местожителство: София
урумово лале, голо бърдо
Нед Яну 03, 2016 6:01 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
welmud, тези хубави цветя които ни показа, някои и не подозирахме че ги има.
Навсякъде цветята по планините са прекрасни , но във високият див Мраморен дял, има и нещо различно, особено което винаги ме е привличало обратно по тези места . Там цветята са имали страшната сила да разбият камъка, не се вижда пръст, като излезли са от камъка сякаш, и същевременно толкова мили и беззащитни, те срещат изненадващо:
тук отблизо, научих ли нещо, дали това е пирински вариант на тинтявата:
друго до него :
и друго:
Незабравки, припозната и като Ilchova favoritka
Цветовете не са обработвани, такива са си, то и фотото тогаз беше май телефонче.
Нед Яну 03, 2016 7:18 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Campanula – Камбанка, звънче. Името си идва само, от лат. campana = звънец – формата на венчето.Родът наброява над 300 вида, предимно планински и високопланински растения. В България са 27. Видовете се борят със стихиите в планината през краткото лято.Ефектният цвят трябва да привлече малкото опрашващи насекоми.
Урумовото лале – Tulipa urumoffii e едно от четирите диви лалета у нас. Името е дадено 1911 г. от австрийския ботаник Хайек на името на видния му български колега Иван Урумов, който пръв го е намерил и описал. Лалето е жълто, но по-рядко и то само на Голо бърдо може да се срещнат единични екземпляри с червени цветове, даже и смесени форми. Видно е от чудесната снимка на welmud. Дано в любимата ми планина и най- старият ни резерват / 1943/ „ Острица“ оцелеят рядко красивите цветя – 453 вида, 5 български, 32 балкански ендемити и 13 реликтни вида, 9 законово защитени.
Нед Яну 03, 2016 9:50 pm
welmud
Регистриран на: 23 Яну 2013 Мнения: 99 Местожителство: София
Без да поставям под съмнение дадените цифри или да предизвиквам спорове но според четвъртото издание на "Конспект на Висшата флора на България" от 2012 г. видовете от род Campanula / Камбанка са 33, а видовете от род Лале (диворастящи) са седем. За допълнение в електронния вариант на Българската Червена книга фигурират шест вида лалета...
Нед Яну 03, 2016 10:23 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Снимката на welmud е страхотна! Поляна (но не толкова пищна) с жълти Урумови лалета съм виждал нееднократно в местността Патлейна в Преславско-драгоевската планина, веднъж имаше и червено лале.
Нед Яну 03, 2016 10:38 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Както се казва всичко е възможно. При мен са всъщност пет: Хагероло лале – припознато 1874 г прекръстили сме то на Тракийско., Урумово – 1911, Родопско 1922 ,Златисто – 1976 г. и общо преброените 20 лалета край с. Симеоново, Ямболско през 1979 г. от вида Блестящо- 1976. Поевява се и Пиринско лале? Дано. Всеки иска да е откривател на нов вид. В томовете на академичната флора съм се дивил на десетки и десетки вида български шипки и теменужки. Дано ЕС е припознал цялото ни богатство. И камбанките са се увеличили. А аз съм сам Войвода с разпусната дружина.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети