Хубавото време провокира още един ден прекаран в скитничество в Базовския дял. Този път реших да посетя една полянка разположена северно от Биволарска могила. Дълго я заглеждах в Ърт, па накрая реших лично да проверя, какво и е толкова привлекателното.
Маршрута е с дължина от 13 км, без сериозни наклони. Изглежда ето така:
В началото се върви по маршрута "Кривите". Т.е. през серпентините над Медковец (квартал на Враца, за който не знае). Малко преди да пресечете дерето на медковската бара си зареждате вода, защото нататък няма или не знам къде е, че да кажа. Стръмничката пътека ви освобождава от нуждата да минете долната част на серпентините. А те на няколко места представят чудни гледки към цялата равнина от Бели извор, през Враца, та до Мездра и южните склонове на Веслец. Всичко е като на длан, само да няма мараня. Винаги като гледам града от тук съм се питал, какви ли са причините, направили така, че за мнозинството от живущите долу, да е така неудачно да се именуват европейски граждани. Карма ли е, що ли е? Дълбока тайна. Както и да е. Явно маршрута е лансиран, като главната магистрала отвеждаща поклонниците към Околчица, защото е обилно снабден с табла от които всеки грамотен, може да се информира, какви редки животни и растения виреят наоколо. На всеки завой има дървена стрелка показваща вярната посока. Малко съм озадачен, защо има стрелки на места, където няма отклонения, а само завои?! И защо примерно, няма такава, на много важната отбивка към Топилките и Скакля. Но от много глава не боли (стига да е чисто ). Има нови и здрави дървени масички с пейки и една беседка:
Та излизайки от серпентините се стига до една лява отбивка с пътека, по която можете да си спестите малко път, но така пък подминавате хубавата беседка, която приканва за малка почивка. И по двата маршрута ще излезете недалеч от водопада Женската вода. Тук настоятелно ви приканвам да отделите към половин час, за да отидете до едно панорамно място, представляващо полуостров обграден с бездна вместо вода. От тук се открива страхотна панорама към водопада и дола под него известен като Чукарски дол или Манастирски дол, заради находящият се там долу манастир Св. Троица - книжовно средище на региона през средните векове. Снимката на водопада е стара, но дава представа. Повишено внимание по "крайбрежието" на полустрова, защото височината е сериозна:
Като се наснимате, се връщате обратно и минавате край кошара до пътя. Следва пейка, която ако ползвате трябва да преодолеете изкушението да си хвърлите боклука долу. Следва лява отбивка за поляната Таушаница, която е на маршрута на Ботевата чета, като първо се пресича друга поляна, с неизвестно за мен име.
Малко след тази отбивка следва друга лява, за Околчица - също обозначена. Моят маршрут продължава по дерето на дола и вече към краят му се излиза на главният път свързващ историческите места с Патлейна и т.н.
Та до потайната полянка се стига по проследим път. Оказа се, че е нищо особено, колкото 1,5 футболен терен, с малка гърбичка и "археологически" разкопки в идеалния център. ЗАобиколена от три места с върхове (тук им казват могили). Е, бях длъжен да я п... В северния край има добре открояваща се отбивка, вероятно за към връх Баба. Връщане и посоката е Патлейна - големите ливади над Скакля, векове служещи за пасища, на многобройни в миналото стада. Тук е имало селище със същото име. Сега са останали само козите на Колето от Згориград и табун коне, волно пасящи наоколо. Една единица така се бе опънала на тревата, че чак ми бе неудобно да му развалям рахатлъка:
Реших да посетя Буковишки камък, да проверя дали е добре закрепен величественият кръст, който местните вярващи са издигнали в прослава на бога на който се молят. Това е личен камък в тукашната география. Погледнат отдолу изглежда като Олимп, а всъщност за да се отиде до него, трябва да се слиза. Минава се през и покрай едни зъбери. Дръжте дясната им страна по посока към края на камъка.
Е, тук задължително се спира. Снимките въобще не могат да дадат представа пред какво сте се изправили. Случих на мараня, та пак ще се идва. Кръста ме подсеща, че е крайно време да се кача на връх Поп, да видя там пък какво има:
Ново връщане и се стигат двата жалона (стълба), обозначаващи излаза на пътеката от селото. Слиза се в Буковишки дол, а след това на рътлината между него и Цигански дол. Следва Згориград.
Целия преход ми отне към 6 часа, включително доста стоене на камъка и прибиране пеш до Враца, което добавя 5-6 км към първоначалните 13:
На линка е маршрута в .kmz с местата за почивка и отбивките. Приятна разходка!
Регистриран на: 20 Авг 2012 Мнения: 425 Местожителство: София
Минавал съм по "Кривите"/знам го като "Серпентините"/, но тогава нямаше тази инфраструктура. Независимо от някой недоглеждания това е добре, защото има видимост на усвоените средства. Не знам дали по таблата е споменато, че това е римски път,изключително инж. постижение и към настоящия момент. Враца и раиона е един хубав край на България и добре правиш, че с тези пътеписи повече хора могат да научат за това. Нещо малко допълнително и от мен: информация за няколко водни места, които съм засичал в района/не отбелязани върху BGM/. Карстовите райони обикновено са бедни на вода,тук може би не е точно така:
N43 11.018 E23 32.359 -извор с чучур,в сухудолието от "Вратцата" към "Марков камък"
N43 10.681 E23 32.805 -каптаж с преливник, т."маси" на "Livage_Bukovi6ki kamyk"
N43 08.033 E23 36.400 -чешма с водопой, в началото на с.Челопек
N43 07.517 E23 36.633 -чешма с водопой, не подържана,затлачена,след с. Челопек към м. "Промката"/N43 06.850 E23 36.850/
N43 06.367 E23 37.267 -извор с чучур,непосредствено до р.Искър,сигнализирана със стрелка
Пет Ное 13, 2015 2:29 pm
wanderer142
Регистриран на: 10 Май 2014 Мнения: 539
Доколкото си спомням няма обозначена информация, че маршрута е древен. Тук битува мнението, че е проправен заради мандрата в м. Топилките.
Водата във Врачански балкан намалява все повече и доста изворчета са вече бивши. Извора от първата връзка е по средата на Войводин дол, много ценен за туристите, но и него съм го виждал пресъхнал преди 2-3 лета. Каптажа е в местността Патлейна, в западното подножие на възвишението Орловец. Поглеждал съм вътре и винаги съм виждал по нещо, което ме е отказвало от консумация.
Ще отбележа на картата къде знам изворчета по тези места и ще ги кача в скоро време.
Пет Ное 13, 2015 10:29 pm
zaples14
Регистриран на: 08 Авг 2013 Мнения: 48 Местожителство: София
Да, пътя от кв. Медковец по серпентините нагоре е римски и е една от най-добре направената и поддържана пешеходна пътека в днешно време на такъв стръмен скон на планината.
През тази година на два пъти ползвах въпросната пътека.
Преди години (а и сега) бе най-масово ползваната пътека за
тържеството на Околчица на 2-ри юни.
Пускам две снимки от 1-ви ноември, т.г.:
Повече снимки от Медковски дол, Женската вода и Серпентините - на адрес:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
). Има нови и здрави дървени масички с пейки и една беседка:
