Стара планина есен 2015

И отново е есен, и отново с песен се стягаме за любимата Стара планина.

Плановете са за пет дни да стигнем от с.Габарево до Карлово през хижите Соколна, Тъжа,връх Ботев,хижа Рай и да финишираме старопланинските разходки на хижа Васил Левски.

На 20.10.2015г. поемаме към Габарево,логистичната поддръжка е осигурена от добър приятел,когото ще качим в Карлово до Габарево той оттам ще върне в колата и ще я приеме на отговорно пазене.
Около 15.30 сме на местността Барата ,където хващаме пътеката за х.Соколна.За кратичко се отвори прозорец в мъглата обвила високото колкото да зърнем хижата.В първите двеста метра срещнахме две пепелянки,на някои им тръгва по вода,на нас по змия.То водата в следващите дни ще ни дойде в повече.захапваме стръмното нагоре,раниците много тежки задушно е в гората и потта се лее по чела,носове като по улук.Правим две кратки почивки и се дотътряме до хижата за 2.30 ч.На тази пътека имаше много следи от мечо присъствие.
Първа греда за прехода – на хижата няма бира.Но пък хижаря толкова гостоприемен,че това донякъде потуши очертаващата се хмелна недостатъчност.Бяхме гощавани с най-вкусни гозби и мезета.Захласнати в гледки към ниското където искрят светлините на селата неусетно минават час-два и тогава всичко се обгърна в мъгла и заплющя силен дъжд.Викаме си утре как ще го бъде.Сладките раздумки продължават но към 12,30-01,00 решаваме да се оттеглим за сън.Дъждът продължава да набива яко и трополенето по покрива ме приспа почти мигновено.
Ден II 21.10.2015 г. хижа Соколна – хижа Тъжа.
Сутринта отлепяме от възглавниците в 07,00,не събудихме хижаря.Приготвяме се бързо и сръчно раниците,сядаме да прилапаме останките от вечерята на-две на-три.Хижаря се появи малко преди да тръгнем и ни успокоява,че въпреки плътната мъгла горе на билото ще е ясно,обяснява ми с имена на местности откъде ще минем обаче на мен ми е неясно колкото е навън заради мъглата.За пръв път съм на Триглав и това беше подтика за предложението към групата тазгодишния преход да започне оттук.После групата стана двойка.От мъглата ръми,тревата е много мокра от дъжда.В началото малко трудно нацелвам ритъма си и ми е малко тегаво през първия половин час.Достигаме до табелите за предупреждение за лавинна опасност през зимата.Преминаваме през въжето опънато в скалния участък и разцепената скала,тук си е технично,жалко заради скритите красоти,но така ще е през целия ден.Минахме покрай изградена пирамида от камъни,значи някакъв връх ще да е .Подсичаме Танас тепе,абе този ден какво подсякохме и какво качихме не знам заради пустата мъгла.По едно време Райчо горе явно е много упорит и проби за малко облаците и мъглата но само за около час.При ясно време стигнахме Киминчето,горе виждаме ръб опасан с въже.Отсреща видяхме Пеещите скали,Вълчата глава и Росоватец.Едно Бяло море се е ширнало в долината на Габровница.Подсичаме този ръб,изкачихме се до седловина на която зърнахме четири кози.Оттук се започна едно маане нагоре-надолу,мъглата отново ни обгърна и не ни пусна до подножието на Голям Кадемлия.Малко разнообразяваме тази досада с ядене на боровинки.Докато не се открои пътя за Кадемлията не разбрах къде съм.Отказахме се от първоначалните ни намерения да ходим до заслона.На първото удобно по-заветно място щото взе да подухва хладен ветрец хвърляме раниците за пръв път този ден,за да се подкрепим и отморим.След кратката почивка отново яхаме двойката.Малко преди Гърмяната гора отново се мятаме по гръб и разменяме бутилчици с високооктанови напитки за повдигане на бойния дух.Стигайки под х.Мандрата Бойко решава все пак да се отбие до там за да провери дали може да останем там,но не би.Хижа Тъжа ни зове с пушещия комин.За тази хижа нито лошо нито добро ще кажа,но не ме кефи и причината засега е една.Поне от телевизора звучеше готина музика,разхърляме се,правим си салатата и започваме да вкарваме въздух в бутилките и гледаме по-бодро.
Ходене – 10 часа.
Ден ІІІ 22.10.2015 план хижа Тъжа-вр.Ботев-Тарзановата – х.Рай
Изпълнението
Сутринта от намесена по-намусена.Капки дъжд пръскат по прозорците.Усещането за това колко голям ще го ядем е много натрапчиво по време на закуската.Стягаме се и тръгваме в началото ни ръси от мъглата,после в хвойните започна ситен дъждец,който ни ръси до Русалиите.Тук ни среща силен студен вятър и и по-силен дъжд.Стремително поемаме нагоре към Юрушка грамада но е по-бавно заради условията,вглъбени само в това да крачим някак си в началото не обръщаме внимание на студа и дъжда,който ни мокри без пощада.Натрупването на тези несгоди по отчетливо се струпват малко преди Параджика,тук вече и обувките се предадоха –Bestard Nepal.През панталона водата се отцежда като през улук в тях. Почваме да мръзнем ,викам си те тук ще ме гепи хипотермията.Спираме за кратък разбор какво правим.Бойко ме пита как съм,ще мога ли нагоре към Ботев.Казвам му надали.Той предлага да се връщаме към Тъжа.Аз му предлагам да продължим до Параджика и оттам да ловим зимната маркировка надолу към Паниците.След 10 минути стигаме Параджика и хващаме надолу бързо стигаме заслон Михайлов и нахлуваме вътре.Треперейки започваме преобличане,изцеждане на дрехи и пиене на огнена вода за сгряване.Тръгваме надолу въпреки дъжда няма вятър и е една степен по-човешко,по-мокри няма да станем а и да станем вече ни е все тая,по-важното е че студа намаля значително,аз съм със сухи дрехи и дъждобран.
На пастирския заслон също се отбихме и аз дълго умувах дали да не драсна една клечка на печката,дърва имаше предостатъчно,Бойко ме разубеждава само ще губим време.Разменяме бутилчицата няколко пъти.Много ходене по тая пътека надолу,стигаме до заслон Бункера и тук влязохме да видим как е.Изведнъж пред нас се открои се ниското където е пътеката Паниците –Рай ,баси още колко слизане има,да не забравя да каже,че продължава да вали.Тук някъде и аз изоставих идеята за слизане до Паниците.Стигаме Каменливеца и хващаме пътеката за Рая,вече ми е все едно за колко време ще стигна,обувките ми джвакат неудържимо,имам чувството ,че съм с по една тухла четворка на крак.На мечата чешма спираме за кратко колкото за по едно парче шоколад и няколко глътки разни течности.Дъждът се усили добре,че сме в гората.Почват разни мисли да се въртят в главата ми или по скоро почвам да си мисля кво ли не само и само време да мине, път да се измине.И така стигаме до Рогачева гора и стръмното преди хижата.Тука вече скоростта на охлюва сигурно е била по-бърза от моята но ми беше през макарона.Толкова ми бе гот когато изсветля пред мен и разбрах ,че съм на пет минути от хижата,Бойко вече сигурно е там от поне десет минути.Петнадесет минути поне се преобличахме,пак изцеждаме дрехи,щото въпреки дъждобрана и тези на мен вече са мокри.В хижарската стая печката бумти,разпъват се нови простири щото наличните не могат да смогнат да поемат всичките ни дрехи,обувки и раници.Подсушихме се,преоблякохме се,сгряхме се и ни светна пред очите и света не никак сив,какво трябва да се прави оттук насетне ? Как какво зелева салата що се мъкнат тези зелки,защо се мъкнат разните му ракии.За хижаря Николай само суперлативи за този човек.На следващия ден по план трябваше да ходим до заслон Ботев предвид днешните перипетии решихме да видим на утрото на какъв амин ще сме.Още повеч имахме уговорката с приятел който да се качи там през Равнец,обадихме му се да дойде до Рай и ако има време и ако ние сме ОК тогава да продължим нагоре.Китарата влиза в действие.Ох котьо,гот ми е много.
Ден IV 23.10.2015 – Ден почивен
Ставаме лежерно,пия чай.Оглеждам се в огледалото това аз ли съм.И така два-три чая за да си сгрея кокалите.Бойко подхожда към своите с бирена терапия.Обърнахме на вино изкарахме пейка пред хижата и гледаме приказния свят около хижата.Мъглата ту се спуска от Хайдут тепе,ту се качва през Джендема.Чакаме приятелчето,дойде време за обяд,то пък с обяда се пиха няколко ракии и кво му трябва на човек освен да подремне сладко и безгрижно.Нашия човек пристига към 16,30 и решаваме че няма смисъл да бъхтаме по никое време нагоре до заслона.Останалото го знаете има още зелки.Пристигна голяма компания от Калофер.С китарата започва второ действие на хижа Рай.
Ден V 24.10.2015 хижа Рай – хижа Левски
Като че ли не ни се тръгва много,много.Бира след бира и още нещо и то станало един часа,айде да тръгваме най-накрая.Най-готино ми е през тази пътека,чувствам се като душата да ми е от перце и се носи по склоновете на Джендема,оттам поема до Райските скали и така се върти безметежно до Башмандра.Горе на откритото подухваше хаплив ветрец.С бърза крачка стигаме предварително обявеното място за аперитив – скалите под кошарата.Извади се и покривка,на нея се редят суджуци,създърми,туршиии вадят се напитки.Само дето любимеца Купена свенливо крие своята снага обгърната от бяла пелена.Малко преди залез поемаме надолу очаквайки среща на хижата с нашите ятаци от Карлово.На хижата народ,народ двете столови претъпкани.Нашите приятели ни очакват намираме си място на една маса.Раздумки сладки и тук започват.Отивайки за пореден път до лафката забелязвам китара в калъф,веднага си мисля как Бойко и тук ще свири.Отивам да питам чия е китарата и може ли да се посвири на нея.Никакъв проблем ни отговориха и се почна.Наложи се да се оттегля по-рано щото на следващия се налагаше освен слизането до Карлово да шофирам до Видин.
Оттеглянето от планината е тягостно, дори мъчно за мен.Стигаме до Карлово и право във Водопада.Разтегляме времето за обяд бавно и протяжно.Но няма как вземаме си довиждане с приятелите и газ за вкъщи.

Поздравления за споделените преживявания!
Бойко е виртуоз с китарата

Дано да имам отново шанс да го послушам как пее на сръбски Very Happy

Хубаво преживяване, премеждие, пребродване, с характер. Така е Балкана. Място за изява, без изявления, пречистване – първично, с приятели. Над 20 години го бродим това каменно туловище, но винаги е имало поне бира. Вътъкът да ви е здрав, хъсът стремглав, глътката неутолима. И поне една снимчица, за свещенодейсвие, спомен за героите, за неблагодарните поколения.

Извинявайте имам някакъв странен проблем с качването на снимките.
Надявам се тези дни да мога да посоча линка.

Il4o_voivoda казваш го много точно - Там горе в Балкана пречистване,зареждане,пълно изключване от заобикалящата ни гнус.
Благодарение на негово величество Балкана и спътниците добрите приятели,без които надали изживяването ще е същото.

Адмирации за органицацията-до 13ч. бири и-бегом марш да се стигне навреме за Хаперитива Laughing

Малко снимки
https://plus.google.com/117806924060137759635/posts/iTKfKp6kHds

Великолепни снимки Стефан

Поздравления!