 |
ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
|
|
Автор |
Съобщение |
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София |
|
На Горната земя |
|
Алармата звънеше. Вън все още беше тъмно. Исках да събудя утрото, но топлото легло не ме пускаше в студения мрак и аз продължих да се гуша в завивките. Толкова с мераците за утринна фото сесия на района около х.Вихрен.
Някъде към 06.30 ч. вече, започнах с обичайните сутрешни занимания на почти всеки човек, само че с малко повече ходене нагоре надолу по стълбите на хижата - ха-ха-ха.
Пиеше ми се кафе и се чудех дали хижарите са толкова ранобудни, колкото и туристите. За моя радост кухнята работеше и имаше хубаво кафе. Насладих му се бързо - изпитвах нетърпение да тръгна и радостта не ми даваше мира.
Маршрутът не беше съвсем уточнен, щеше да е кръгов, но не знаех от къде да се завъртя по кръга. Имах желанието да мина по Караулите, да се изкача на Бъндеришки чукар, на Башлийски чукар и после щях да го измисля в движение, защото не знаех с колко време ще разполагам до залеза. С мисли за предстощето ходене, с насладата за душата=очите, си вървях край р.Бъндерица и се радвах, че е хладно и свежо, нищо че всички слоеве дрехи бяха върху мен.
Определено бях забравила как се вие пътеката след Муратовото езеро и си „играех“ да отгатвам накъде е посоката, даже успях да се отплесна в мисли по Рила. Мислех си за един маршрут там и една муза леко ме перна с крилото си, та седнах да запиша какво ме е споходило
И ето ме на Бъндеришка порта – след почти една година отсъствие...районът изглежда различно – друг сезон. Тогава всичко беше в кафяво с бели снежни петна и ми приличаше на крава - будеше асоциации за мляко и шоколад
Сложих си фактор, пих вода и тръгнах по Караулите. Не очаквах някакъв „екстремизъм“. Знаех, че има някакво място,което е стръмно за слизане, но аз щях да го качвам, защото бях в обратна посока. Не знаех къде точно е, но имах карта на района от бгмаунтийнс – заснета на фотоапарата ми, щях да се справя, нямах никакво съмнение. Въобще не го мислех. Времето не беше никак добро за снимки, но аз си снимах,щото ми беше кеф – всичко ме радваше
Спореше ми крачката макар често да спирах, за да гледам и да снимам и някак неусетно леко се движех напред. Започнаха да се появяват облаци. М-м-м дааам – ще вземе да познаят – облачно по билата. Не се издразних, че ще е такова, но се надявах вятърът да поразчиства гледката поне от време на време.
Като се изравних с отбивката на билото към Спанополски чукар бая се позачудих дали да не отскоча и до него. Накрая реших, че мога да си го оставя за някое есенно кръгче в района, когато времето е ограничено и става само за близки до хижата „обекти на преклонение“
Продължих си напред, нищо екстремно нямаше засега. Имаше едно по-стръмно място за слизане, там внимавах, че по пръст се хлъзгаш, напомни ми на Петлите и то на точно определена отсечка, но само толкова.
и от тях
Подминах двама мъже, които си почиваха близо до „пътеката“ малко преди да започна изкачването на Бъндеришки чукар.
Поглед към Бъндеришки и Башлийски чукари –
Бъндеришки чукар изглежда внушителен и някак познат...познат...защо ли като никога не съм минавала оттук.
Ах, да – напомня мина Яловарника – същия терен. И се започна едно леко досадно маане по камънака, защото отгоре на всичко нищо не виждах от облаците, които обхванаха билото. Следвах пирамидки, а понякога – не: на мен ми беше удобно да мина от другаде...Всичко изглеждаше странно и леко мистично, ту се забулваше в облаци, ту се разсейваха и се виждаха част от камъните и околните върхове – все едно сега някаква гигантска ръка ги създаваше.
Когато бях наблизо до отбивката за Башлийски чукар, облаците станаха толкова гъсти, че имах видимост само на 7-8 м и затова приех това като знак да не тръгвам днес на там. Вместо това завих наляво към върха, тъй като доста бях смъкнала нивото. Ето го и негo. Облаците се поразредиха докато го качвах и горе ме грееше едно слънчице, мястото изглеждаше приветливо и уютно. Затова се разположих да хапна и даже се снимах. После поех надолу – очакванията ми бяха за големи късове камънак – аз обичам такива и малко клек близо до Башлийска порта, толкова знаех за тази отсечка и повече не ми и трябваше
Заслизах без бързане към Башлийска порта. Вървеше се приятно скок подскок по хубав камънак и така беше някъде до към средата на отсечката. После играта загрубя – късовете станаха огромни и трудни за преминаване, вече откатервах, вкарвах 4*4 и задника – не мога да се оплача от него – много помага В един момент стигнах до едно място, където не мога да премина – въртях се около него, търсех други пирамиди – намерих, но и оттам не мога да премина. Но в планината действа латинската поговорка, че щом няма път – прокарваш. Харесах си едно място близо до клек- доколкото успях го проследих с поглед. Реших, че дори по-нататък и да не мога да продължа, ще мога да се върна обратно. Много внимателно – щото пак си беше стръмно и имаше вероятност да се пречукаш от раз, преминах тази отсечка и стигнах пак до пирамидки.
На друго място пак запецнах, но като направих една малка крачка напред, новата гледна точка ми даде възможност да открия удобно място за стъпване и го минах.Това още на Петлите го открих – понякога изглежда невъзможно от мястото, където си, но ако направиш само една крачка напред – невъзможното става възможно, даже и лесно. Така че трябва да се пробва, разбира се полека и без изхвърляния.
Слизах, и слизах, и слизах...Мъглата стана гъста и виждах само няколко метра пред мен. Мислех, че портата е близо, но не виждах червена маркировка. Отбелязах си две места, по които може да се слезе в циркуса, като ги снимах. После по билото стана тегаво и не можеше да се върви и тръгнах надясно, имаше клек. Клек!О,значи портата е близо. Ето червена маркировка и като на театър завесата се повдигна малко и в призрачната белота се мернаха част от билото на Типиците.
Какво правя сега обаче? Обед е, време да искаш.Да сляза в циркуса и да си медитирам до някое езеро или да взема да мина към Тодорките, а може и тях да изкача – ей ги къде са. (Те през целия ден не се криха в облаците като срамежливи моми.)
В тази мъгла какво ли ще видя, но пък никак не ми се слиза през Башлийска порта – не е време сега да си „ремонтирам“ спомените за нея, някак не ми се ще това точно сега. Остава...НАПРЕД! - към Възела
Възелът – очаквах нещо ...засукано, а то леко и меко като топъл хляб Хайде да продължавам към Василашки чукар, той ще да е стръмен пред вида си – чукар. Пътеката е проследима, в един момент я загубих и тогава видях този знак. Сигурно е за пътека, нека да видим накъде ще ме отведе...Отведе ме до пирамидка и когато се изкачих до новото ниво, бях на билото и съвсем близо до върха на Василашки чукар. Хайде и там се снимах
Искам да вметна, че през целия ден имаше малко, но наистина великолепни моменти, когато облаците се отдръпваха, грейваше слънце, цветовете се връщаха, но аз не ги улучвах, а когато успявах – заснетото не беше същото, като това, което виждам. Когато за първи път видях Тевно Василашко езеро то ме застреля в упор с красотата си. Днес си смени не знам колко пъти цвета – а аз само гледах и не можех да заснема и едно микронче от тази красота. Поне душата ми се напълни...
От пирамидката продължих право напред и стигнах до почти отвес. Поразтъпках се наоколо – от къде се слиза бре, нито пирамидки, нито утъпкано – все пак групи водят до тук, що няма никакъв нишан? Не мога да сляза по тези скали – не виждам какво има под тях.Хайде ще подсека – ето един хубав тревист – каменист улей надолу...то по него и в циркуса може да се слезе...
От това място снимах, напред какво следва без да мога да сляза.
и вървейки към него
Поглед назад към това място:
Не е толкова приятен за спускане, а отгоре изглеждаше иначе. Хм, това май е пътечка, върви надясно – да тръгна по нея. Дипличка от камънак –като висок остър зид. Ще я мина –и ето ме – вися като паяк и внимавам къде стъпвам. Хайде още една, пътечка, чупка и ..пак онзи знак.Брех да му се не види – точно мястото, което от върха ми изглеждаше твърде “долно“ Оттук става предсказуемо – от върха се виждаше как вие пътеката към премката за Тодорките. Клекът е просечен, но трябва да се внимава, стръмно е, има корени. Който блял-блял, върховете са за това, а тук благославяш клека и внимаваш.
Стигнах премката, снимах пак Дългото езеро, за да видя колко е часа - падна ми батерията на телефона – някъде към 15 ч. Рано е, може да се отиде до Тодорка и да се слезе по светло, може би. Вече ме болят стъпалата. Май е време да слизам надолу. Имам планове утре за Рила – и държа да съм там, активно при това.
Слизането ми беше бързо и го направих с голяма лекота и кеф, след камъните и това непрекъснато внимаване, пътеката към х.Вихрен си беше направо персийски килим
Починах си на Жабешкото езеро, пличкане на подбити крака, хапване на остатъка от обяда и най-вече дозата безвремие на макс. След него се засякох с един приятел, поседяхме, поговорихме и после всеки в посоката си. По пътя надолу срещнах и други хора, явно време за прибиране. Вечерях в Бъндеришката кръчма и направих груба грешка –ядох като за последно и после беше мъка нагоре до х. Вихрен, без преувеличение. Легнах си с кокошките, че ме чакаше ранно ставане – исках в 8.30 да съм на ЦПШ Мальовица. Закрих летния си сезон на Пирин жива, здрава, доволна, пълна с красота и благодат 
_________________ Всичко е възможно. |
|
|
Сря Сеп 16, 2015 4:56 pm |
|
 |
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 653 Местожителство: Стара Загора-София |
|
|
Сря Сеп 16, 2015 11:52 pm |
|
 |
BateBorko
Регистриран на: 01 Авг 2008 Мнения: 326 Местожителство: Враца |
|
|
|
Добре написано! Добър преход си направила. Поздравления!
През последните години и аз често ходя сам по планините,
най-често в Пирин. Някои от участъците на твоя преход не съм ги
минавал (от Бъндеришка порта до отбивката за Спанополски
и слизането от Бъндеришки към превалката), така че снимките,
правени в тези места, ме заинтересуваха.
Желая ти хубави преживявания в планините и занапред!
|
|
|
Вто Сеп 22, 2015 10:12 am |
|
 |
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2021
|
|
|
|
Отново интересно ходене Любител .....малко хора се престрашават да минат от Възела към Тодорките . Вариант на маршрута е слизане до езерото под Спанополски чукар - там мястото е толкова каменисто, няма трева за цяр, и спахме с една група преди години, на тераска високо южно от езерото. То е едно от най-интересните в Пирин, обаче трябва да отиде до него човек и да го види - огромни блокове розов гранит се потопяват в неподвижна бистра вода - тъй като водата му наесен изчезва под камъните, тя е много прозрачна и без примеси от пръст. От езерото лесно се качва и Спанополски чукар. Краят на юли, когато езерото е пълно, е най-доброто време за това.
Любител, реши ли проблема с обувките? Болки в стъпалото след еднодневно ходене макар и трудно, не е добър резултат.
|
|
|
Сря Сеп 23, 2015 9:51 am |
|
 |
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София |
|
|
|
Не съм си купила нови обувки -точно сега не мога да отделя пари. Болките в стъпала идват от деформацията; ортопедичните стелки не помагат. Купих си едни силиконови възглавнички за частта под пръстите и е по-добре. Но има още неща, които трябва да си купя - като разделител за 3 и 4 пръст, дебела силиконова пета и може би ще се получи още по-добре.Съответно обувките трябва да се купуват с всичко това на краката ми, което значи мъжки модел. Ортопедът ми каза - спри да ходиш на планина, разбира се че няма да спра, така че ще влагам парите си в разни силиконови джвъчки. Не са виновни обувките - сигурна съм в това.
_________________ Всичко е възможно. |
|
|
Сря Сеп 23, 2015 10:33 am |
|
 |
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2021
|
|
|
|
Само няколко пъти съм пробвал в магазин където имаше много голям избор на такива ортопед.стоки - в Германия, такива работи, но личното ми мнение е че повече пречат, отколкото помагат с нещо. Най-удобните ми обувки се оказаха Саломон, двата модела на Ескейп, единият го продават с мека стелка - Ортовокс http://www.salomon.com/uk/product/eskape-mid-ltr-gtx.html, която е разделена на две части . Катеренето в мраморният дял го направих с тези, малко по-твърди http://www.bivouac.co.nz/salomon-mens-eskape-mid-gtx-boot-clearance.html, нищо че не са за скално ходене, съмнявам се каквато и да е друга обувка да би останала здрава в такива условия. Относно стелките-един път чисто нови обувки Мамут , за един час ми разбиха краката, оказа се че в стелките имат метални пластини?!
Наскоро колегата ДХГ си е купил първият модел на Саломон http://www.salomon.com/uk/product/eskape-mid-ltr-gtx.html, има мнение в раздела за трисезонни обувки. Обаче цени от 300 лв тук в магазините на Саломон - не трябва да се дават , намират се и за 150-180 лв.
Та с тези Саломони - комфорт. Аз получих съвсем наскоро едно изменение в ставата на 2- рият пръст на ходилото. Не е свързано с ходенето, а със смяната на сезоните , но след като 3 пъти се подува като кебапче за по цяла седмица в началото на септември, вече е изменена май че за постоянно, след като две години ми го игра този номер. Не може да сме все на 20-30 години, това е положението 
|
|
|
Сря Сеп 23, 2015 11:05 am |
|
 |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 107
|
|
|
|
 |
 |
Не са виновни обувките - сигурна съм в това. |
За всички, които имат подобни проблеми (както аз имах), горещо препоръчвам да прочетат книгата "Родени да тичат". Акцентът на книгата е друг, но има достатъчно информация за причините за дискомфорта при ходене и евентуалният подход за решаването на проблема. Не си губете времето и парите при разни ортопеди - освен стелки или операция, няма да получите друга препоръка! И разбира се, ще разберете, че проблема е необратим ... което е далеч от истината 
|
|
|
Сря Сеп 23, 2015 7:34 pm |
|
 |
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София |
|
|
|
Колега pux, да разбирам ли че ходите бос по камънаците на Пирин? Или просто няколко часа на ден ходите бос ..някъде си? Книгата е художествена, но намерих клип на автора в ТЕД за бягането.Той говори, че вече не се наранява, защото е захвърлил маратонките, но не казва, че бяга и бос. Много ми е интересно как става, която вече се е извъртяла на не знам колко си градуса и всичко се е пренаредило, разбирай другите пръсти и метатарзалните кости под тях, се връщат в първоначалното си положение. Моля те сподели опита си - вдъхнови ни!
ПС. Ако си намеря книгата онлайн, ще е я прочета - анотацията звучи интригуващо, за което благодаря.
_________________ Всичко е възможно. |
|
|
Сря Сеп 23, 2015 9:13 pm |
|
 |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 107
|
|
|
|
Да, книгата е художествена, но има достатъчно цитирани факти, както и източниците им, които лесно могат да се проверят! Ако желаете, прочетете я. Там е казано всичко ... или поне за мен беше достатъчно. И няма нужда да ходите боса по камъните 
|
|
|
Чет Сеп 24, 2015 10:24 am |
|
 |
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.
|