Село Горни Лом - завод за взривни материали Горни Лом - хижа Горски Рай - връх Миджур-2168м.н.в. - хижа Миджур - село Горни Лом - 34,5км.
Да направим преход до граничният и обзорен връх Миджур-2168м.н.в. породи редица въпроси и отговори в процес на замисъла. Гранични власти и уведомяването им (незаинтересовани - звънихме, писахме писма, никакъв отговор) подход, преспиване, както и съчетаването на дузина километри от град Русе дотам с логистика и време, около 700км. в двете посоки. Като първенец на Чипровска планина, дял от Стара планина и разположен на границата със Сърбия, върхът определено будеше любопитството ни...
Въртяхме го, сукахме го, но в краят на краищата се озовахме на паркинга на завода за взривни материали над село Горни Лом. Там оставихме колата и поехме по пътеките в резерват Чупрене. Като за кръгов маршрут, който бяхме начертали, това бе най-практичен вариант.
Оазисите в гората изникваха неочаквано.
Обстановката и отношението на хижарите в хижа Горски рай, където пристигнахме в късния следобеден час бяха повече от на ниво! Разпънахме палатките, с които решихме да сме независими на полянката пред хижата. После в столовата на приказка и хапка-пийка. Аз опитах от прословутите хижарски кюфтета, Коцето моят спътник се въздържа. Слънцето и дългия път с колата ни бяха поизморили, легнахме рано! Наоколо иглолистни гиганти...
Птиците се радват на интересни къщички красящи дърветата наоколо. За разлика от десетки други хижи и прословутите охранени котараци в тях, тук нямаше такъв!
Утрото ни се разкри по-свежо и хладно отколкото го очаквахме. Прибрахме набързо палатките и поехме по пътеката извеждаща в подножието на Обов връх-2032м.н.в.. По прогноза даваха дъждове, затова набирахме височина през дивите гори на резерват Чупрене колкото се можеше по-бързо и стегнато.
Все пак подобен изгрев не беше за изпускане, поснимах доволно!
Следваше поредното приказно място, където също поспряхме, напълнихме си вода от ромолящ поток... Наслаждавахме се на свежата гора и обитателите, които без майтап профучаваха изненадани покрай нас.
След което поехме по облачното и неприветливо Старопланинско-Западно гранично било. Имаше известно замотаване по обраслите с хвойна хлъзгави и нестабилни камъни подсичащи Обов връх-2032м.н.в. Облачното било, натам водеше билната пътека за граничният връх Миджур-2168м.н.в. С гпс и туристическа карта в ръка решихме ребуса.
Малко по-рано в далечината просветна лъч надежда, въпреки че излезе и студен вятър. Заваля ситен и неприятен дъжд.
Фронта наближаваше бързо и ни обхвана изцяло...
Сложили дъждобраните решихме да продължим. Ставаше все по-студено.
Като по чудо на граничната бразда по билото вятъра утихна и спря да вали.
Пирамидата на връх Миджур е на следващото възвишение. На преден план - връх Мартинова Чука. Гпс-а показваше, че имам да преодолея, около 30 метра денивелация в оставащите 700 метра до върха. В предвид изкачването дотук се оказаха разходка.
А на връх Миджур докато снимах панорамата с к'олата, която носих, отпивах тайно сгряващ еликсир - ракия! . Катя в това време се спотайваше на връх Ботев в мъгли, както се разбра от телефонния разговор, който проведохме. Струваше ми седем лева, за около две минути (така показа в последствие разпечатката, космически роуминг налагат съседите от мобилен оператор Babin Zub)! Този път не се получи да се озовем заедно и тук! За сметка на това и оставих от прочутата русенска ракия на Коцето, която си разделихме с него на тръгване от Русе.
На връх Миджур-2168м.н.в.. Моят спътник реши да включи демултипликатора след почивка на една от пирамидите и пристигна, около 40 минути след мен. Аз избързах, ставаше ми студено и гонех темпо за сгряване. Неприятно време след изморително изкачване, мокри дрехи, вятър и подгизнали обувки!
Следващите часове обаче бяха невероятни. Абсолютно безветрие и липса на дъжд. Починах си, поснимах, претъпканата с екипировка раница се поизлежава на билото след изкачването до върха!
Дори мързела взе да надделява, а след като Коцето дойде, ни очакваха седем километра, половината от които в хвойново охрасталяване до хижа Миджур! Почти сигурно пребиване грози всеки невнимаващ по неподдържаната преди гората пътека за хижа Миджур! Не пропуснах да набера мащерка от тучните пасища. Тъй като района е граничен, стада с крави и коне липсват. Пасищата са обрасли и диви. Навсякъде е непокътнато, невероятно диво... В гората маркировката е през пет метра, пътеката слиза стръмно докато се прихване с пътя за хижа Миджур.
Слизайки на хижа Миджур, направихме втората нощувка. С палатки е най-добре. Човек е независим! От хижа Миджур до завода за взривни материали над село Горни Лом слязохме, за около час по скучен черен път сливащ се с асвалтовият. Назрелите горски ягодки обаче ни разсейваха доволно за да закусим обилно и да не мрънкаме... Пътят до Русе си е цяла цифромания - 350км., но след всичко видяно и преживяно преглътнахме разстоянието. В ранният следобед акостирахме под жаркото слънце на пустинята-град. Останаха свежите спомени от приятен и натоварващ преход до билната граница със Сърбия! До скоро!
Не беше лошо да споменеш, че ще качвате вр.Миджур -за да се качим заедно
От пролетта се гласим за там, ала няма с кого ...
Следващия път ще се обадим да направим нещо съвместно!
Сега до последния момент чакахме дали третият човек, който не дойде ще дойде! Така се качихме двамата с колегата!
Замисляме скоро нещо за района, но ще е с късно пътуване в събота, качване в неделя и прибиране вечерта. Поздрави!
Снимки с настроение - както винаги! Диво е по тия места и сигурно затова много ми харесва да се мотая там. А има и гледки. Красиво е и излизането от Мартиново до билото и после по него...
Поздрави!!!
Защо не каза,щях и аз да дойда с вас.Хубава врътка и снимки сте направили.
Защо.....то знам, че в петък си на работа, тогава тръгнахме! Обсъдихме този вариант, можело е значи, разходихме колата празна! Живот и здраве да е, друг път ще се организираме!
todor__x написа:
Желаещи има за там и от юг, обаждайте се!
Снимките както винаги отлични!
Ще имаме впредвид! Поздрави от нас!
staria написа:
Снимки с настроение - както винаги! Диво е по тия места и сигурно затова много ми харесва да се мотая там. А има и гледки. Красиво е и излизането от Мартиново до билото и после по него...
Поздрави!!!
Липсата на торти по пътеките е винаги добре дошло, хубавото на граничните райони също е в това! Поздрави!
Последната промяна е направена от martin555 на Вто Юни 17, 2014 1:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Юни 17, 2014 1:47 pm
Станислав
Регистриран на: 08 Юни 2010 Мнения: 172
Поздравления и от мен!
Хубав преход, подсети ме, че отдавна не съм ходил там. А за снимките нямам думи. Два въпроса за тях - с каква техника снимаш и ползвал ли си филтри при някои от снимките?
В кръга на шегата, аз снимам с един GSM с вградена камера. Това от съображения за компактност и тегло. Снимките ми са без каквато й да е фотографска стойност, но все пак дават достатъчна информационна представа. Но съм решил следващия път, като дойде време да го сменям, да те потърся за да ме насочиш към някакъв фотоапарат с вграден GSM Майтап де, даже не знам дали има такова чудо на пазара. По-скоро знам, че няма.
Успех и здраве от мен!
Вто Юни 17, 2014 1:48 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Кога това? Като се замисля сякаш имаше една русенска кола на паркинга до взривния завод. Трябва да сте видяли зафирата на тръгване.
Ние извъртяхме през заслон Мартиница - Мартинова чука - Миджур.
Хубав преход, подсети ме, че отдавна не съм ходил там. А за снимките нямам думи. Два въпроса за тях - с каква техника снимаш и ползвал ли си филтри при някои от снимките?
В кръга на шегата, аз снимам с един GSM с вградена камера. Това от съображения за компактност и тегло. Снимките ми са без каквато й да е фотографска стойност, но все пак дават достатъчна информационна представа. Но съм решил следващия път, като дойде време да го сменям, да те потърся за да ме насочиш към някакъв фотоапарат с вграден GSM Майтап де, даже не знам дали има такова чудо на пазара. По-скоро знам, че няма.
Успех и здраве от мен!
Привет! Техниката е слаба бира, щъкам си с 5 годишния DSLR Canon 1000D (нисък ценови клас, полупрофесионален) и китов обектив EF IS 18-55... Филтрите, които ползвам са поляризационен и неутрален! Неутралния ползвам основно за "замазване" на водопадите, а поляризационния почти никога не смъквам. В случая тук кадрите се получиха приятно балансирани, една идея засилени цветове и перфектната светлина, която създават облаците в дъждовен ден... Матриците на DSLR апаратите допринасят за качеството, но новите сапунерки също почнаха да не отстъпват по отношение на качество/цена/тегло, което си е важно при тези преходи. Поздрави!
Кога това? Като се замисля сякаш имаше една русенска кола на паркинга до взривния завод. Трябва да сте видяли зафирата на тръгване.
Ние извъртяхме през заслон Мартиница - Мартинова чука - Миджур.
Петък паркирахме на паркинга на завода, около обяд, а неделя сутринта слязохме от хижа Миджур, вървели сме значи една идея зад вас! Хубав преход сте направили! Мисля се бяхте качвали зимата, гледах твой клип, но вятъра тогава ви спря, горите в района са приказни и диви! Поздрави Ванка!
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Зимата излазването по Козята гърбина е доста по-приятно, в сравнение с ровенето из хвойнака сега
Иначе ние слязохме на взривния към 4 следобед в неделя - няма как да сме вървяли пред вас. Зафирата беше точно до вашата кола - би трябвало да си се усетил
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Слънцето и дългия път с колата ни бяха поизморили, легнахме рано! Наоколо иглолистни гиганти...
Майтап де, даже не знам дали има такова чудо на пазара. По-скоро знам, че няма.
